Има ли сексизъм в българската наука?
Не е спорно или проблематично да се каже, че учените са важна и основна част от обществото. Докато имаме философи и религиозни фигури, които обясняват смисълът и начинът ни на съществуване, учените ни помагат да разберем как сме живи и как можем да живеем по-пълноценно, оценявайки света и дори космоса.
Докато всички са чували името Мария Кюри и може би Розалинд Франклин като женски имена в световната наука, на фона на многобройните мъже в общата култура, известните жени са малък процент. Имената са още по-малко на брой когато говорим за български учени. За това, по случай на 11-ти февруари, международният ден на жени в сферата на науката, ще отбележим някои от забележителните учени българки, в миналото и в днешни дни. Освен отделните личности, ще разгледаме и някои положителни и отрицателни аспекти на практикуването на наука в България като цяло.
Люба Огненова
Люба Огнянова е първата жена подводен археолог и водолаз в България и е сред пионерите в световната подводна археология. Родена е през 1922 г. в Охрид, завършва френско основно училище в Битоля, класическа гимназия в Тирана и класическа филология с профил археология в Софийски университет. В професионален план, работи като уредник в Шумен, в Националния археологически институт с музей в София, преподавател в Софийски университет, поканена е на специализация във Френската школа в Атина и е член-кореспондент на Археологическия институт ФРГ и на международната асоциация по епиграфика.
През 1960 г. започват подводните проучвания на Несебър, които Огнянова оглавява. Екипът ѝ се състои от доброволци от БАН и от Националния експедиционен клуб ЮНЕСКО, като с негова помощ до 1983 г. тя води 15 експедиции, в които систематично проучва историческото наследство в морето на древния град. Сред откритията са останки от монументални крепостни стени, кули, стълбища, порти и, най-впечатляващо, потъналата фортификационна система на Месамбрия, като тя датира откритията в тракийски и предгръцки период, класическата и елинистическата епоха, късната античност и Средновековието. Откритията помагат за обявяването на Несебър за град под защитата на ЮНЕСКО през 1983 г.
Други нейни приноси са основополагащи писания върху античната бронзова пластика ювелирството и защитното въоръжение в древна Тракия, като е автор на над 100 научни публикации. Удостоена е с орден „Кирил и Методии“ II степен, медал „100 години БАН“ и много други отличия за научните си приноси и обществената си дейност.
Виолета Иванова
Старши научен сътрудник д-р Виолета Иванова е сред големите български имена в астрономията. Работи в Института по астрономия на Българската академия на науките, на който е научен секретар. За нея няма много налична информация извън професионалните ѝ успехи, включително раждане, детство и образование, като се знае само, че е родена в Плиска и е учила в Шумен, но постиженията ѝ заслужават да се отбележат и оценят.
Между 1984 и 1988 г. тя участва в откриването на 12 астероида, които се казват Атанасов, Пловдив, Климент Охридски, Багряна, Блага, Юхновски, Рожен, Гергана, Шумен, Иглика, Николабонев, Ташко и Плиска. Под нейното ръководство и това на проф. Владимир Шкодров учените, които работят за Института по астрономия откриват над 100 малки планети. В име на активността и приносите ѝ към астрономията, астероид 4365, открит през 1978 г., е кръстен Иванова от Е. Ф. Хелин, който работи с нея за няколко години, и Ш. Дж. Бус, което я прави първият бългаски учен, на когото е наречено небесно тяло, заедно с проф. Шкодров. Публикува многобройни научни трудове ежегодно до 201 г., като днес тя е пенсионирана от Института.
Мария Спасова
Доцент Мария Георгиева Спасова става известна в областта на химията със създаването на апарат за нано-влакна, които се използват в модерната медицина, включително и лечението на рак. Родена е през 1979 г. в София, като завършва средно образование в 73 средно училище „Владислав Граматик“ и бакалавър и магистър в Технически университет – София.
Проектът за създаването на апаратът е една от основните цели на дисертацията ѝ през 2003 г. Благодарение на трудът на доц. Спасова, на цялата лаборатория, която работи по проекта и на член-кореспондент Илия Рашков, който е неин научен ръководител, конструираният апарат е потенциално приложим в сферата на медицина, фармация, тъканно и клетъчно инженерство, производството на сензори, филтри и защитни бойни облекла. Дисертацията ѝ е отличена от Швейцарския технически университет като една от шестте най-добри в света за последните няколко години през 2008 г. През 2018 г. получава отличие от Международният съюз по чиста и приложна химия, което я поставя като символичното лице на химичния елемент антимон, сред сто и осемнайсет учени на бъдещето от цял свят.
След успехът на проекта, последното ѝ проучване е на поколение супер хидрофобни материали, които биха били приложими в изработването на облекла, които се самопочистват. Има 33 научни публикации, 550 цитата, участва в 16 проекта и участва в 69 конференции.
Радослава Бекова
Главен асистент д-р Радослава Бекова работи към секция „Биология и екология на морето“ в Института по океанология към Българската академия на науките – Варна, като проектът ѝ за изследване степента на замърсяване на българското Черноморие и плажовете и идентифициране на източниците на това замърсяване прави името ѝ познато. Родена е през 1984 г., като завършва бакалавър по биология, магистър със специалност „Приложна хидробиология“ и доктор по биологически науки, хидробиология-ихтиология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Фокусът на проекта, на който гл. ас. д-р Бекова е насочен към справянето с екологичните проблеми на Черно море, които са в следствие на човешка намеса и климатични промени през последното десетилетие. Според откритията до сега основни фактори за проблемите са преулов на риби, навлизане на чужди морски видове, загуба на биоразнообразие и, най-вече, човешко замърсяване, като д-р Бекова разработва изследване, което следи безкрайния път на пластмасата от брега до водата. Освен отбелязване и изследване на проблема с черноморското замърсяване, д-р Берова и екипът ѝ работят по намиране на решение на проблема. Тъй като крайна цел на проекта е да ограничи най-големия модерен замърсител, а именно пластмасата, изследването е от голямо значение днес, особено за българското Черноморие. Именно по тази причина проектът прави д-р Бекова първата носителка на стипендията „За жените в науката“, която освен това печели две отличия за научни постижения в сферата на климатичните промени и рискове.
Извън проекта, тя е вокален защитник на морската екосистема, като използва популярността, която добива покрай стипендията, за да даде глас на многобройните проблеми и щети, които пренебрежението и апатията причиняват на българския бряг.
Науката в България
Като цяло, за разлика от много други държави, в България не е трудно да се намерят примери за жени, които работят в сферите на науката и инженерството. Докато през 2019 г. средният дял за Европейския съюз на жените в науката и инженерството е 41% (6,3 милиона жени и 9,1 милиона мъже), в България малко над 50% от учените са жени (105,5 хиляди жени и 104,9 хиляди мъже). Въпреки че броят учени се увеличава през 2020 г., средният процент на жени в сферата остава 41 (6,6 милиона жени и 9,4 милиона мъже), като процентът на жени в българската наука леко спада, до 49.6% (108,3 хиляди жени и 110 хиляди мъже). Докато това това е изключително обнадеждаваща новина за България, както сме разглеждали и в друга статия, полово неравенство на работното място е проблем, който се среща по-рядко в България.
Въпреки че български учени от различни сфери редовно получават национални, европейски и дори международни признания, до голяма степен това не е благодарение на държавата. През 2021 г. 17 българи се класират сред 1% от най-добрите учени в света според кариерно развитие, и още 55 в 2% от класацията на Станфордския университет, като рейтингът обхваща над 9 милиона учени световно. Отделно, същият университет публикува и класация през 2020 г. за най-добрите учени според влияние към развитие на световната наука, като в 1% са включени 19 българи, а в 2% фигурират 48. Същевременно, през 2020 г., средствата, които са отпуснати за научни изследвания, са по-малко от един процент от Брутния вътрешен продукт на България. Дори и да съществуват европейски, международни и частни стипендии за спонсориране на проекти, това не стимулира учените да остават в България и да допринасят към българската наука.
За щастие, бъдещето изглежда обещаващо, с повече внимание обърнато на българската наука, представено чрез националния план за възстановяване и развитие, която заделя към 30% от очакваните от България средства за иновации, наука и изследвания.
Източници: