4 българки в историята и съвремието на науката

Има ли сексизъм в българската наука?


  1. Люба Огненова

  2. Виолета Иванова

  3. Мария Спасова

  4. Радослава Бекова

  5. Науката в България

Не е спорно или проблематично да се каже, че учените са важна и основна част от обществото. Докато имаме философи и религиозни фигури, които обясняват смисълът и начинът ни на съществуване, учените ни помагат да разберем как сме живи и как можем да живеем по-пълноценно, оценявайки света и дори космоса.


Докато всички са чували името Мария Кюри и може би Розалинд Франклин като женски имена в световната наука, на фона на многобройните мъже в общата култура, известните жени са малък процент. Имената са още по-малко на брой когато говорим за български учени. За това, по случай на 11-ти февруари, международният ден на жени в сферата на науката, ще отбележим някои от забележителните учени българки, в миналото и в днешни дни. Освен отделните личности, ще разгледаме и някои положителни и отрицателни аспекти на практикуването на наука в България като цяло.



Люба Огненова

Люба Огнянова е първата жена подводен археолог и водолаз в България и е сред пионерите в световната подводна археология. Родена е през 1922 г. в Охрид, завършва френско основно училище в Битоля, класическа гимназия в Тирана и класическа филология с профил археология в Софийски университет. В професионален план, работи като уредник в Шумен, в Националния археологически институт с музей в София, преподавател в Софийски университет, поканена е на специализация във Френската школа в Атина и е член-кореспондент на Археологическия институт ФРГ и на международната асоциация по епиграфика.


През 1960 г. започват подводните проучвания на Несебър, които Огнянова оглавява. Екипът ѝ се състои от доброволци от БАН и от Националния експедиционен клуб ЮНЕСКО, като с негова помощ до 1983 г. тя води 15 експедиции, в които систематично проучва историческото наследство в морето на древния град. Сред откритията са останки от монументални крепостни стени, кули, стълбища, порти и, най-впечатляващо, потъналата фортификационна система на Месамбрия, като тя датира откритията в тракийски и предгръцки период, класическата и елинистическата епоха, късната античност и Средновековието. Откритията помагат за обявяването на Несебър за град под защитата на ЮНЕСКО през 1983 г.


Други нейни приноси са основополагащи писания върху античната бронзова пластика ювелирството и защитното въоръжение в древна Тракия, като е автор на над 100 научни публикации. Удостоена е с орден „Кирил и Методии“ II степен, медал „100 години БАН“ и много други отличия за научните си приноси и обществената си дейност.



Виолета Иванова

Старши научен сътрудник д-р Виолета Иванова е сред големите български имена в астрономията. Работи в Института по астрономия на Българската академия на науките, на който е научен секретар. За нея няма много налична информация извън професионалните ѝ успехи, включително раждане, детство и образование, като се знае само, че е родена в Плиска и е учила в Шумен, но постиженията ѝ заслужават да се отбележат и оценят.


Между 1984 и 1988 г. тя участва в откриването на 12 астероида, които се казват Атанасов, Пловдив, Климент Охридски, Багряна, Блага, Юхновски, Рожен, Гергана, Шумен, Иглика, Николабонев, Ташко и Плиска. Под нейното ръководство и това на проф. Владимир Шкодров учените, които работят за Института по астрономия откриват над 100 малки планети. В име на активността и приносите ѝ към астрономията, астероид 4365, открит през 1978 г., е кръстен Иванова от Е. Ф. Хелин, който работи с нея за няколко години, и Ш. Дж. Бус, което я прави първият бългаски учен, на когото е наречено небесно тяло, заедно с проф. Шкодров. Публикува многобройни научни трудове ежегодно до 201 г., като днес тя е пенсионирана от Института.



Мария Спасова


Доцент Мария Георгиева Спасова става известна в областта на химията със създаването на апарат за нано-влакна, които се използват в модерната медицина, включително и лечението на рак. Родена е през 1979 г. в София, като завършва средно образование в 73 средно училище „Владислав Граматик“ и бакалавър и магистър в Технически университет – София.

Проектът за създаването на апаратът е една от основните цели на дисертацията ѝ през 2003 г. Благодарение на трудът на доц. Спасова, на цялата лаборатория, която работи по проекта и на член-кореспондент Илия Рашков, който е неин научен ръководител, конструираният апарат е потенциално приложим в сферата на медицина, фармация, тъканно и клетъчно инженерство, производството на сензори, филтри и защитни бойни облекла. Дисертацията ѝ е отличена от Швейцарския технически университет като една от шестте най-добри в света за последните няколко години през 2008 г. През 2018 г. получава отличие от Международният съюз по чиста и приложна химия, което я поставя като символичното лице на химичния елемент антимон, сред сто и осемнайсет учени на бъдещето от цял свят.