Ситуацията в Газа: исторически контекст и влияние върху палестинската жена

Актуализирано: 8.11.2021 г.


На точно хиляда четиристотин и три километра от уюта на далеч от перфектната ни, но мирна България, се намира една страна, чието 9-буквено име през последните 70 години упорито бива изтривано, буква по буква, от картата на света. Много от нас са до болка запознати с конфликта - все пак сме имали доста време да четем и слушаме за него, ако не от медиите, то от разказите на предходните поколения. Но има и много българи, които са чували съчетанието “Израел-Палестина”, и, както им е влязло в едното ухо, така е излязло през другото.


За много от българите основните политически конфликти, бележещи света, не представляват нищо повече от фонов шум - в Африка сме чували, че гладуват и боледуват, “ама то винаги си е било така, какво да се прави”. Наскоро чухме за авторитарните зверства, случващи се в Колумбия, но те са твърде далеч от нас. Та какво общо има безочливото потъпкване на свободите и правата на човека с нас, особено пък ако се случва толкова надалече… и тук си имаме меко казано достатъчно проблеми, с които да се занимаваме.


Въпреки ежегодното ни посещение на дъната на основни класации обаче, било то за свобода на словото, качество на въздуха, минимално заплащане, качество на живот и образование, или друг фундаментален критерии за пълноценен живот, ние българите всяка година ставаме все по-политически активни и по този начин създаваме извор за надежда за по-добро бъдеще. Цялостното отношение на българина спрямо активното и трудоемко отстояване на права е в постоянен процес на развитие. Солидарността, освен оръжие срещу корупцията и прогнилостта на собствената ни политическа система, е и инструмент, чрез който с интерес и активизъм по отношение на престъпления срещу човечеството можем да покажем състоянието на България и българите като развита икономически и морално европейска държава. Страна, изразяваща позиция относно глобални въпроси, а не е просто бивша социалистическа държава, която не може да излезе от прехода. В крайна сметка, няма как да станем играч в глобалната политика, без проява на интерес към събития извън границата ни и без поддръжници.


Та, щом промяната трябва да идва отвътре, ще ви разкажем подробно за Израело-Палестинския конфликт, чиято последна и най-тежка ескалация се случва в момента, докато пишем тези редове. Макар да обхваща 73 години и да продължава да ощетява милиони палестинци, конфликтът никак не е сложен. Става дума за еврейската окупация и агресивното завземане на палестинска земя от Израел - земя, обитавана от индигенните си палестински жители в продължение на векове. В опита си да изтрием поне малко от българската пренебрежителност и да разпръснем жаждата за справедливост, ще се опитаме да съберем един от най-усложнените международни конфликти на настоящето в няколко параграфа. А вас молим - четете. Разпространявайте. Интересувайте се и, когато видите поредния изблик на несправедливост, не забравяйте да се ядосате, колкото можете повече.


Предистория на Израело-Палестинския конфликт:


Конфликтът в областта на Израел и Окупирана Палестина, освен изключително сложен и многопластов, е и много продължителен - корените на модерния конфликт стигат до края на 19-ти - началото на 20-ти век. Затова е много трудно и да се изяви ясна позиция относно ситуацията, без да се изпусне аспект от проблема и дългия исторически период, който обхваща.


Едно е важно да се изясни обаче: конфликтът между Израел и Палестина, въпреки многото такива твърдения, не е основан на базата на различните религии или етноси, обитаващи земите от хилядолетия. Важно е и да се знае, че преди британската намеса по време на Първата Световна Война в територията на Палестина с културен център Йерусалим авраамическите религии са живели съвместно и напълно мирно дълги години.


Дотук добре, значи конфликтът не е основан на религия? Ами тогава защо има конфликт?


Спорът е породен от два народа, които претендират за една и съща земя.


Успоредно с британската намеса в региона расте и политическият ционизъм - движение на евреите, което цели възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел. След Втората Световна Война и Холокоста, символизиращ пика на антисемитизма, ционизмът се подсилва и изменя като реакция срещу антисемитизма и националистическите движения в Европа. В негова основна цел се превръща създаването на независима еврейска държава в Палестина, която по това време е част от западащата Османска Империя. На 14-ти май 1948-ма година официално е прокламирано създаването на държавата Израел на част от територията на Палестина. Отнети земи от Палестина и са основани определени граници със световен закон. (*Което не пречи и до днес правителството на Израел насилствено и незаконно да окупира и завзема земи, които спрямо границите от 1948-ма принадлежат на Палестина.


За евреите и най-вече за ционистите Израел е „святата земя”, „обещаната земя” и „земята без хора за хората без земя”. Има един проблем обаче - същата тази земя е обитавана от Палестинците и носи името Палестина от 7-ми век до сега.


Това ни води до днешния проблем, който се дължи на над 70 години размирици, воюване, нелегални окупации от страна на Израел, тероризъм и гонение на палестинците.


Сблъсъците, случили се през последните няколко дни в Източен Йерусалим са най-нажежените от 2019-та насам. Те ни припомнят, че дори да четем за конфликта от време на време, когато медиите решат да споделят нещо, той продължава да съществува и по този начин ескалира.


Ето и визуална репрезентация на територията, анексираната от Израел между 1946-та и 2010-та година. За 54 години, ционистките управници на Израел, с помощ и финансиране от Западния свят, допринасят за разрушаването на стотици арабски селища и градове, превръщат 7 милиона палестинци в бежанци без дом и създават хуманитарна криза.





Заради кризата палестинците до днес не могат:

  • Да напускат Палестина

  • Да се връщат

  • Да се движат безопасно между градове/райони

  • Да имат достъп до транспорт

  • Да имат достъп до медицинска помощ, когато им трябва (често се случва повикани линейки да бъдат спирани от служители Израелските Отбранителни Сили и нарочно да не бъдат допускани да продължават).

  • Да упражняват правото си да гласуват

  • Избират свободно работа

  • Да имат достъп до чиста вода


За сметка на това перманентно са жертви на:

  • Контролни пунктове навсякъде

  • Всяко тяхно движение се следи и наблюдава

  • Редовно патрулиране от израелските военни

  • Изгонване от домовете им, притежавани с поколения, без предизвестие и компенсация или законна причина

  • Случайни проверки на къщите им от военните късно през нощта

  • Ограничение на храна, вода, др. необходимости

  • Постоянни заплахи, насилие, сплашване

  • Военна администрация за управление на палестинските жители на Западния бряг и ивицата Газа, създадена след войната през 1967 г., когато армията на Израел анексира тези земи

  • недостатъците на собствените им администриращи институции


Изброявайки по-горните примери за потисничество, става ясно, че палестинците от 70 години насам са абсолютно лишени от елементарни човешки права, като нарушенията срещу правата им само ескалират. В същата тази среда съществува аспект от проблема, за който изобщо не се говори, а именно - престъпленията и посегателството срещу палестинските жени от страна на израелските терористи и войници.



Насилието, основано на пола, е ключов проблем в Палестина. Според Палестинското централно статистическо бюро от 2011 г. средно 37% от жените са жертви на насилие в страната в Палестина, а в ивицата Газа (окупирана територия с военни размирици) този процент се увеличава до 51%. Жените в Палестина са изправени пред многобройни пластове насилие и дискриминация. Анализът, направен в доклада на специалния докладчик на ООН за насилието над жени през 2005 г., назовава двете основни причини за нивото на насилие в Палестина:


  • Традиционни патриархални норми и ценности

  • Окупация и нейните последици


Комбинацията от десетилетия израелска окупация и преобладаващата патриархална култура в палестинското общество създава много високо неравенство между половете, което ограничава в рамките на вътрешния обхват очакваните роли на жените. Традиционната социална ситуация (не е характерна само за Палестина в региона), се допълва тук с насилието и агресията от отдавна установена военна окупация, която е причинила продължителна икономическа депресия, характеризираща се с липса на възможности и допълнителен натиск от постоянна хуманитарна криза. Това е допринесло за поведенческа динамика на мъжете, които са по-разочаровани, неспособни да изпълнят очакваната си роля в това патриархално общество, тъй като възможностите им за осигуряване и защита (два основни елемента на мъжествеността в традиционното патриархално общество) са много ограничени. Накрая всички тези негативни фактори се струпват на главата на уязвимата палестинка.


Още по-плашещото, но и логично спрямо контекста, е че палестинските жени и момичета рядко съобщават за насилие на властите. Това важи за всички случаи на насилие, независимо дали престъплението е злоупотреба от страна на съпруг, насилие от страна на въоръжени Израелски терористи, изнасилване, кръвосмешение или престъпления в името на „честта“ (когато мъж в мюсюлманско семейство смята, че жена му го е “злепоставила”, в някои култури е прието, че той може да я убие в името на честта си). Ниският процент, при който жените и момичетата съобщават за такива престъпления, е симптом на значителните социални и правни пречки, които все още пречат на значимата превенция и отговор на насилието въз основа на пола в Окупираната територия на Палестина.

Проучванията на общественото мнение показват също, че палестинското общество до голяма степен оправдава насилието над жени и обезкуражава жените да докладват за насилие.


В комбинация с насилието, упражнението на сила и беззаконие от страна на израелци във военна зона, в която липсва каквато и да била правна инфраструктура, която да защитава палестинските жени, превръща живота на палестинската жена в постоянна борба за самосъхранение.