Украйна: специална и уникална?


Защо не трябва да игнорираме расизма, обвързан с канфликта в Украйна


Илюстрация: Калина Кючукова


  1. Расизъм в медиите

  2. Системен расизъм

  3. Отношението към бежанците в България

  4. Каква е нашата позиция?



Войната е ужасна и пагубна, независимо къде или на кого се случва. Тя променя начина на живот на всеки един човек, до когото се докосне и оставя трайни белези върху психиката му. Точно заради това е важно да не се омаловажава страданието, на което са подложени цивилните украинци в момента. Систематичните проблеми, които конфликтът ясно разкри, особено в Европа и САЩ подлежат на критика, която не зависи от Украйна.


Расизъм в медиите


Множество репортери за платформи като CBS, BBC, ITV, Al Jazeera и The Telegraph както и европейски политици разкриват расизма в новините и органите на управление, правейки неадекватни и неудачни коментари, които разграничават украинците от другите бежанци, с които се е сблъсквал западния свят. Изказванията са свързани с това как „украинците изглеждат като нас“, как те са „цивилизовани“ и как те не идват от „държава от третия свят, а от Европа“. Въпреки че, в повечето случаи, по-късно журналистите се извиняват за изказванията си, фактът, че изобщо смятат, че те са удачни, показват колко дълбоко приет е расизмът около въпросът за бежанци и емигранти. От една страна, този тип изказвания напълно игнорират продължителността на войната и трайният ефект, която тя нанася върху украинското общество. От друга страна, те създават расистко разделение между това кой заслужава съчувствие и помощ.



Системен расизъм


Въпреки наличието на влакове и автобуси от Украйна, те не са достъпни за всички, а само за етническите украинци. Множество видеа показват как студенти и млади хора от африкански произход са изблъсквани от превозните средства заради расистко разделение, направено от полицията.



Дори и Полша да отваря границите си за бежанци от войната в Украйна, различните хора са третирани различно от органите на реда. Нигерийското правителство получава сведения от свои граждани, които не са допускани от полски граничари да преминат границата. Въпреки че сведения от този теб първоначално са сигнализирани за фалшиви новини и руска пропаганда, дори Обединените нации по-късно потвърждават наличието на расизъм и дискриминация срещу емигранти, които се опитват да напуснат Украйна. Ситуацията показва проблема на системния расизъм, който се проявява в ежедневното междучовешко отношение, и заучената дискриминация. В кризисна ситуация, ценността на човешкия живот е поставена под въпрос само защото е възприето убеждението, че всеки, който е видимо различен, трябва да се нареди на края на опашката. За бежанци и емигранти в Украйна е още притеснително, че те се нуждаят от виза за достъп до Европейският съюз. Има истории за афганистанци и йеменци, които не само не са приемани в съседни държави, но и са нападани от граничари с кучета. И това се случва едва месеци след „хуманитарната криза” на границата между Полша и Беларус, където многобройни бежанци, от възрастни до деца, са обстрелвани с гумени куршуми и сълзотворен газ и оставяни в гората да се справят си хипотермия и глад. Въпреки тези събития и факти, полското правителство приема украинци като хора и дори герои, а останалите чакат на границата между живот и смърт, безопасност и война.


Отношението към бежанците в България


Двуличието, което се разкрива сред българските медии и политици отново е свързано с навигирането на бежанците. В България, от 2015 до 2021 г. са получили статут на бежанци 12 446 афганистанци и сирийци. На фона на тези шест години, от 24-ти до 28-ми февруари 7 373 украинци влизат в България, със статут на бежанци и 3 години право на работа, без нуждата да минават процедура на одобрение. Украйна не е част от Европейския съюз, класира се на предпоследно място в европейската икономика, като надвишава само Беларус и е активна военна зона от 2014 г. (Сирия е военна зона от 2011 г.). Както разгледахме в предишната статия, заради активния статут на войната от години в Украйна има плашещи статистики за сексуалното и физическо насилие срещу украинки и рускини, което беше основен страх около приемането на бежанци от Близкия изток в България, базиран на единични случаи. Друг страх беше около расисткия стереотип, че мюсюлманите може да са терористи, като има статистики и анализи, наблюдаващи терористични атаки от сепаратисти в Украйна като форма на военни акции. Кирил Петков може да твърди, че украинските бежанци са различни от останалите, защото са образовани европейци, но фактите показват, че украинците са като всички останали бежанци от война, които България приема. Единствената разлика между тях и бежанците от Сирия е повърхностна- национална, религиозна и етническа.


Това сравнение цели да подчертае как „кризата“ с бежанците в Европа не е толкова обвързана с „вълни“ или „притоци“ на чужденци, а с расизъм и отнемане на човещината на бежанците от Близкия изток. Да, украинците заслужават помощта, която получават, заслужават да имат собствена държава и респект за смелостта, която проявяват, но защо същото отношение не бе отправено към Афганистан, Сирия или Палестина? Както казва Тревър Ноа,


сега е удачен момент да помислим как бежанците на са само кафеви хора и как това да станеш бежанец не е нещо, което избираш, а е нащо, което ти се случва.