Третата феминистка вълна и включването на малцинствата в графата „жени“

Актуализирано: 19.05


Универсални ли са проблемите на жените в САЩ и западния феминизъм?




  1. История на третата вълна

  2. Какви са последиците?


В продължение на историята на движението за равноправие, днес ще ви разкажем за третата феминистка вълна. Въпреки оспорваната хронология, общоприетото разбиране гласи, че тя започва през 1991 г. и приключва малко след началото на 2000 г.


  1. Първата вълна поставя началото на феминизма като политическо движение;

  2. Втората вълна отваря феминизма към обществени, вместо национални, проблеми;

  3. Третата вълна оформя феминизма като движението, което ни е познато днес. Третата вълна е моментът в историята на феминизма, в който активистите поглеждат назад, осъзнават грешките си и правят реален опит да направят промяна. Разпознавайки ограниченията, до които водят изключването и заглушаването на гласовете на жени от малцинствените групи, те опитват да разширят досега на движението като ги приобщават. Въпреки че борбата за това продължава и до днес, ефектът е видимо забележим.


История на третата вълна


Ключов факт за пълното разбиране на третата вълна е, че феминистките от това време са първите, които виждат промени заради феминистки активизъм. Това им дава свободата да видят паденията на предишните акции и да ги поправят. Въпреки обезкуражаването и идеята, че няма нужда от феминизъм, което идва с чувството на даденост за женски права, това позволява отправянето на конструктивна критика и подобрение. Активистките се вслушват в критиките на жени като бел хукс и Кимбърли Креншоу, които сочат към пагубните последици от изключването на черните жени от централния диалог, особено след изслушването на Анита Хил, което се смята за началото на третата вълна.


Когато Кларънс Томас е номиниран за върховен съдия в САЩ през 1991 г., Анита Хил свидетелства срещу него в обвинение за сексуален тормоз. Нейните сведения са, че докато е била негова служителка, той я е притискал да излиза на романтични срещи с него и правил неприлично сексуални коментари по време на техни професионални разговори.


Източник: nytimes.com


Въпреки че тя представя сведения, подобно на свидетел, в днешни дни много американци помнят грешно изслушванията като дело против Анита Хил, сякаш тя е осъдила Томас. Това объркване става, защото по време на изслушването не са поставени под въпрос само сведенията на Хил, но и характера, морала и външния ѝ вид. Тя, черна жена, обвинява Томас, черен мъж, пред изцяло бял сенат. Докато черните мъже са защитени като хора в резултат на движението за граждански права и белите жени са защитени от феминистките вълни, черните жени са игнорирани и от двете движения заради опасението, че включването им усложнява нещата прекалено много. Доводите, които Томас използва, за да защити невинността си, напълно игнорират, че исторически расовия тормоз, на който е подложен той, преследва и Хил. В последствие Ребека Уокър (дъщеря на писателката Алис Уокър и една от най-видните писатели за третата вълна) обявява това за началото на третата феминистка вълна в трудовете си. Въпреки валидното обвинение Томас става върховен съдия, а Анита Хил е отхвърлена като лъжкиня и използвачка.


Вдъхновени от достойнството, което Хил проявява в лицето на унизителни атаки, до 1993 г. 5 жени успяват да влязат в американския Сенат и 27 в Конгреса, Рут Бейдър Гинсбърг става втората жена, която е номинирана и влиза във Върховния съд и първите жени държавен секретар и министър на правосъдието встъпват в длъжност. Заради голямото участие на жени в управлението на САЩ, 1992 г. е наречена „Годината на жената“.


Какви са последиците?


Заради участието на жени в управлението в САЩ се приемат закони като Закона за насилие срещу жените, който подобрява условията за изпълняване на справедливост срещу жертви на насилие.


Третата вълна води до създаването на riot grrrls, феминистки музикални групи, които композират в тона на движението за равноправие.



Най-известната такава група е Bikini Kill, чиято вокалистка пише манифеста на "riot grrrl". Този тип групи центрират не само интерсекционалността като основна ценност във феминизма си, но и женствеността. За разлика от втората вълна, през която жените настояват да ги наричат „жени“ и да бъдат уважавани като възрастни хора, отделени от женственото, третата вълна оценява това да си момиче, да носиш грим и токчета. От една страна това е в отговор на стереотипа, че всички феминистки са истерични, космати, мъжествени и нежелани от мъже, но от друга страна е родено от идеята, че отричане на дори идеята за женственост е женомразко. Това вдъхновява книги като „Митът за красотата“, които критично разглеждат ролята на красотата в женствеността и до каква степен е полезна за самите жени.