Обърканият джендър

Актуализирано: 18.07

Какво е „джендър”? Част I от поредицата „Буквар на феминистката теория”



  1. Социален пол

  2. Джендърът е социална конструкция

  3. Джендър идентичност


60% от българите мислят, че думата „джендър” е синоним на гей. Истерията, създадена от медиите покрай тази дума, и асоциациите ѝ с хомосексуалност и „нетрадиционна” полова идентичност, доведоха до отказа на българската държава да ратифицира Истанбулската конвенция през 2018 г., и поляризираха още повече общественото мнение. В резултат на това, жените и членовете на други малцинства в България останаха без важни законови защити от насилие и престъпления от омраза. В тази статия ще разгледаме къде грешат тези 60% и какво всъщност представлява джендърът.


Социален пол


В действителност, понятието джендър се отнася за т. нар. социален пол. Философът и социолог Светла Енчева описва социалния пол като: „онези страни на пола, които са свързани с обществото и с това как хората възприемат половете и се отнасят към тях.” Това са всички полови норми, стереотипи и поведение. За жените, социалният пол се изразява например в това, че се очаква от тях да бъдат домакини (полови норми) или в негативния стереотип, че жените са нерационални. Също част от женския джендър е поведение, асоциирано с женственост, както и стандарти за визуална естетика - жените трябва да носят грим, да нямат косми и да са физически слаби.

Въпреки че за превод на български се използват понятията „пол“ и „род“, според Енчева най-правилно е да се каже просто джендър.


На английски, джендър се използва отделно от понятието „секс“, което описва физическите аспекти на пола - специфичните фенотипи (напр. Полови органи) и генотипи (напр. хромозоми), които ни позволяват да класифицираме телата като женски или мъжки.


Нужно е да се отбележи обаче, че не всички човешки тела могат лесно да бъдат класифицирани в някоя от двете категории на основата на тези белези.


Разграничението между социален и физически пол е важно. Причината за това, е че социалните характеристики на пола НЕ произхождат от биологичните. С други думи, нищо в женското тяло не прави жените по-емоционални или по-подходящи да извършват домакинска работа, както и нищо не прави мъжете естествено по-способни да управляват, например. Не е вярно и че съществува разлика между мъжки и женски мозък.


Затова когато правим разлика между социалния и физическия пол, ние можем да идентифицираме тези аспекти на джендър, които водят до неравенство между половете - несправедливите джендър норми, които отреждат на жените по-низш социален статут, и затварят мъжете в пределите на позволеното от токсичната мъжественост.


Джендърът е социална конструкция


Сигурно сте срещали в интернет твърдението, че полът (джендърът) е социално конструиран. Това означава просто, че характеристиките на джендъра нямат биологична основа, а са наложени от обществото. Една от най-ранните теории за социалната структура на пола идва от Симон де Бувоар, в книгата ѝ „Вторият пол“. Според нея физическият пол е материалната основа, върху която бива приложен социалният пол (джендър). Ние придобиваме своя джендър в процес на приобщаване. Като малки, момичетата биват възпитавани да бъдат жени - дават им се кукли, които ги учат да бъдат майки; да бъдат сдържани и чисти, например. От там идва и известната фраза на Бувоар: „Човек не се ражда жена, а става такава“. От друга страна, на момчетата им се казва, че да бъдеш емоционален е нещо „женско“, от което следва, че те не трябва да бъдат открити със своите чувства. Така още в ранна детска възраст се научаваме какви полови норми се очаква да изпълняваме, за да се впишем в обществената структура. Така придобиваме своя социален пол.


Разбира се, джендър нормите имат някаква връзка с физическото измерение на пола. Друг подход към това как джендърът е социална конструкция идва от радикалния феминизъм. Според проф. Катрин Маккинън :


джендърът е социалното значение на физическия пол, защото сексуалното доминиране на мъжете над жените определя и социалното им доминиране.

Шуламит Файърстоун пък смята, че


социалната доминантност на мъжете произлиза от предимството им в процеса на разможаване - жените са тези, които търпят повече рискове от бремеността и раждането, както и имат по-големи задължения за отглеждането на децата.

Въпреки че тези теории виждат джендър и физическия пол като различни неща, те напомнят твърде много на биологичен детерминизъм - идеята, че биологията определя съдбата на човека. Биологичният детерминизъм е опасен, защото оправдава социалната несправедливост и прави промяната към по-добро немислима.

Ако смятаме, че неравенството между половете е изконен биологичен факт, то няма как да променим обществения ред.