Обърканият джендър
Актуализирано: 18.07.2022 г.
Какво е „джендър”? Част I от поредицата „Буквар на феминистката теория”
60% от българите мислят, че думата „джендър” е синоним на гей. Истерията, създадена от медиите покрай тази дума, и асоциациите ѝ с хомосексуалност и „нетрадиционна” полова идентичност, доведоха до отказа на българската държава да ратифицира Истанбулската конвенция през 2018 г., и поляризираха още повече общественото мнение. В резултат на това, жените и членовете на други малцинства в България останаха без важни законови защити от насилие и престъпления от омраза. В тази статия ще разгледаме къде грешат тези 60% и какво всъщност представлява джендърът.
Социален пол
В действителност, понятието джендър се отнася за т. нар. социален пол. Философът и социолог Светла Енчева описва социалния пол като: „онези страни на пола, които са свързани с обществото и с това как хората възприемат половете и се отнасят към тях.” Това са всички полови норми, стереотипи и поведение. За жените, социалният пол се изразява например в това, че се очаква от тях да бъдат домакини (полови норми) или в негативния стереотип, че жените са нерационални. Също част от женския джендър е поведение, асоциирано с женственост, както и стандарти за визуална естетика - жените трябва да носят грим, да нямат косми и да са физически слаби.
Въпреки че за превод на български се използват понятията „пол“ и „род“, според Енчева най-правилно е да се каже просто джендър.
На английски, джендър се използва отделно от понятието „секс“, което описва физическите аспекти на пола - специфичните фенотипи (напр. Полови органи) и генотипи (напр. хромозоми), които ни позволяват да класифицираме телата като женски или мъжки.
Нужно е да се отбележи обаче, че не всички човешки тела могат лесно да бъдат класифицирани в някоя от двете категории на основата на тези белези.
Разграничението между социален и физически пол е важно. Причината за това, е че социалните характеристики на пола НЕ произхождат от биологичните. С други думи, нищо в женското тяло не прави жените по-емоционални или по-подходящи да извършват домакинска работа, както и нищо не прави мъжете естествено по-способни да управляват, например. Не е вярно и че съществува разлика между мъжки и женски мозък.
Затова когато правим разлика между социалния и физическия пол, ние можем да идентифицираме тези аспекти на джендър, които водят до неравенство между половете - несправедливите джендър норми, които отреждат на жените по-низш социален статут, и затварят мъжете в пределите на позволеното от токсичната мъжественост.
Джендърът е социална конструкция
Сигурно сте срещали в интернет твърдението, че полът (джендърът) е социално конструиран. Това означава просто, че характеристиките на джендъра нямат биологична основа, а са наложени от обществото. Една от най-ранните теории за социалната структура на пола идва от Симон де Бувоар, в книгата ѝ „Вторият пол“. Според нея физическият пол е материалната основа, върху която бива приложен социалният пол (джендър). Ние придобиваме своя джендър в процес на приобщаване. Като малки, момичетата биват възпитавани да бъдат жени - дават им се кукли, които ги учат да бъдат майки; да бъдат сдържани и чисти, например. От там идва и известната фраза на Бувоар: „Човек не се ражда жена, а става такава“. От друга страна, на момчетата им се казва, че да бъдеш емоционален е нещо „женско“, от което следва, че те не трябва да бъдат открити със своите чувства. Така още в ранна детска възраст се научаваме какви полови норми се очаква да изпълняваме, за да се впишем в обществената структура. Така придобиваме своя социален пол.
Разбира се, джендър нормите имат някаква връзка с физическото измерение на пола. Друг подход към това как джендърът е социална конструкция идва от радикалния феминизъм. Според проф. Катрин Маккинън :
джендърът е социалното значение на физическия пол, защото сексуалното доминиране на мъжете над жените определя и социалното им доминиране.
Шуламит Файърстоун пък смята, че
социалната доминантност на мъжете произлиза от предимството им в процеса на разможаване - жените са тези, които търпят повече рискове от бремеността и раждането, както и имат по-големи задължения за отглеждането на децата.
Въпреки че тези теории виждат джендър и физическия пол като различни неща, те напомнят твърде много на биологичен детерминизъм - идеята, че биологията определя съдбата на човека. Биологичният детерминизъм е опасен, защото оправдава социалната несправедливост и прави промяната към по-добро немислима.
Ако смятаме, че неравенството между половете е изконен биологичен факт, то няма как да променим обществения ред.
Затова и позиции като тези на Маккинън и Файърстоун търпят остра критика от други феминистки теоретици.
Джендър идентичност
Нормите, свързани с пола, се проявяват в нас чрез психологическото свойство на половата идентичност (или джендър идентичност). Според др. Катрин Дженкинс, половата идентичност е „картата“, която ни помага да се ориентираме в „социалните и материални реалности, които са характерни за дадения пол“. С други думи, джендър идентичността е тази част от личността ни, която е обвързана с пола - какви полови норми изпълняваме, какви аспекти от поведението ни са белязани от полови норми, и какво е отношението ни към пола, с който се определяме. Някой човек има женска полова идентичност, когато има вътрешно чувство за това как да действа в света като жена.
Това значи и че джендър идентичност имат както цисджендър (т.е. тези, при които биологичния пол и джендър идентификацията съвпадат), така и трансджендър хората.
Важно е феминизмът да разграничава между джендър като група, към която биваме причислявани, и като идентичност. Жените могат да страдат от различни негативни последици от това, че изпълняват ролята на жена в обществото, и от това, че се идентифицират като такава. Например, заради предразсъдъци, че жените не могат да вършат някаква работа, тази работа може да им бъде отказана. Широко разпространено е схващането, че жените не могат да заемат ръководни позиции, защото са “твърде емоционални”. Поради това те често нямат достъп до такива позиции и следователно до високото заплащане, което те носят. Така заради негативни стереотипи, жените страдат от несправедлива дискриминация, и биват лишени от емоционално равенство като класа или група. От друга страна, възможно е някоя жена да вярва в същите негативни стереотипи и на базата на това сама да избягва реализирането в традиционно "мъжки" професии за сметка на по-зле платените "женски" професии. Така тя би страдала от икономическа дискриминация заради начина, по който възприема себе си като жена, тоест, заради половата си идентичност. Затова е важно да се отбележи и тази характеристика на социалния пол, която отговаря на нашата идентификация с него.
Джендър идентичността е психическо състояние, над което всеки има първоличен авторитет. Всеки от нас знае най-добре за своите чувства и вярвания, затова и всеки от нас може да прави твърдения за себе си без да има нужда от доказателство. Не е редно някой да изразява нечии чужди психически състояния или да оспорва твърденията за това на другите. Например, неуважително е да кажеш вместо някой друг: „Той иска да се прибере вкъщи“, или да оспориш тяхното желание да се приберат вкъщи „Не, не искаш“. По този начин ти заемаш авторитет за нечие психическо състояие без да имаш основание за такъв авторитет. Затова според др. Талия Бетчър, трябва да приемаме даден човек за авторитет относно психическото му състояние. Това се отнася и за джендър идентичността. От това следва например, че нямаме право да подлагаме на съмнение пола и половата идентичност на транс хората.
Следващия път, когато чуете някой да използва думата джендър като синоним на думата гей или нецисджендър човек, ще можете да им обясните, че джендър е социален пол, социалният пол е нещо различно от физическият пол, да смяташ противното е проблематично, защото всеки има джендър идентичност, която трябва да уважаваме.
Източници:
Beauvoir, Simone de. 1952 [1949]. The Second Sex, trans. H. M. Parshley. New York: Vintage Books
Bettcher, Talia Mae. 2007. “Evil Deceivers and Make-Believers: On Transphobic Violence and the Politics of Illusion.” Hypatia 22(3): 43–65.
Bettcher, Talia Mae. 2014. “Trapped in the Wrong Theory: Rethinking Trans Oppression and Resistance.” Signs: Journal of Women in Culture and Society 39(2): 383–406.
Firestone, Shulamith. 1970. The Dialectic of Sex: The Case for Feminist Revolution, William Morrow and Company
Jenkins, Katharine. 2016. “Amelioration and Inclusion: Gender Identity and the Concept of Woman.” Ethics, 126: 394–421.*
MacKinnon, Catherine. 1989. Toward a Feminist Theory of State, Cambridge, MA: Harvard University Press.
Mikkola, Mari, "Feminist Perspectives on Sex and Gender", The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Summer 2022 Edition), Edward N. Zalta (ed.), URL: https://plato.stanford.edu/archives/sum2022/entries/feminism-gender/