На точно хиляда четиристотин и три километра от уюта на далеч от перфектната ни, но мирна България, се намира една страна, чието 9-буквено име през последните 70 години упорито бива изтривано, буква по буква, от картата на света. Много от нас са до болка запознати с конфликта - все пак сме имали доста време да четем и слушаме за него, ако не от медиите, то от разказите на предходните поколения. Но има и много българи, които са чували съчетанието “Израел-Палестина”, и, както им е влязло в едното ухо, така е излязло през другото.
За много от българите основните политически конфликти, бележещи света, не представляват нищо повече от фонов шум - в Африка сме чували, че гладуват и боледуват, “ама то винаги си е било така, какво да се прави”. Наскоро чухме за авторитарните зверства, случващи се в Колумбия, но те са твърде далеч от нас. Та какво общо има безочливото потъпкване на свободите и правата на човека с нас, особено пък ако се случва толкова надалече… и тук си имаме меко казано достатъчно проблеми, с които да се занимаваме.
Въпреки ежегодното ни посещение на дъната на основни класации обаче, било то за свобода на словото, качество на въздуха, минимално заплащане, качество на живот и образование, или друг фундаментален критерии за пълноценен живот, ние българите всяка година ставаме все по-политически активни и по този начин създаваме извор за надежда за по-добро бъдеще. Цялостното отношение на българина спрямо активното и трудоемко отстояване на права е в постоянен процес на развитие. Солидарността, освен оръжие срещу корупцията и прогнилостта на собствената ни политическа система, е и инструмент, чрез който с интерес и активизъм по отношение на престъпления срещу човечеството можем да покажем състоянието на България и българите като развита икономически и морално европейска държава. Страна, изразяваща позиция относно глобални въпроси, а не е просто бивша социалистическа държава, която не може да излезе от прехода. В крайна сметка, няма как да станем играч в глобалната политика, без проява на интерес към събития извън границата ни и без поддръжници.
Та, щом промяната трябва да идва отвътре, ще ви разкажем подробно за Израело-Палестинския конфликт, чиято последна и най-тежка ескалация се случва в момента, докато пишем тези редове. Макар да обхваща 73 години и да продължава да ощетява милиони палестинци, конфликтът никак не е сложен. Става дума за еврейската окупация и агресивното завземане на палестинска земя от Израел - земя, обитавана от индигенните си палестински жители в продължение на векове. В опита си да изтрием поне малко от българската пренебрежителност и да разпръснем жаждата за справедливост, ще се опитаме да съберем един от най-усложнените международни конфликти на настоящето в няколко параграфа. А вас молим - четете. Разпространявайте. Интересувайте се и, когато видите поредния изблик на несправедливост, не забравяйте да се ядосате, колкото можете повече.
Предистория на Израело-Палестинския конфликт:
Конфликтът в областта на Израел и Окупирана Палестина, освен изключително сложен и многопластов, е и много продължителен - корените на модерния конфликт стигат до края на 19-ти - началото на 20-ти век. Затова е много трудно и да се изяви ясна позиция относно ситуацията, без да се изпусне аспект от проблема и дългия исторически период, който обхваща.
Едно е важно да се изясни обаче: конфликтът между Израел и Палестина, въпреки многото такива твърдения, не е основан на базата на различните религии или етноси, обитаващи земите от хилядолетия. Важно е и да се знае, че преди британската намеса по време на Първата Световна Война в територията на Палестина с културен център Йерусалим авраамическите религии са живели съвместно и напълно мирно дълги години.
Дотук добре, значи конфликтът не е основан на религия? Ами тогава защо има конфликт?
Спорът е породен от два народа, които претендират за една и съща земя.
Успоредно с британската намеса в региона расте и политическият ционизъм - движение на евреите, което цели възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел. След Втората Световна Война и Холокоста, символизиращ пика на антисемитизма, ционизмът се подсилва и изменя като реакция срещу антисемитизма и националистическите движения в Европа. В негова основна цел се превръща създаването на независима еврейска държава в Палестина, която по това време е част от западащата Османска Империя. На 14-ти май 1948-ма година официално е прокламирано създаването на държавата Израел на част от територията на Палестина. Отнети земи от Палестина и са основани определени граници със световен закон. (*Което не пречи и до днес правителството на Израел насилствено и незаконно да окупира и завзема земи, които спрямо границите от 1948-ма принадлежат на Палестина.
За евреите и най-вече за ционистите Израел е „святата земя”, „обещаната земя” и „земята без хора за хората без земя”. Има един проблем обаче - същата тази земя е обитавана от Палестинците и носи името Палестина от 7-ми век до сега.
Това ни води до днешния проблем, който се дължи на над 70 години размирици, воюване, нелегални окупации от страна на Израел, тероризъм и гонение на палестинците.
Сблъсъците, случили се през последните няколко дни в Източен Йерусалим са най-нажежените от 2019-та насам. Те ни припомнят, че дори да четем за конфликта от време на време, когато медиите решат да споделят нещо, той продължава да съществува и по този начин ескалира.
Ето и визуална репрезентация на територията, анексираната от Израел между 1946-та и 2010-та година. За 54 години, ционистките управници на Израел, с помощ и финансиране от Западния свят, допринасят за разрушаването на стотици арабски селища и градове, превръщат 7 милиона палестинци в бежанци без дом и създават хуманитарна криза.
Заради кризата палестинците до днес не могат:
Да напускат Палестина
Да се връщат
Да се движат безопасно между градове/райони
Да имат достъп до транспорт
Да имат достъп до медицинска помощ, когато им трябва (често се случва повикани линейки да бъдат спирани от служители Израелските Отбранителни Сили и нарочно да не бъдат допускани да продължават).
Да упражняват правото си да гласуват
Избират свободно работа
Да имат достъп до чиста вода
За сметка на това перманентно са жертви на:
Контролни пунктове навсякъде
Всяко тяхно движение се следи и наблюдава
Редовно патрулиране от израелските военни
Изгонване от домовете им, притежавани с поколения, без предизвестие и компенсация или законна причина
Случайни проверки на къщите им от военните късно през нощта
Ограничение на храна, вода, др. необходимости
Постоянни заплахи, насилие, сплашване
Военна администрация за управление на палестинските жители на Западния бряг и ивицата Газа, създадена след войната през 1967 г., когато армията на Израел анексира тези земи
недостатъците на собствените им администриращи институции
Изброявайки по-горните примери за потисничество, става ясно, че палестинците от 70 години насам са абсолютно лишени от елементарни човешки права, като нарушенията срещу правата им само ескалират. В същата тази среда съществува аспект от проблема, за който изобщо не се говори, а именно - престъпленията и посегателството срещу палестинските жени от страна на израелските терористи и войници.
Насилието, основано на пола, е ключов проблем в Палестина. Според Палестинското централно статистическо бюро от 2011 г. средно 37% от жените са жертви на насилие в страната в Палестина, а в ивицата Газа (окупирана територия с военни размирици) този процент се увеличава до 51%. Жените в Палестина са изправени пред многобройни пластове насилие и дискриминация. Анализът, направен в доклада на специалния докладчик на ООН за насилието над жени през 2005 г., назовава двете основни причини за нивото на насилие в Палестина:
Традиционни патриархални норми и ценности
Окупация и нейните последици
Комбинацията от десетилетия израелска окупация и преобладаващата патриархална култура в палестинското общество създава много високо неравенство между половете, което ограничава в рамките на вътрешния обхват очакваните роли на жените. Традиционната социална ситуация (не е характерна само за Палестина в региона), се допълва тук с насилието и агресията от отдавна установена военна окупация, която е причинила продължителна икономическа депресия, характеризираща се с липса на възможности и допълнителен натиск от постоянна хуманитарна криза. Това е допринесло за поведенческа динамика на мъжете, които са по-разочаровани, неспособни да изпълнят очакваната си роля в това патриархално общество, тъй като възможностите им за осигуряване и защита (два основни елемента на мъжествеността в традиционното патриархално общество) са много ограничени. Накрая всички тези негативни фактори се струпват на главата на уязвимата палестинка.
Още по-плашещото, но и логично спрямо контекста, е че палестинските жени и момичета рядко съобщават за насилие на властите. Това важи за всички случаи на насилие, независимо дали престъплението е злоупотреба от страна на съпруг, насилие от страна на въоръжени Израелски терористи, изнасилване, кръвосмешение или престъпления в името на „честта“ (когато мъж в мюсюлманско семейство смята, че жена му го е “злепоставила”, в някои култури е прието, че той може да я убие в името на честта си). Ниският процент, при който жените и момичетата съобщават за такива престъпления, е симптом на значителните социални и правни пречки, които все още пречат на значимата превенция и отговор на насилието въз основа на пола в Окупираната територия на Палестина.
Проучванията на общественото мнение показват също, че палестинското общество до голяма степен оправдава насилието над жени и обезкуражава жените да докладват за насилие.
В комбинация с насилието, упражнението на сила и беззаконие от страна на израелци във военна зона, в която липсва каквато и да била правна инфраструктура, която да защитава палестинските жени, превръща живота на палестинската жена в постоянна борба за самосъхранение.
Наш дълг е да се информираме и интересуваме за трудностите на хората по света, независимо дали имат директен ефект върху нас или не. Борбата на палестинските жени е борба на всяка феминистка по света, а безнаказаното и ескалиращото етническо прочистване на палестинците в рамките на собствената им земя е заплаха за сигурността на всяка етническа група в света. Именно затова е важно да четем, да разпространяваме, да подкрепяме кампании, да подписваме петиции и пак да четем.
Ресурси (с образователна цел/активна помощ):
“Together Against Violence” Joint Campaign
Local Aid Coordination Structure for Palestinian Women
Palestine - Women‘s Peace and Humanitarian Fund
JOURNAL ARTICLE
“Femicide and the Palestinian Criminal Justice System: Seeds of Change in the Context of State Building” <https://www.jstor.org/stable/1512163?seq=1> (образователен ресурс)
“Ending Violence against Women” <https://palestine.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women>
“Violence against Palestinian Women” <https://palestine.unwomen.org/en/what-we-do/ending-violence-against-women>
Omar Barghouti’s book “Boycott, Divestment, and Sanctions: The Global Struggle for Palestinian Rights”
Podcast: (http://www.womenbehindthewall.com/) - истории на палестинки-християнки
Podcast (https://open.spotify.com/show/6aA7GwsEBqFiBshQ0a9vZu?si=uIbgCs6gR6GLJHFk3sAxIA) - 20-часова поредица, в която в детайли се разказва историята на конфликта от появата на ционизма