Жените са лоши и неспособни шофьори и не, нямат място зад волана

Мартина Тонева
26.09.2022 г.
време за четене: 8 мин.

Как се развива стереотипът, верен ли е изобщо и защо продължава да съществува?

Откъде идва стереотипът?
Има ли истинност в стереотипа?
Какви са последиците от съществуването стереотипа?
Как е оспорван стереотипът?

Когато живеем в свят, в който патриархатът е в основите на обществената конструкция, логично е, че ще се срещнем със сексистки стереотипи, които звучат логично само защото никога не са били разглеждани критично. Дори и да не вярваме искрено в тях, може да не ги оспорваме само защото нямаме достатъчно информация. Вместо това се оповаваме на изказването, че всеки стереотип е грешен за цялата малцинствена група, но е базиран на някаква истина. Точно заради това тази е първата от поредица статии, в които ще разгледаме истинността на множество сексистки стереотипи и, ако можем, ще проследим откъде идват. Все пак, опасното на стереотипите е не че са напълно верни или грешни, а че преписват качество или очакване от дадена група хора, което всъщност е универсално. Реално, наистина ли е нужно да си жена, за си лош шофьор, или всички имаме този потенциал?

Откъде идва стереотипът?

Историята на стереотипа за жените като лоши шофьори започва скоро след изобретяването на колата и е тясно свързан с по-остарелия стереотип за жените колоездачи. За да сме по-точни, той е обвързан с новооткритата автономна подвижност на жените и множеството модни и реторични промени, които се случват заради популяризацията на колелото. Първото преносимо колело е изобретено през 1878 г., първото колело с верига е патентовано година по-късно, а 1880-те са десетилетието, през което се случват големите иновации, като триколка за възрастни, тандемен велосипед, надуваемата гума и спирането с обръщане на педалите. Бумът на иновациите е в следствие на манията по колоездене във викторианска Великобритания, която започва през 1870-те след изобретяването на пени фартинг колелото (стария велосипед с комично голямо предно и малко задно колело).

Благодарение на манията, много жени, които са ограничени в сферата на дома и обезкуражавани от упражнения и спорт, имат социално приемлив начин да напуснат дома и да упражняват телата си без да се обричат в старомомие. Голяма промяна, която става благодарение на новото популярно хоби, е масовата промяна в модата, като за пръв път жените от всяка класа обменят тежките многопластови поли за по-леки, стеснени и скъсени, като някои дори обуват шалвари. Заради „неприемливият“ и „мъжествен“ вид на колоездачките, обществото реагира драстично, като лекари започват да предупреждават, че колоезденето е вредно за жените заради опасност от безплодие, изкривяване на гърба, истерия и т. н. Най-интересното е изобретяването на болест наречена „колоездаческо лице“, според която, при продължително колоездене, женското лице може да остане зачервено или бледо, с ококорени очи, торбички под очите, изтънели устни, и стисната челюст. За първите колоездачки като Ема Ийдс притесненията не са били обвързани толкова със здравето, колкото с безопасността, защото е имало случаи, в които не само са били обиждани от наблюдатели, но и дори замеряни с тухли. Ирационалните социални опасения, обвързани с видимо внезапната промяна на женственото държание естествено се превеждат върху автомобилите, които всъщност поставят края на манията по колоездене.

Въпреки че е оспорвана точната дата, на която първият модерен автомобил е изобретен, развитието на модерния двигател се случва през 1890-те, първите автомобилни производители започват работа през 1889 и 1891 г., а първата поточна линия на Форд е инсталирана през 1913 г., с което прави автомобила значително по-евтин и, за това, широко разпространен. Предразсъдъци, които веднага изникват, са, че жените са прекалено емоционални, за да шофират, че няма да се чувстват комфортно сами в автомобил и дори, че автомобилите са прекалено сложни машини за жените. Дори тогава стереотипите са лесно оспорвани чрез достъп до фактите, според които Берта Бенц, съпругата на Карл, който основава компанията днес позната като Мерцедес Бенц, е първият шофьор на дълго разстояние в историята. На 5-ти август 1888 г. тя сама вози синовете си до Пфорцхайм, Германия, където живее майка ѝ; около 100 км. пътешествие.

Според проучвания в САЩ от 20-те и 30-те години, когато в държавата се инвестират държавни пари за установяването на улици, въпреки негативните стереотипи, жените искат да се научат да шофират. Това е подкрепено от факта, че въпреки че Ню Йорк е първият щат, който изисква шофьорска книжка през 1901 г., първата женска шофьорска книжка в САЩ е дадена на Ан Рейсфорд Френч Буш на 1-ви януари 1900 г. Истината е, че жените шофират от толкова отдавна, колкото и мъжете, като стереотипите, срещу които се борят, продължават да съществуват и до днес.

Източник: thedrive.com

Има ли истинност в стереотипа?

Както преди, така и сега, стереотипите и „логичните“ обяснения не отговарят на реалността, която е отразена в статистиките. Докато някои проучвания сочат към жените като по-разсеяни шофьори, други намират, че мъжете се разсейват по-лесно. Най-често цитираното проучване, написано от Сивак и Шоетъл, в подкрепа на стереотипа заключва, че най-честите катастрофи в САЩ от 1988 до 2007 г. са между две жени шофьори, но не дава обяснение защо това е така, като същата публикация изрично сочи към доказателства, че не е толкова просто, колкото твърдението, че мъжете са по-добри шофьори. Следващата година Сивак публикува проучване, според което жените в САЩ карат на по-къси дистанции, като за много хора това перифразира резултатите и ги превръща във въпрос на опит, вместо на пол. Ако това бяха единствените налични проучвания може би щеше да е по-лесно да се каже, че жените са по-лоши шофьори, защото карат по-малко, но истината не е толкова черно-бяла.

При смъртни случаи в катастрофи в САЩ мъжете постоянно водят, като през 1975 г. смъртни случаи заради мъже зад волана са 32 000, с 11 844 случаи при жени, а през 2016 г. при мъжете случаите са 26 000, а при жените са 10 900. Когато става въпрос за будно състояние, 56% от мъжете и 45% от жените са склонни да шофират уморени и при 22% мъже и 12% жени вероятността да заспят докато шофират съществува (въпреки че шофирането докато сме уморени е законно, професионалното мнение е, че това е толкова опасно, колкото нетрезвото шофиране). Когато стане въпрос за нетрезво шофиране, 77.6% от арестуваните в САЩ през 2010 г. са мъже, като в 32% мъжете и 23% от жените са арестувани за пореден път с това обвинение. Към 34 годишна възраст, вероятността мъж да почине в катастрофа е двойно по-голяма от жената. Според проучване от Ню Йорк, 80% от катастрофи с пешеходци, които водят до смърт или сериозно раняване, са по вина на мъже шофьори.

Това не показва, че всъщност стереотипът е напълно грешен и жените са по-добрите шофьори. Проучването, което сочи към катастрофа между две жени като най-честата показва това. Истината е, че полът не играе роля в отговорното шофиране. Всичко зависи от вниманието, което се отделя на пътя и отговорното поведение на шофьора. И, ако беше толкова лесно да се оспори стереотипа, той нямаше да съществува в продължение на над столетие. Щеше да е по-лесно да се пренебрегне като поредното досадно мърморене на патриархата, но, за жалост, той води до системни проблеми и има психологично влияние, които, противоречиво, затвърждават грешното очакване като вярно.

Какви са последиците от съществуването на стереотипа?

Интересен коментар в дискусията, който проучването за двустранните катастрофи прави е, че вероятна причина за повечето жени в катастрофи в някои случаи е намалената видимост заради по-ниския среден ръст на жената спрямо мъжа. Авторката на книгата „Невидими жени“, Каролайн Криадо Перес, прави подкаста Visible Women, в който разглежда по-подробно темата за безопасността на жената в кола спрямо структурата на колата и откритията ѝ показват, че всъщност колите са направени умишлено само за мъже. Манекените, върху които се изпробва безопасността на един автомобил, са конструирани с идеята, че шофират само средностатистически мъже. Това поставя в повишена опасност не само жените, но и мъжете с по-нисък ръст и с повишено тегло. Въпреки че би струвало около долар за всяка кола в САЩ, фирмите, които произвеждат коли отказват да разширят дефиницията си за средностатистически човек в краш тестовете „заради икономика“, нищо, че нуждата от женски манекени е подчертавана в продължение на 20 години. Допълнително, компаниите са свободни да използват само мъжки манекени, защото както в САЩ, така и в ЕС и Великобритания, липсват силни държавни регулации, които да защитават правото на безопасност на купувачите на коли, въпреки че, малко по малко, това започва да се променя.

Друг негативен ефект, който идва от съществуването на стереотипа, е пристрастието за потвърждение. Терминът дефинира пристрастието, което човек проявява, когато търси информация, за да се потвърди мнението му, вместо за да добие пълна представа за даден проблем. Това може да се прояви и когато забелязваме и помним ежедневно само събития, които утвърждават позицията ни. (Опитайте да си спомните начините, по които шофьорите обиждат лошите водачи когато са жени и когато са мъже. Еднакви ли са обидите и конотациите, които носят? Колко чест се чува терминът „Сигурно е мъж“ за лош шофьор? Колко случаи можете да си спомните, в които сте се срещали с лоши шофьори мъже спрямо жени? Забелязвате ли възрастта на шофьора или града на номера на колата при жените както става при мъжете?)

Допълнително, самото съществуване на стереотипа влияе отрицателно на жените шофьори. Още през 2008 г. съществува проучване, което открива, че по времето на симулация жените, които очакват да бъдат критикувани за шофирането си спрямо пола, се представят по-зле от тези, които не го очакват, като проучването не е перфектно или дори изчерпателно, но отваря вратите за повече изследвания в тази посока. Това се нарича стереотипна заплаха и влияе на нивото на стрес и на чувството за самоувереност, като подбужда появата на негативни мисли и намаленото внимание и мисловната способност в следствие на липсата на увереност. Проучване, което надгражда над това от 2008 г. потвърждава резултата, че жените, които очакват критиката базирана на пола се справят по-зле, като интересно откритие е, че самооценката и на тях, и на контролната група, е по-ниска от реалността, но това влияе само на първите. Приложено в реалния живот, проучването показва, че вероятността жените да направят шофьорска грешка се повишава когато са дори в присъствието на мъж. Имайки предвид, че вероятността мъж да изрази гняв на пътя е по-голям в сравнение с жена, а ефектът на шофьорите, които са жертви на вербални атаки е много по-голям и дълготраен при жените, грешките в следствие на стереотипна заплаха са неизбежни. Малки препоръки за избягване на това са самоутвърждаващи становища и идентификация с успешни и известни жени шофьори, което повишава самочувствието. И, точно за това, ще разгледаме и някои жени, които се борят срещу стереотипа чрез участието си в различни шофьорски състезания.

Как е оспорван стереотипът?

Мария Тереза де Филипис

Източник: athletamag.com

Италианката е първата жена, която участва във Формула 1 през 1958 и 1959 г. Включва се в пет Гран при с отбора Behra-Porsche, като най-добрия ѝ резултат е 10-то място в Спа, Белгия през 1958 г.

Лела Ломбарди

Източник: classiccourses.fr

Ломбарди, също италианка, е смятана за най-успешната състезателна шофьорка в света, като получава точки по време на Формула 1 състезанията си и е единствената жена, която финишира в топ 6 по време на Гран при.

Амбър Коуп и Анджела Рък

Източник: zimbio.com

Двете американки са първите близначки, които се състезават в НАСКАР, като идват от семейство на състезатели. В рамките на 7 годишната си картинг кариера заедно двете сестри събират 50 победи и 20 полпозиции, като на 15, преди още да изкарат шофьорски книжки, започват да се състезават с последни модели състезателни автомобили. Анджела шофира в общо 32 НАСКАР състезания, а Амбър в 3.

Сабин Шмиц

Източник: thedrive.com

Позната още като Кралицата на Нюрбургринг, Шмиц става известна като най-бързата таксиметрова шофьорка в света, защото кара едно от двете околовръстни BMW M5 таксита на 20.8 км. Нюрбургринг писта, която изминава над 20 000 пъти. Позната е на феновете на шоуто Top Gear с няколко запомнящи се участия.

Дороти Левит

Източник: heraldo.es

Англичанка и еврейка, Левит става известна с това, че поставя рекорда за най-дълго шофиране, изпълнено от жена, през 1905 г. Освен да шофира, тя може да плава и да лети. Интересно е, че научава английската кралица Александра и принцеса Луиз как да шофират.