Как сексуалната революция става едновременно с равенството на работното място
Илюстрация: Калина Кючукова
В продължение на поредицата за историята на феминизма, днес ще разгледаме какво се случва след започването на втората феминистка вълна. Това е един от малкото аспекти, по които източна Европа, и България конкретно, са революционни за времето си и задвижват промяна за по-добро. Въпреки че има пропуски, втората феминистка вълна е отговорна за това, че бившите социалистически страни все още са статистически водачи по включване на жени в работната сфера.
Какви са последиците?
Докато първата феминистка вълна променя гражданската позиция на жените, втората вълна променя социалния идеал за това какво означава да си жена. Тя дава възможност на жените да имат кариера, да стават майки, когато са готови, нормализира идеята, че жените могат да се наслаждават на секса и цялостно превръща жените от идеал в хора.
Фактът, че днес говорим за жени политици и управници на бизнес, се дължи на втората феминистка вълна. Това, че Окрилена е фондация, управлявана от жени, която говори за женски проблеми, се дължи на втората феминистка вълна. Уроците по биология за контрацепция и секс се дължат на втората феминистка вълна. Начинът, по който мислим за феминизма днес, като движение за полово равенство, а не като движение за очовечаване на жените, започва по време на втората феминистка вълна.
Интересен ефект е фактът, че втората феминистка вълна е често критикувана за крайностите си. Тъй като мнозинството жени са се борили за място в работната сфера. Жените, които са искали да останат домакини са били критикувани като анти-феминисти. Това да не желаеш секс по време на сексуалното освобождение е критикувано като анти-феминизъм. Въпреки че жените от втората феминистка вълна се борят за свобода, за да защитят позицията си, те създават нов стереотип за жените.
Освен приносите е важно да се подчертаят и паденията на движението. Въпреки че втората вълна значително подобрява живота на жените, това се случва само за белите хетеросексуални жени от средна класа. Заради това през 1989 г. Кимбърли Креншоу, професор по американско право, въвежда в употреба термина „интерсекционален феминизъм”*. Тя наблюдава как през 60-те черните жени не намират място в движението за граждански права заради сексизъм, но и не са подкрепени от феминистите заради расизъм.
За да се даде глас на единственото по рода си преживяване на дискриминация от множество страни заради множество малцинства, които човек може да представлява, терминът интерсекционалност влиза в речника.
Той потвърждава пренебрежението, което е отправено към черните жени, към жени от американски племена, които са били законно убивани, към жените от ниската класа, които са малтретирани във фабриките докато белите жени от средна класа се борят за право на работа, за лесбийките и бисексуалните жени, чието право на секс е незаконно и чието съществуване се смята за психично заболяване и за затворничките и жените с увреждания, които са стерилизирани против волята си.
Втората феминистка вълна защитава само жените, които не са дискриминирани по друг начин, затоца жените от други малцинства все още се борят за своите базови човешки права. Важно е винаги да се дава глас и възможност за изразяване на жените, които нямат универсални преживявания. Докато жените в САЩ получават законовото право да използват орална контрацепция през 1965 г., ефикасността и страничните ефекти им са изпробвани върху неинформирани жени в Пуерто Рико.
За да може жените да са равни с мъжете, всички жени първо трябва да са равни.
Въпреки че втората феминистка вълна дава свобода на жените, заветът на движението днес е поучителна история за това какви са последиците от изключването на дадени жени.
Защо през жените са били по-задоволени сексуално?
При социологично проучване на западна и източна Германия след съединението през 1990 г. се забелязва тенденция, която показва, че жените в Източна Германия са имали двойно повече оргазми от жените в Западна Германия. Въпреки че от гледна точка на днешната представа за комунизма като ограничаващ и депресиращ режим това звучи противоречиво, доказуем факт е, че жените, живели в социалистически режими са правили по-задоволителен секс.
Това основно се свързва със сигурността, която са имали в позицията си в обществото. Тъй като през 1917 г. болшевиките дават право на глас на жените, дават право на развод без причина и отварят обществени кухни и перални, домашните задължения се изместват извън пространството на дома. Още през 1920-та рускините се борят за правата на мюсюлманките в централна Азия.
През 21 век западна Европа и САЩ все още спорят дали жените имат място в науките и отказват да приемат квоти, но СССР приема полови квоти през 1975 г., заради което 75% от докторите в Латвия и Естония днес са жени, на фона на 34% от лекарите в САЩ. 8 от 10 топ държави с най-много жени програмисти в света са в източна Европа заради половото равенство през социалистическия режим. През 1970 г. 43% от инженерните студенти в Румъния са жени, за разлика от 3% в САЩ през 1976 г.
Едни от първите проучвания за женския оргазъм се организират от Чехословашки сексолози през 1952 г., като през 1961 г. те организират конференция, посветена на темата. Съсредоточават се върху това, че за женското удоволствие е важно жените и мъжете да са равни социално, като дори спорят, че е важно мъжете да участват в поддържането на дома и отглеждането на децата.
Социализмът изисква всички работници да са равни, затова жените в социалистически държави през 50-те получават равни права на работното място и в леглото, много преди сестрите си в западния свят. Освен в държавите Румъния, Албания и Сталиновия СССР, в остатъка от Източния блок, жените са имали право на законен и безопасен аборт още през 50-те години на 20-ти век. В почти всички страни в Източния блок има ресурси за подкрепа на самотни майки, разведени майки и вдовици, има ясли и удължено майчинство.
Въпреки че социалистическите държави са били водачи в половото равноправие по време на втората феминистка вълна, заради Студената война и днешните предразсъдъци срещу социализма, много от революционните действия на жените тогава са отричани и пренебрегвани. Социалистическите държави от своя страна са отричали и пренебрегвали съществуването на множество малцинства. Уместно е да се запитаме защо това е простено на западните феминисти, но е причина източните феминисти да останат забравени?
Какво се случва в България през това време?
Като социалистическа държава от 1946 г. България значително изпреварва САЩ и останалия западен свят по права на жените в държавата. Не само това, но и българските феминистки имат най-голямата свобода да критикуват успеха на социализма в страната, докато други критици са затваряни като политически престъпници. С Елена Лагадинова като един от водачите на Комитета за движение на българските жени, списание Жената днес критикува, оправдано, работните условия на българските работнички.
Илюстрация: Калина Кючукова
С включването на цитати на Ленин в статиите си те успяват да засегнат теми като сексология, предбрачен секс и самотно майчинство, теми, които иначе се смятат за прекалено буржоазни.
През 1969 г. колектива зад Жената днес организира социологично проучване сред читателките си, за да разбере защо раждаемостта в държавата спада. Въпреки че социологията се смята за подозрителна през социалистическото управление, заради силната си организация, жените получават 16 060 анонимни отговора. В по-голяма част те казват, че искат деца, но нямат силата да работят и да ги отглеждат, защото семейната отговорност пада основно върху тях или нямат достатъчно парична свобода за повече деца. Благодарение на това проучване, вместо да се забрани женската работа или аборта, в България драстично се увеличава броя яслите и детските градини, увеличава се платеното майчинство, което се брои към работния стаж, дават се държавни помощи за повече деца и се увеличава броя на детските кухни. Това прави отговорностите в дома, които традиционно се слагат на женските рамене, по-обществени и облекчават труда на работничките. През 1970 г. България води целия източен свят по социална помощ за майките, като СССР наваксва едва през 1981 г. с разрешение за майчинство. Единствено скандинавските страни се съревновават с България за законово синхронизиране на отговорностите на майката с отговорностите на работничката.
През 70-те България е революционна за времето си! Това се дължи изцяло на количеството активни жени в лицето на Елена Лагадинова и колектива зад Жената днес, които да представят женските желания. Въпреки че социалистическото правителство е приело промените, това става само заради упоритите жени, които изслушват съгражданките си и оформят предложения за промени в законодателството. Благодарение на техния усилен труд в днешни дни западни проблеми като забрана на аборт, ограничено майчинство, неравенство в науките и недостижимо скъпи ясли и детски градини звучат странно и далечно. Дори и в България да има множество проблеми, свързани с половото неравенство, важно е да отбележим и благодарим за приноса на предшественичките си и начините, по които е са направили живота на българките по-добър.
*интерсекционален феминизъм - феминизъм, който отчита ограниченията на жените се различават в зависимост от пълните им идентичности, включващи раса, физическа и психическа способност, възраст, етнос, класа, религия, сексуалност и т. н.
Източници: