Нуждата от продължителното съществуване на Прайд парад в България като политически активизъм
Тази година София Прайд парадът се случва на 18-ти юни. Тази година е малко по-важна от предишни, защото шествието се подготвя да празнува 15-тата си годишнина. Докато много хора или се вълнуват, или са безразлични към този факт, много други се подготвят да стартират обичайните точки за дискусии. „Защо ни се бутат в лицето? Ако искат да са равни, защо парадират толкова? Къде е хетеро парадът? Получиха си правата, защо още парадират? Нямам против тях, но с тези демонстрации си просят боя.“ За да подготвим за подобните дискусии, днес ще отговорим на въпросите и ще подчертаем защо Прайдът е важен и нужен.
Историята на парада
Всъщност критиката, че гей хората си парадират с хомосексуалността си чрез парадите, е истина. Разминаването става, когато това се визира като нещо лошо и характерно само за Прайд парада.
Прайд парадът започва като бунт срещу излишната полицейска регулация на живота на гражданите. Като бунт и протест, парадът се организира на световно ниво, за да се отбележат постиженията на куиър хората и приноса им към борбата за равенство. Въпреки че може да се спекулира, че парадът е западно нещо, което не съвпада с българската култура, истината е, че за първи Прайд може да се назове шествието в началото на 60-те години от Централна до Горна баня. Историята на бунт и политически активизъм е уважавана по време на Прайдът, в официалната програма на който са включени множество образователни събития и по време на който се организират солидарни блокове.
Защо е нужен?
От една страна, Прайдът е събитие, което празнува куиър и ЛГБТ+ културата. От драг и балове до знамена и поп музиката, куиър културата е богата и дълбоко историческа. Празнуването на идентичността напомня на цисхет (цисджендър и хетеросексуален) хората, че ЛГБТ+ не означава само гей мъже и че куиър хората са много и заслужават равни права.
От друга страна, Прайдът продължава да е политически протест. Както официалната страница на София Прайд посочва, все още има дълъг път до сексуално и полово равенство в България. Точно заради нуждата от това равенство е и връзката между куиър активистите и феминистите. Да се каже, че в България има проблем с домашното насилие конкретно е само половината истина. Всъщност притеснителното е, че отговорът за съществуването на независими жени или видимо куиър хора предизвиква еднаква реакция, както се забелязва в протестите срещу домашно насилие и хомофобската атака на Рейнбоу хъб стават в един месец, като агресорите и в двете събития са „традиционалисти“, или български националисти.
Когато стане въпрос за нуждата от „демонстративен“ парад, културен аспект на българската същност, който се игнорира, е историята на маршовете. И, докато от самото начало на София Прайд до днешни дни, ежегодно се обсъжда забраняването на парада, Луковмарш, който празнува паметта на нациста Христо Луков, се случва от 2003 г., въпреки протестите на антифашисти.
Защо е важно, че има популярни изпълнители?
Присъствието на популярни изпълнители по време на шествието е важно за изпълнението на мисията на София Прайд. Дори и да е неразбираемо за някой защо Камелия, Папи Ханс, Рут Колева и Victoria делят една сцена, привличането на фенове на изпълнителите и на българските медии отваря диалог за съществуването на куиър българите и техните проблеми. Освен ако не е политическа тактика, за ЛГБТ+ общността в България рядко се говори отвъд месец юни, точно благодарение на Прайд парадите в различните градове. Дори и да е с лошо, обсъждането на куиър хората напомня за съществуването на малцинство, което прекалено често остава забравено. Заради това и видимостта, на живо и в медиите, е важен аспект от ЛГБТ+ активизма, което е подпомагано от подкрепата на големи имена.
Къде е хетеро парадът?
Лесният отговор е, че хетеро парадът е ежедневен по българските улици. Докато има един ден, в който ЛГБТ+ хората могат да се чувстват по-безопасно, не толкова застрашени от убийство, това е ежедневието на хетеросексуалните двойки и цисджендър хората. Като протест, Прайдът е колкото празненство, толкова и политически активизъм, от който мнозинството не се нуждае, особено в държава, която празнува само хетеросексуалния брак като празненство на личната романтична любов.
Ако обаче поривът за участие е породен от искрено място, което иска да празнува междучовешката любов и правото на изразяване, цисхет хората могат не само са добре дошли да участват в София Прайд, но и могат да доброволстват в организирането на събитието.
Прайд парадът е възможност да празнуваме разнообразието на българската идентичност и да се изправим срещу насилието и омразата. Дискусиите за противното отвличат вниманието и игнорират неравенството, което е заложено в българската конституция по отношение на брака и на липсата на защита от омраза.
