Жените в Украйна по време на война


Майки и дъщери, войници и бежанци, отчаяни и горди, винаги смели

  1. Жените като жертви на война

  2. Жените като защитници

  3. Украйна: специална и уникална?

Още в началото на войната, на 24 февруари 2022 г. международната общност усети, че датата дълго ще се помни в европейската и световната история. С нахлуването си в Украйна и началото на новия конфликт, руската армия напомни на света, че Руско-украинската война продължава за вече осма година. Това изяснение е важно, тъй като то определя терминологията, която се използва на множество места и която ще се използва тук. Фактът, че повечето хора извън Украйна забравиха за анексирането на Крим и за активната бойна зона в Донбас не променя как военната обстановка се отразява върху украинското общество. Заради ориентирането на страната към Запада и желанието за официално присъединяване към съюзи като НАТО и ЕС, продължителната война се отразява негативно на половото равенство.

*Предупреждение за чувствително съдържание: Статията съдържа обсъждане на сексуален и физически тормоз над жени и трафик на хора по време на война. Ако това е не е нещо, което искате да четете в момента, минете на точка 2.

Колкото и маловажно да изглежда на фона на постоянната смърт на фронта, по време на война половото неравенство добива нови измерения. Заради традиционните роли, които войната изостря, мъжете най-често умират по време на битките, като същевременно оставят жените като защитници на дома. За това, като форма на контрол върху местното население, символ на окончателна победа и отнемане на човечност, често се наблюдават масови случаи на изнасилване на местни жени след военна победа. Докато в развитите държави от западния свят се говори за равно заплащане и розов данък, украинките се сблъскват с изнасилване, домашно насилие и секс трафик. Важно е да обърнем внимание на тенденцията на разделение между мъже и жени по време на война, защото често то е причината и за нарастващото насилие. Това не само подчертава друг аспект от ужаса на войната, но и отбелязва ролята на жените в нея.


Жените не са само жертви. Дори и като цивилни, много от тях избират да останат в Украйна и да подкрепят и да се борят за родината си. За това, освен да разгледаме как 8-те години война са пагубни за украинките, ще обърнем внимание и на ясни примери за това как те продължават да се борят за дома си.



Хелен, 53-годишната учителка, която стана лицето на войната - Източник: Mirror


1. Жените като жертви на войната



Майка с дете в бомбоубежище, Киев, Украйна - Източник: OPB.org

Въпреки че се съсредоточаваме върху случаят на Украйна, държим да отбележим, че страната не е специална по отношение на военният ефект върху населението. Това е важно по две основни причини.

  1. Насилието върху жените не е характерно за източна Европа, за страни от „третия свят“ или за славянската култура. То се случва заради заострения ефект на патриархата във военната зона. Да се извинява сексистко насилие, по какъвто и да е начин, е неприемливо и недопустимо; дори и да има обяснение зад агресивните действия, то не е оправдание.

  2. Агресията над жени по време на война се наблюдава във всяка глава от човешката история. Причината войата в Украйна и нейните последици върху жените да се наблюдава от толкова близо е стремежът на държавата да се присъедини към Европейският съюз, който поставя социалното равенство като демократичен идеал.

Всички други съвременни конфликти в страни като Афганистан, Палестина, Сирия, Йемен, Мианмар и т.н. също са опасни за цивилните жени и тяхната автономност. Като политическа философия в международните връзки, феминизмът се съсредоточава върху това как цивилните, особено гражданите от социални малцинства, страдат в следствие на военни конфликти.



Жена, която гледа пушек след бомбардировка - Източник: Times


Както споменахме в началото, един от най-разпространените ефекти на войната е изнасилването на жени по време на и след края на войната. Още преди развитието на новия конфликт има сведения за недокладвани случаи на изнасилване, особено в областите на Луганск и Донецк. Има разкази за изнасилване от момичета на тийнейджърска възраст до 50 годишни омъжени жени, извършени от и от руски сепаратисти, и от украински националисти. Жени от всяка възможна самоидентификация в Украйна, от националисти, през неутрални, до сепаратисти, имат истории за заплахи за сексуален тормоз и за изнасилване, което и показва как, независимо от страната, сексуалният тормоз се използва като военно оръжие. От едната страна, през 2017 проучване при 300 украинци показва, че 1 от 4 интервюирани са преживели някаква форма на сексуален тормоз от сепаратисти, докато от другата страна множество про-украински войници свидетелстват за изнасилвани жени от събратята си. Както казва украинската активистка Анастасия Мелниченко,

„тук, единствения начин да избегнеш изнасилване и сексуална агресия е да не си родена като жена“.

За липсата на защита на жените от изнасилване допринасят и украинските закони. Те изискват биологичен материал за доказателство на престъплението, което е изключително трудно по време на война. В същото време полицията подхожда с нежелание да работи по тези случаи, тъй като често самите полицаи са замесени. Жените в районите на Луганск и Донецк са още по-силно засегнати, тъй като тези райони функционират под собствено законодателство, което предлага още по-малко защита. Там сексуалната агресия е дори по-голяма. Независимо от факта, че те се управляват от сепаратисти, голямата причина за този факт е, че различните форми на тормоз са основния начин, по който населението там се контролира. Органите, които трябва да съблюдават обществения ред се разделят от военните. Те недостигат или почти не съществуват и това прави наказването на престъпления почти напълно невъзможно. Заради тези многобройни случаи, международни организации за правата на човека имат опасения, че украинките са в дори по-голяма опасност сега, при значително повишените нива на военна агресия.

По отношение на домашното насилие, ситуацията е подобна. Украйна е в крачка с международната общност по отношение на борба с домашното насилие. Действията, които бяха предприети в посока борба с него включват:

  • обучение на специализирани полицейски екипи за справяне с домашно насилие;

  • създаването на заповеди за извънредни защити;

  • изграждане на кризисни центрове за жени, засегнати от домашно насилие;

  • приемането на „Закона за превенция и борба с домашното насилие“ от 2018 г.

Въпреки предприетите мерки преди войната, те не са достатъчни заради слабото им прилагане и заради липсата на желание на полицията да регистрира оплаквания. В 10 от 27 случая, регистрирани от Amnesty International, жените не докладват за случаите на насилие, защото не вярват, че ще получат адекватна реакция от органите на реда, ако дори получат някакъв отговор. През 2016 г. La Strada Ukraine, гореща линия за превенция на домашно насилие, докладват, че от 38 500 обаждания 90% са свързани с полово и домашно насилие. През 2018 г. има 76% повече докладвани случаи на насилие в Донецк и 158% в Луганск, сравнено с предишните три години. Проблемът става дори по-сериозен по време на война, защото в Украйна армията и полицията са освободени от административни производства в съдилища с обща юрисдикция, което служи като дори по-голяма защита от обвинения за домашно насилие.


Нивото на трафик на хора от Украйна е едно от най-високите в Европа, като 70% от случаите са от по-големи градове. Международната организация за миграция, асоциирана с ООН, помага в близо 16 000 случая от 2000 до 2019 г. Според официалната статистика на Главна прокуратура на Украйна случаите на трафик на хора скачат почти тройно през 2017 г., с 342 случая, сравнено с 2016 г., 115 случая. Няма украинска територия, на която хората да са в абсолютна безопасност от трафик. Въпреки това, заради липсата на стабилна или добре платена работа, множество украинци са готови да работят в рискови условия, като ограничения в свободата на движението, липса на трудов договор и отнемане на лични документи, дори при знание за възможност за трафик на хора. Към 2018 г., всеки 6ти от 1 000 украинци живее под форма на модерно робство, а 54.38% от населението е под постоянен риск от тази съдба. Именно и заради това войната обещава да задълбочи проблема. Между 2011 г. и 2015 г. процентът на хора, които са в риск от трафик, скача от 14% на 21%. Заради гореспоменатата липса на органи на реда в Луганск и Донецк, конфликтната зона е изключително благоприятна за трафиканти, за които има сведения, че отвличат жени и момичета за секс трафик в Украйна и Русия. Според данни на Международната организация за миграция, по време на конфликти бежанците са под основен риск за трудов и секс трафик, често заради липса на алтернативи за легитимна работа или липса на официални документи. Към 3-ти март над 1 милион украински бежанци са напуснали страната само от 24-ти февруари, което поставя населението под огромен риск от трафик на хора.

2. Жените като защитници

Проследяването на различните измерения на виктимизирането на жените по време на война е ключово за пълното възприемане на разрухата по време на конфликти. Тъй като основно се говори за жертвите и геройството на войници и политически лидери, страданията на жените показват често премълчаването измерение на цивилните граждани, които не избират да са част от войната. И все пак, да се говори за жените само като жертви отнема способността им да се опълчват на противника и да защитават своята неприкосновеност със смелост, равна на войнишката.



Двойка се жени по време на войната и се присъединява към отбраната - Източник: Mirror

Символът на украинската съпротива е открит точно заради украинка. Вече широко разпространена е историята за жената, която дава слънчогледови семки на руски войници с пожеланието да пораснат слънчогледи когато те умрат. Освен че слънчогледът е националното цвете на Украйна, смелостта на жената в лицето на окупаторите се превръща в идеалния пример за украинската смелост.


В Днипро