Не е тайна, че исторически светът се е отнасял и продължава да се отнася с женския пол като с второстепенен - понякога, привидно, на всеки възможен фронт. През 2021 г. все още се борим с проблеми като липсата на уважение към жените, неадекватно промотиране и защита на човешките права на жената, насилие над жени, стереотипизирането им по начини, които обслужват и укрепват токсичната мъжественост, икономическото неравенство между половете, по-ниските нива на финансова грамотност сред жените, и тн. Списъкът е достатъчно дълъг, че да продължава със страници и в интерес на истината повечето от огромните пропуски в третирането на жената като пълноправен член на обществото не получават нито покритието, което заслужават, нито нужните правителствени мерки, без които истинският прогрес е невъзможен.
И все пак, един от тези проблеми, представляващ такъв за съвременната жена по цял свят, a не само в развиващите се страни, се откроява с ниската осведоменост около себе си. Това е така нареченият феномен “entitlement gap” или на български, разликата в чувството за правомощие и заслуга между половете.
Корените на феномена са повече от ясни - векове потискане на потенциала на жената във всяка сфера извън къщната работа и отглеждането на деца неминуемо са оставили своите следи, дори днес жената да има достъп до професионалния свят. Едно от нещата, до което няма пълен достъп, равен на мъжкия, е чувството, че има право да се чувства стойностна и равноправна на мъжките си колеги в контекста на кариерата.
В България проблемът се корени в обществените разбирания за ролята на жената и се изразява най-ясно в следната статистика изготвена от Eurobarometer през 2017.
Според проучването им- все още над 80% от българите вярват, че най-важната роля на всяка жена е да бъде майка и домакиня. „Окрилена” оценява важността и стойността на жените като майки, но независимо от това вярваме, че всяка от нас има потенциал да се представи блестящо и в професионален план.
Вярваме, че домакинската работа не е „женска работа” и харесваме да я наричаме- „домашни задължения”, защото всеки, който живее в един дом е равно отговорен за неговото благосъстояние.
От Окрилена попаднахме на завладяващо проучване-колаборация на феминстката организация The Female Lead и LinkedIn - най-голямата професионална мрежа в света, което разглежда специално „сложните процеси, чрез които жените взимат решения за формиране на кариера, с особен акцент върху кариерата в средния етап, където прогресията на женската кариера почти изцяло спира, докато мъжката прогресия продължава да се издига. "
„Жените са социално обусловени да се чувстват по-малко „валидни” от мъжете във всички области на живота си и това създава голяма разлика в кариерните тенденции на двата пола,“ коментира Едуина Дън, основател на The Female Lead.
Проучването, водено от психолога от университета в Кеймбридж д-р Тери Аптер, определено си заслужава да бъде прочетено и предоставя чудесен анализ на „разликата в чувството на правото и валидност“, обяснявайки, че поради социалната обусловеност „жените се чувстват по-малко заслужаващи от мъжете, създавайки разлика в правото - пряко въздействие върху кариерата на жените. Това показва, че проблемът не е в жените и че не са по-малко амбициозни или квалифицирани. "
Феноменът се среща най-често, когато става въпрос за повишаване на хонорар, кариерно развитие и искания за по-голяма гъвкавост. Той кара жените несъзнателно да се чувстват по-малко заслужаващи от колегите си от мъжки пол, като води до изразходване на значителна енергия на нерешителност преди отправяне на искания, или дебатиране със себе си много по-дълго преди кандидатстване за определена работа или цялостно отказване от кандидатстване.
Всъщност една трета от анкетираните мъже във Великобритания (37%) заявяват, че ще кандидатстват за роля, ако смятат, че отговарят на приблизително 50% от поисканите критерии, срещу само 27% от жените.
Всичко това има всеобхватен ефект върху много аспекти на кариерата и ролята на жените в обществото, както се вижда от многобройните проучвания, разглеждащи как COVID-19 непропорционално повлиява на работата на жените в световен мащаб. Италия например предоставя ужасяващи цифри: по време на тази пандемия равнището на безработица при жените нараства с 31,3% срещу 8,8% за мъжете. Към декември 2020 г. общият брой на работниците в страната е намалял с 101 000 души, от които 99 000 са жени (ISTAT).
Важно е да се помнят тези явления и да се обръща внимание на посланията, които тези числа ни предоставят, тъй като тези проблеми не са предназначени само за жените. Както се казва в доклада: „Жените не се раждат с „чувство на малоценност и неувереност“; това е научено поведение”. Вярваме, че чрез своята дейност можем да окрилим повече жени да вярват в себе си, мечтите си и кариерното си развитие като това не изключва те да са страхотни и като майки, равнопоставени с бащите на децата си!
