Двойната дискриминация срещу българските ромки
Месец февруари е приет за националния месец на историята на чернокожите хора в САЩ. Целта на инициативата е да се подчертае не само приноса на чернокожите американци като граждани, но и да се обърне внимание на системната и индивидуалната дискриминация, с която се сблъскват. Това ни вдъхнови тази седмица да говорим за жените от българско етническо малцинство и стереотипите и омразата, с които те- българските ромки се сблъскват ежедневно. Тъй като вярваме, че правата на всички жени трябва да бъдат включени в борбата за равноправие, за да може движението да е наистина честно, ще уважим и отразим трудната реалност, с която ромките се сблъскват в България.
*Тъй като сме феминистка организация, която се състои от етнически българи, не можем да отразим пълно и автентично положителните и отрицателните аспекти на ромския живот. Затова, освен източниците, които обикновено слагаме на края на всяка статия, ще добавим и други организации и платформи, които се занимават с борба за ромско равенство и със запазване на ромската култура.
Много от дискриминацията, която ще обсъдим, е базирана на стереотипи. Тук няма да обсъждаме реалността на тези стереотипи или откъде идват. Въпреки че те са не само обидни, но и опасни, ще разгледаме по-сложен въпрос, а именно измеренията на това как индивидуалната дискриминация и предразсъдъци водят до институционна дискриминация към цяла българска общност.
Репродуктивни права
През 2017 г., със съдействието на Българския хелзински комитет, Центъра за европейски ромски права отправя оплакване към Европейския комитет за социални права. Оплакването е за наблюдавана дискриминация и сегрегация в родилни домове срещу български ромки. През 2019 г. Европейският комитет заключва, че има дискриминация в здравеопазването на българските ромки, но не приема дадените доказателства за сегрегация като достатъчни. Оплакването срещу България е подкрепено от доклад, който отразява преживяванията на множество българки в родилни отделения из 3 малки града и 2 големи. Според интервютата, почти всички жени са сложени в различни стаи от етническите българки, често заедно с български туркини и помакини. Тези, които раждат във Варна, Велинград и София не са отделени и разказват за много по-спокойно и позитивно преживяване. Тези, които са отделени, разказват, че техните стаи са били по-малки, по-мръсни, с по-ограничено свиждане с роднини и са получили ограничена или никаква информация от лекари и сестри за здравното си състояние и процедурите. Множество интервюирани разказват за пренебрежението, през което са минали, нарушаване на правото им на поверителност на лична информация, били са обиждани, дори и по време на раждането и са били удряни, щипани и ръчкани.
За да докажат твърденията, хора от организациите звънят на 81 български болници, за да проверят дали болниците ще се съгласят да отделят етнически български родилки от други жени, като 78 болници се съгласяват. До голяма степен, отказът случаят да се нарече сегрегация от страна на Европейския комитет се базира на фактът, че сегрегацията не е изрично забранена под Директивата за расовото равенство, не на неверни или неприемливи доказателства. Въпреки че комитетът все пак приема, че България позволява нарушаване на човешките права на българските ромки, никакви действия не са поети за промяна на обстоятелствата.
Отделно от раждането, според интервюта, много ромки, дори и да знаят, че единствените контрацептиви, които предпазват от сексуално предавани заболявания, са презервативите, те или се срамуват, или се страхуват да повдигнат темата с партньорите си. Докато много очакват мъжете да са отговорни, мъжете не ги използват заради опасение за липса на чувствителност или липса на доверие. Така шансът за сексуалното предаване на заболявания се увеличава, като жените са далеч по-малко запознати, от колкото мъжете. Това може да се дължи на ограниченото образование за сексуално здраве в България, което оставя отговорността на родителите и общността на учениците.
Дискриминация в здравната система
При анкета, включваща 102 жени, от които 60% не са здравно осигурени, 70% казват, че са били питани дали са осигурени когато звънят на бърза помощ, въпреки че бързата помощ в България е безплатна и достъпна за всеки. Това подкрепя страшния факт, че средната продължителност на живот на ромите в Европейския съюз е между 5 и 20 години по-кратка от тази на останалите европейци. В България това до голяма степен се дължи на труден достъп до болници и здравни заведения и липса на здравна осигуреност.
По отношение на здравната осигуреност, много хора не са образовани за начинът, по който работи системата. Има хора, които смятат, че като започнеш работа си напълно осигурен и не знаят, че трябва да плащаш през времето, в което си безработен. Друг фактор е, че голям процент от жителите на български села са роми, което ограничава достъпът им до постоянна работа.
46.6% от запитани ромки казват, че не могат да си позволят посещение при зъболекар и 49.2% казват, че не могат да си позволят лекарствата, които лекарите им предписват. По отношение на локация, 16.7% от жените казват, че личен лекар е отказвал да ги посети у дома. Освен финанси и локация, допълнителен фактор е, че 31.3% от жените казват, че са третирани по-зле, защото са ромки.
Образование
В случая на момичетата от ромски произход, за по-старото поколение се смята, че основната причина за преждевременното напускане на училище е ранен брак. Все по-голям процент момичета завършват основно образование, но причините за напускане на училище стават повече. В някои случаи момичета напускат училище, защото очакват да се омъжат, но в други е заради липса на финансова възможност, липса на интерес от страна на родителите или комбинация между гореизброените. По-системни причини са:
липсата на гимназии в по-малките градове,
ниското образователно ниво на ромските училища,
липсата на извънкласни дейности
липсата на налична работа дори при завършено образование
Тези причини обезкуражават семействата да подкрепят образованието на децата си.
Когато семействата преодолеят тези ограничения, отношението, с което децата се сблъскват на училище, е обезкуражително. Много разказват за дискриминация и липса на ентусиазъм от страна на учителите, а в същото време много учители споделят, че вярват в стереотипи за ромите, което ги спира от това да преподават с ентусиазъм. Много от децата също така виждат дискриминацията, с която родителите им се сблъскват на работното място и се отказват от мечтите си, което пречи на образованието им.
Работа
Нивата на работна заетост най-ясно показват дискриминацията, с която ромките се сблъскват, на етническо и на полово ниво. Те не само са отхвърляни от работа заради етноса си, но и се очаква да поемат цялата отговорност, свързана с грижа за семейството и за дома. В Европейския съюз 21% от жените от ромски произход работят, на фона на 35% от мъжете. В България 41% от мъжете казват, че не са работили, а жените са 58%. Дори и да работят, 60% работят в публичния сектор, като в останалите случаи те са на временни позиции, непълен работен ден или с неформален договор. Това прави жените финансово зависими от съпрузите си.
Докато това са само някои от множеството измерения на дискриминация, важно е да се отбележи, че ромките не са просто жертви на обстоятелствата си. Много ромки, в България и в Европа като цяло, са академици, активисти и модели за подражание. Както казва Михаела Драган,
„Нашият феминизъм се удвоява от постоянната ни борба срещу расизма. Феминизмът и антирасизмът не са две отделни битки за нас, а един и същ проблем, защото чувстваме и преживяваме сексизъм и расизъм по специфичен начин, който не може да се разбере, освен ако човек не е жена от дискриминирана етническа група.“
Българските ромки са в основите на борбата за равенство на ромите чрез активности като създаване на нови и иновативни начини за мобилизация и политическа промяна, на местно и на национално ниво.
Организации и инициативи:
Сдружение „Асоциация Интегро” - обществена организация с цел подкрепа на ромските общности за подобряване на обществено икономическото им положение, социално включване и преодоляване на дискриминацията на общността
Сдружение „Ромска академия за култура и образование” - РАКО е наследник на Обединен ромски съюз и Ромска младежка организация
Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ - най-голямата ромска организация, която работи за по-доброто образование, общностното развитие и равноправното интегриране на ромите в българското общество
Постоянна ромска конференция - гражданско движение от ромски, про-ромски активисти и организации от цялата страна, което работи за социална справедливост и просперитет на ромската общност
RomArchive – дигитален архив на международно ромско изкуство и култура
Preservation of Gypsy/Roma historical and cultural heritage in Bulgaria – завършен проект за запазване на исторически материали за ромския живот в България до 1950 г.
Източници: