„Мъжка работа”- глава 3: Надя Кaлчева

Актуализирано: 1.12.2021 г.

Надя Кaлчева ни разказва за това какво е да си жена пилот, за предимствата на професията, и нейните предизвикателства!


Надя Калчева, илюстрирана от Калина Кючукова

✈︎ Образование

✈︎ Началото на летателната кариера

✈︎ Равноправието при пилотите

✈︎ Мечтата, която се преражда 30 години по-късно

✈︎ Какво е да си жена в мъжки екип

✈︎ Майчинството за една жена пилот

✈︎ Окриляващо послание за всички вас

снимка: Marco Piantaneda

Разкажи ми накратко за себе си. Как стигна дотук?

Бях на 22 години и учех Международни икономически отношения с английски и испански в УНСС. Като всеки студент си търсех работа и случайно попаднах на обява за стюардеси. Бяхме с приятелки и те казаха, че това сигурно ще е готина възможност. Тогава си помислих, че едва ли ще ме вземат, но това не пречи да пробвам. Облякох си единствения костюм, който имах, обух си едни по-официални ботуши и ме снимаха на бялата стена в общежитието в Студентски град. Това се превърна в снимката ми за кандидатстване. Не знам как точно се получи, но ме избраха за работата. Когато започна обучението и ме заведоха в самолета разбрах, че най-сложната ми задача ще бъде да изпека кроасаните на пилотите и да се науча как се отваря и затваря една врата. Тогава си казах:

„Това не е за мен. Мога повече!”.

Тогава ли реши да започнеш обучение за пилот?

Не, продължих с курса за стюардеса. В първите си полети бях в ролята на допълнителен човек към екипажа и стоях до аварийните изходи. Тази отговорна професия ме е научила на дисциплина и грижа за външния вид, както и на това колко е важно човек да подхожда с доброта към хората. Тогава пилотите ми казаха „Ела седни при нас в кокпита по време на излитане и кацане, сега е момента!”.


Как се почувства тогава?

Бях като малките деца, които се радват на екраните и лампичките. Тръпката беше страхотна! Това беше моето просветление и си казах: „Това е моето нещо!”


Прекъсна ли образованието си в УНСС?

Не, завърших го. През това време проучвах къде има курсове за пилоти, колко струват, и какви са необходимите квалификации, които ми трябват, за да ги започна.



На колко години започна да учиш за пилот?

Мисля, че бях на 26, когато започнах. За година и осем месеца си взех всички изпити заедно с летенето. В деня, в който си взех първия бревет, от училището ми предложиха да летя на техните малки самолетчета, с които се хвърляха ваксини против бяс за дивите животни.


Тогава големите компании все още не си търсеха хора, които нямат никакъв стаж. За да натрупам малко опит, летях на малки самолети около година и половина.


Как се чувстваше на малките самолети?

Беше страхотно! Летяхме в България, Гърция, Хърватска и Румъния. Придобих доста ценен опит, защото в малките самолети си сам; няма друг пилот, а само един оператор, който седи на задния ред и се занимава с машината за ваксините. Всичко зависеше от мен! Ако имаше технически или метеорологичен проблем, аз трябваше да преценя как да действам на момента.



А на самите курсове за пилотите имаше ли други жени?

Да, имаше. В България сме доста - поне десетина момичета!


Като цяло или само в твоята авиокомпания?

Като цяло. Мъжете са много повече [85% от всички пилоти*], но все повече жени навлизат в авиаторската професия!

(*статистика: НСИ)


Какво мислиш, че поражда тази голяма разлика в бройката?

За пилот трябва да четеш малко повече по физика, малко повече аеродинамика, да имаш малко по-техническо мислене и малко повече да си математик. Струва ми се, че на повечето момичета не им е интересно. Пък тези, на които им е интересно, намират начин!


снимка: личен архив

Как се разви след летенето на малките самолети?

Кандидатствах за работа в една авиокомпания и те ме взеха. Започнах курса на граждански самолет едва месец след интервюто. Той приключи за три месеца и след това започнах да летя с пътници. В началото имах инструктор и втори пилот, които да поемат, ако нещо се случи. След няколко месеца вече бях втори пилот.


А сега каква е твоята роля?

Командирът е този, който носи отговорността, но като работа вършим едно и също. По принцип се редуваме - в едната посока единият лети, а другият се оправя с документите и ръководителите полети, а в другата се сменяме.


снимка: личен архив

Срещаш ли някакви предразсъдъци за това, че си жена пилот?

Като цяло реакцията е много положителна!


Супер! А твоите родители как възприеха твоята смяна на посоката - от международни отношения към летене?

Моята майка е искала да стане пилот навремето. Не е успяла, тъй като тогава са взимали само военни пилоти, които задължително са били само мъже. Тя е писала писма и ги е пращала до къде ли не, но на всяко отговорът е бил:
„Съжаляваме, не може. Приемаме само мъже.”

Когато съм била малка не ми е говорила за тази своя мечта, тъй като се е притеснявала, че ще ми хареса и един ден аз също няма да успея да я осъществя.


В един момент така се случи, че вятърът ме отвя натам. Моите родители имаха очаквания да стана държавен служител и да се занимавам с икономика. Независимо от това, и двамата в момента са много щастливи и се гордеят, че съм пилот!


Това е страхотно, тъй като показва как са се променили възможностите през различните поколения!


снимка: личен архив

А възможностите между половете променили ли са се?

Работим на едни и същи договори с колегите мъже. Заплащането, заетостта и условията за работа са абсолютно еднакви.


Колегите ти третират ли те различно, защото си момиче?

Не, по-скоро мисля, че съм едно от момчетата от доста време насам [смее се]. На малките самолетчета, например, бяхме 3 жени и 30 мъже. Въпреки това, никоя от нас не е имала привилегии, защото е жена. Не са ни давали предимство да летим на по-нови самолети или само в хубаво време. Винаги е било „каквото за теб, такова и за мен” - всички бяхме равни и всеки си вършеше работата.


В момента колегите ми мъже се радват, когато летим заедно, защото им е приятно разнообразието да си поговорят и с жена докато работят. Тъй като пилотската кабина е много малка като пространство и често прекарваме над 10 часа дневно заедно, е голямо удоволствие и за двамата пилоти, когато има тема на разговор и работният процес върви гладко.



Във военната авиация има относителен стандарт за ръста и теглото на пилотите. Там се е случвало жените да се оплачат, че понеже техническите спецификации на пилотските кабини са направени за мъже със средно тегло 70кг и среден ръст 180см.

Това така ли е в гражданските самолети? Изпитвала ли си някакви неудобства?

По принцип пътническите самолети са направени за хора, които са на ръст 160-190см. Ако си по-нисък от 160см, като седнеш, няма да виждаш отпред, а пък като си прекалено висок ще ти е твърде тясно- като в колите. Пак си има стандартни габарити, но аз например с ръст от 168 см отлично се справям и всичко ми е удобно. Забелязала съм, че при военните пилоти всички наистина са по калъп - можеш да ги познаеш дори в гръб. При гражданската авиация е доста по-свободно и най-различни хора стават пилоти.


Как стоят нещата с майчинството при жените пилоти?

В момента, в който разбера, че съм бременна, е редно да спра да летя, тъй като промяната в налягането може да навреди на плода. Аз не се притеснявам от това, че ще спра да летя, тъй като особено в първите шест месеца, когато при нормална бременност жените могат да работят, има възможност да работя в офиса на авиокомпанията.


По регламент летенето продължава едва след като се спре кърменето на бебето. Тогава човек отива на тренажор, за да си опресни знанията и да започне да лети отново редовно.


След като започна да работя по нор