Деленето на разходи и неизречените очаквания за финансите в една връзка
Илюстрация: Калина Кючукова
Една от големите стъпки в една романтична връзка е създаването на общи финанси. Било то за срещи, за общ дом, за сватба, за деца или за общи разходи като цяло, рядко двойките имат изцяло отделни финанси. Когато стане дума за хетеросексуални връзки, това отваря вратите към много неизказани очаквания, базирани на полови роли и може да създаде трудни въпроси и спорове, особено когато партньорите са в различни финансови ситуации. Честно ли е да се очаква от мъжа да се нагърби с по-голяма част от разходите? Сексистко ли е мъжът да се обиди, ако жената изкарва повече пари? Може ли партньор, който не работи, да допринася равно към общите финанси? Как можем да се справим с неизказаните очаквания от една връзка, с които сме отгледани?
Кои са неизказаните очаквания и от къде идват те?
Традиционно се очаква, че мъжът храни семейството, а жената се грижи за него. В днешни дни, когато всеки човек има възможност и е окуражаван да участва в работната сфера, тези традиционни роли се поставят под въпрос. Щом жената работи, кой се грижи за семейството? Кой извършва ежедневните задължения като готвене и чистене, които се изискват за поддръжка на домашната хармония?
Отговорът е, че ролите се разделят, както отговорността за притока на финанси. Всеки партньор е отговорен за задълженията, които може да изпълни.
Този прост отговор обаче оставя малки проблеми, които се разглеждат единствено когато изникнат. Щом очакването е, че истинският мъж печели парите, има ли право той да се чувства измамен, ако партньорката му изкарва повече? Трябва ли той да е отговорен за плащането на сметките на срещи, дори да изкарва по-малко? Против феминизма ли е жена, която избира да не работи, а вместо това избира да е майка на пълен работен ден? Честно ли е партньорът с по-голям доход да придава равно количество пари към общите спестявания колкото този с по-малко? Какво става, когато единият партньор има непостоянен доход или е моментно безработен?
Разделяне по равно
Едно решение е договарянето, във всеки един момент, разходите да се разделят по равно. Макар и трудно за следене това гарантира, че във всеки един момент партньорите живеят според възможностите и на двамата. Ако, например, в някакъв момент един партньор остане безработен, той няма да може да допринася, не по свой избор. Тогава и двамата партньори трябва да нагодят пропорционално своите очаквания и принос. Деленето по равно е работи в полза на равноправието на партньори, защото не позволява на никого да се възползва от другия, живеейки с неговия стандарт на живот, а не със своя. Лесен начин за управление на финансите по този модел е мобилното приложение Splitwise.
Източник: Ramsey Solutions
Партньорът с по-голям доход допринася повече
Този избор звучи честен, особено защото подлежи на промяна и не се базира на пол. Това позволява освобождение от роли, които са обвързани с пола. Също така, когато единият изкарва повече, другият може да се грижи повече за домът, с уговорката, че отговорностите са с равна тежест.
Проблемът изниква когато единия партньор има постоянен доход, който е постоянно по-висок, например заради сферата си на работа. Ако програмист е във връзка с работник, шансът работникът да зависи от програмиста е по-вероятен и дълготраен за по-голяма част от връзката. Това може да постави прекалено големи очаквания върху раменете на човекът с по-голям доход, да останат на работа, която не харесват. Друг проблем, който може да изникне е, че работният ден е равен, но очакването за помощ в дома ще падне върху човекът с по-нисък доход, което намалява свободното време значително. Фактор, който затруднява въпросът е, че жените все още получават средно по-ниски заплати от мъжете за еднаква работна позиция. Също така може да направи партньорът с по-нисък доход финансово зависим, което е форма на домашно насилие и поставя партньорът с по-нисък доход в безизходица, ако иска да прекрати връзката.
Източник: TEDX
Разделяне 80/80
Интересна алтернатива е предложена от Нейт и Кейли Клемп. В книгата си „The 80/80 Marriage” те представят опцията за „радикална щедрост“. Идеята е, че при всеки друг модел на финансово разделение и отговорност в дома, неизбежно се достига до държане на сметка. „Да, ти изхвърли боклука тази седмица, но аз работя цяла седмица, докато ти стоиш вкъщи по цял ден.“
За да се избегне това, те предлагат всеки партньор да придава толкова, колкото може. Това може да значи нещо различно за всяка индивидуална двойка, базирано на това какво тя смята за важно. Този модел и подтиква към по-добра комуникация и по-добро разбиране на ценностната система в една връзка. Ако единия партньор предпочита да контролира нещата повече, тогава той може да отговаря за оформянето на месечния бюджет или ако предпочита да не се занимава с финанси, може да е отговорен за пазаруването. Този модел подтиква и комуникацията в случай, че жената очаква мъжът да плаща, като в този случай тя може да отделя повече време в домашни задължения, за да може отговорностите да са равни. Ако мъжът се чувства неловко, защото жената изкарва повече пари, той може да поеме отговорността за спестяване или инвестиране на общите финанси.
В крайна сметка, важно е в една връзка да има отворена комуникация за очакванията, които партньорите имат и за проблемите, които изпитват.
Тъй като за много хора говоренето за пари е неловко или дори проблемно, финансите стават един от основните проблеми в романтична връзка. Моделите на финансово разпределение са структуриран начин този проблем да се адресира и реши, но не са решение сами по себе си. За да може финансовото разпределение във връзката да е честно, всичко което се изисква е партньорите да се чувстват комфортно и разбрано взаимно.
Илюстрация: Калина Кючукова
Източници: