Промените в закона за защита от домашно насилие -отхвърлени
Мерките, които трябваше да бъдат приети, „за да спрем да оставяме на всеки две седмици една жена да бъде убита от нейния мъж.”
На 27 януари Българският парламент отхвърли две предложения за законови промени, с които се цели по-добра защита на жертвите на домашно насилие.
Законопроектите бяха внесени от „Демократична България” (ДБ) и Българската социалистическа партия (БСП), като бяха приети на първо четене от парламента, но, при повторното гласуване, бяха отхвърлени. Дебатите са продължили повече от два часа.
Сред новите мерки за защита от домашното насилие, които Демократична България предлага да бъдат въведени, са:
забрана насилникът да има контакт под каквато и да е форма (включително телефон/имейл) с пострадалия;
забрана насилникът да придобие и носи оръжие за установен от закона срок;
задължително посещаване на специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за насилника;
безплатна правна помощ за най-уязвимите - тежко болни, деца, затворници, възрастни хора;
насочване на пострадалите към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване, и насочване на децата, които са пострадали от домашно насилие, към ползване на специализирани услуги за защита;
помощ и подкрепа на тези, които са жертви или свидетели на насилие.
Към кръга от хора, които могат да потърсят защита по реда на Закона, да се добавят онези, които са пострадали от домашно насилие, извършено от гледачки и гледачи, роднини по права или по съребрена линия до четвърта степен, съпрузи или бивши съпрузи на родителя.
Към момента, защитено лице, по смисъла на Закона за защита от домашното насилие е, “всяко лице, пострадало от домашно насилие”, извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство, съгласно чл. 3 от ЗЗДН.
Мерките, които БСП, начело със своя председател Корнелия Нинова, внесоха като предложение, са:
Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, която задължително да съдържа като мярка изграждането, поддържането и управлението на поне един кризисен център за лица, пострадали от домашно насилие, във всяка област в страната;
Двумесечен срок, в който Министерският съвет следва да предприеме действия по актуализиране на програмата и осигуряване на необходимите средства за изграждането и функционирането на кризисните центрове;
Кой беше на работа на 27 януари?
Как гласуваха депутатите?
Защо има нужда от тези промени?
С развитието и разпространението на вируса „COVID-19” насилието върху жените (а и не само) се увеличи до рекордни нива по целия свят. В свой доклад за ръста на домашно насилие в Африка, Азия, Южна Америка, Източна Европа и Балканите, публикуван през 2021 година, Организацията на обединените нации (ООН) нарече ситуацията „the shadow pandemic” или „пандемията в сянка“.
Стресът от промените в ежедневието на обществото по време на Пандемията, както и ограниченият достъп до услуги, значително допринесоха към все по-често упражняване на насилие над жени, мъже и деца, тъй като насърчаването на обществото към социално дистанциране и повече време, прекарано у дома, увеличава и риска едно лице да бъде застрашено от насилие (дали от интимен партньор или не.)
През първите пет месеца на миналата година, данни от съдилища в България посочват, че 1173 са жертвите на домашно насилие - това са подадени и получени молби за защита от такова насилие. Сред случаите са преобладавали броят на жените, децата, както и мъжете, които са пострадали от домашно насилие. За съжаление, държавата не събира данни за случаите на домашно насилие и/или насилие, което е основано на белега пол. Заради бездействието си в борбата срещу домашното насилие, България е сред държавите, които са осъдени няколко пъти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, за нарушаване на правата на транссексуалните, заради липсата на законодателство, предвиждащо възможност за признание на промяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури.
“Я.Т. срещу България” Y.T. v. Bulgaria - 41701/16 https://humanrights.bg/Contents/Item/Display/26906
“П.Х. срещу България” P.H. v. Bulgaria - 46509/20 https://www.humanrights.bg/Contents/Item/Display/29852
Източници: