Илюстрация: Калина Кючукова
Как се ражда традицията на политически активизъм за равноправие между половете
Въпреки че е оспорвано и е предмет на много дискусии, един от най-разпространените начини за разбиране на историята на феминистките реформи за равноправие между половете е под формата на „вълни“. Това е така, защото метафората с вълните представя увеличаващата се дейност, която достига кулминацията си в законова или социална реформа и с изчезването си позволява появата на нова вълна. Метафората започва да става проблематична след втората феминистка вълна, защото предполага, че феминизмът е глобално и организирано движение, което има една универсална цел, а не е индивидуално за всяка различна култура и нация. За да разгледаме до колко този начин на разделяне на историята на феминисткия активизъм може да се приложи върху България през следващите няколко седмици ще разгледаме всички приети феминистки вълни и как те са свързани със събитията в България.
Историята на първата вълна
Началото на първата феминистка вълна се асоциира повече с политически активизъм, отколкото с литература. Семената на идеята за политическо участие на жените са посети от Мери Уолстънкрафт, майката на Мери Шели, с книгата „Защита на правата на жената“, в отговор на изключването на женските права по време на Френската революция. Първите действия, за да се поискат тези права, се извършват по времето на първата национална конвенция за правата на жените в Сенека Фолс, Ню Йорк през 1848 г. Там Елизабет Кейди Стантън чете пред над 300 мъже и жени „Декларация за настроения“, документ, който посочва правата, които американските жени трябва да имат като пълноценни граждани. По време на събранието много са на мнението, че правото на глас за жените е прекалено амбициозна цел, но Фредерик Дъглас, известен активист за правото на свобода на черните хора в САЩ, казва, че е
недопустимо за него като черен мъж жените да нямат право на глас.
Приемането на декларацията поставя началото на движението на суфражистите, коeто води до приемането на женското право на глас в Обединеното кралство през 1918 г. и в САЩ през 1920 г. Това решение поставя края на първата феминистка вълна, въпреки факта, че само белите жени получават законовото право да участват в политиката.
Това е и точната причина защо феминизмът като движение става проблематичен не само за мъжете тогава, но и за жените, които не са бели, цис и хетеросексуални. С идеята, че ще бъдат по-лесно приети от мъжете, много суфражетки като Сюзън Б. Антъни игнорират черните си съгражданки и активисти, като Соджърнър Трут и Мария Стюарт, и се борят само за собствените си права. Това има последици до днешни дни, тъй като жени от различни раси и националности се чувстват изключени от общоприетите идеали и цели на феминизма.
Какви са последиците на първата фемининистична вълна?
Заветът на първата феминистка вълна е противоречив, и то с право, но ефектът му е неоспорим. Една от основните последици е, че заради неприличното за жени поведение, което активистките проявявали, като говорене пред публика, демонстрации и престой в ареста, култът на идеята, че жената принадлежи в дома, се поставя под въпрос. До 19-ти век идеята, че жените имат контрол над дома, но не и над общността, е била приемана за универсална и неоспорима истина. Първата феминистка вълна предизвиква хората да говорят за разликите между половете и защо всъщност те съществуват, дали са реални или базирани на стереотипи.
Други права, които първата феминистка вълна печели на жените в отделни щати, са:
Правото да притежават имоти и да ги управляват;
Възможността да получат висше образование чрез отварянето на женски колежи и приемането на повече жени в общи колежи;
Да получат медицинско образование, което да практикуват;
Правото да се разведат с мъжете си при изневяра или насилие.
Заради изненадващата подкрепа към суфражетките от Женския християнски трезвен съюз може да се каже, че страничен ефект на първата феминистка вълна е сухия режим в САЩ, който прави продаването и купуванетона алкохол незаконно. Съюзът смята, че участието на жените в обществената сфера би имало положителен ефект върху света заради „моралното превъзходство на жените“.
Последствия от първата феминистка вълна по света
Въпреки че първата феминистка вълна започва официално в САЩ,
първата държава, която разрешава на жените да гласуват, е Нова Зеландия през 1893 г.
Други държави, които дават право на глас на гражданките си преди САЩ, са Австралия, Финландия, Дания, Норвегия, Исландия, Беларус, Русия, Австрия, Чехословакия, Германия, Азербайджан, Люксембург и Нидерландия. Първата жена в парламента на световен мащаб, Мийна Силанпя, е избрана във Финландия през 1907 г.
Феминисткото движение също подтиква забрана на обвързването на краката в Китай, което диктува, че красива жена в Китай има ходило с размер 3-4 инча. Процедурата е не само изключително болезнена, но и ограничава мобилността на жените до живот.
Денят на жената се предлага като идея в Дания през 1910 г. от Клара Зеткин пред Международната конференция на работещите жени, за да се празнуват постиженията на феминисткото движение, като предложената дата е 19-ти март. Датата се променя заради Русия, която празнува първия си Ден на жената през 1913 г. през последната неделя от месец февруари, 13-ти, което, преведено в Григорианския календар, е 8-ми март.
Какво се случва в България през това време?
По времето на първата феминистка вълна основните промени в България са на образователно ниво, като избирателните промени се случват малко по-късно. Първото девическо училище отваря врати още преди освобождението, през 1841 г., като учителка е единствената интелектуална професия, до която жените имат достъп. Достъпът до образованието на жените обаче било ограничено и довело до 70% неграмотност при българките през 1900 г. За това през 1895 г. стотици българки подписали петиция към парламента за допускане до висше образование, като първата жена, допусната в Софийски университет, влязла през 1901 г.
По отношение на правото на глас, Димитрана Иванова започва работа към Българския женски съюз, за да изпълни мечтата си българките да са равни с мъжете. За да изпълни целта си тя кандидатства в Юридическия факултет на СУ и става една от първите практикуващи право българки.
След години активизъм от страна на нея и на женския съюз, през 1938 г. с помощта на царица Йоана е обнародван закон, която позволява на българските жени да гласуват.
Илюстрация: Калина Кючукова
Заради усиления труд на Димитрана Иванова първото ѝ име става нарицателно и се приписва на жени, които „знаят много“ и „говорят много“.
Начинът, по който първата феминистка вълна се отразява на българското общество е значителен. В нашата традиционна и патриархална нация, ценностите и представите за ролята на жената в България са разтърсени и променени коренно благодарение на ранния феминизъм. Българките извоюват правото си да заемат място в политическата и образователната сфера и дават старт на движението за полово равенство, което продължава до днес.
Илюстрация: Калина Кючукова
Източници:
Comments