
VITA: „Мъжка работа”- глава I
Актуализирано: 21.02
Вита Петровская ни разказва за бръснарството, електронната музика и пътуването към себе си.

За бръснарството
Разкажи ми накратко за себе си.
Аз съм от Новосибирск в Русия. Завърших гимназия на 16, а после по желание на баща ми постъпих да уча в Железопътен университет. Тогава не исках да следвам тази специалност, но семейството ми не ми остави избор. Въпреки това, ми беше интересно да уча, бях част от голяма, весела и дружелюбна група. С повечето от тях си общуваме до сега.
Какво те води в България?
Дойдохме в България преди 12 години, тъй като майка ми отдавна мечтаеше да се преместим някъде до морето. Беше ѝ омръзнало от студените сибирските зими и краткото лято. Когато дойдохме, аз бях на 17, точно завършила първата си година в университета. С преместването в България, аз се записах да следвам Мениджмънт и туризъм във Варненския свободен университет. Отне ни известно време да се установим, но най-накрая намерихме и къщата на мечтите си. По български стандарти, живеем сравнително далеч от центъра (на половин час), но в сравнение с Новосибирск- разстоянието е много близо. Все пак новосибирската област е по-голяма от самата България.
Какви бяха предизвикателствата, които срещна в България?
Езикът беше различен, както и манталитетът на хората. Спаси ме това, че в университета имаше голям брой ученици от различни националности, повечето рускоговорящи, с които успях да се сближа.
Какъв е професионалният ти път?
Като бях студент работих като промоутър и спортен аниматор. След като завърших университета закратко работих като офис мениджър в един апартхотел, но установих, че статичната работа на бюро не е за мен. Затова продължих да търся това, което най-силно ме влече.
Как стана бръснар?
След като родих сина си, известно време се лутах, търсейки своето професионално призвание. Един приятел ми предложи да бъда администратор в неговата бръснарница и се съгласих. Като гледах колегите си как работят ми стана интересно, което ме накара да отида в Русия и да изкарам курс за мъжко подстригване.

Колко често срещани са жените в тази професия?
Не много често. Тази дейност, предимно упражнявана от мъже, тъй като произходът на професията е мъжки (barbering произлиза от италианската дума за брада- barba). В миналото главно мъже са излизали на работа и на бръснар. Жените е трябвало да стоят вкъщи, затова не ги е засегнала тази професия.
В курса имаше ли други жени? А в бръснарницата, където стартира?
В студиото, в което започнах работа преди имаше само една жена. Изненадващото е, че на курса в Русия имаше и доста други момичета. Може би това е, защото самата държава е по-голяма и се търсят повече кадри.
Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в бръснарската професия?
Няма, всеки бръснар получава процент от всяко подстригване. Затова заплатата зависи от това колко души си подстригал. :)
Какви предразсъдъци срещаш от колеги или клиенти, заради това, че си жена?
Не срещам никакви предразсъдъци от колегите си. Даже не знам как да опиша „какво е да си жена-бръснар“, понеже за мен това е нещо абсолютно нормално.
Всички мои колеги ме третират като равна; даже от тях чувствам респект, че работя наравно от 10 до 20ч. на крак.
Понякога се случва да дойдат клиенти без да знаят, че имат час при момиче и искат смяна, защото нямат доверие на женската ръка. Тогава им презаписваме часа и идват при някой колега. На мен това не ми пречи и не ме обижда. Но познавам колеги-жени, които се обиждат, защото го чувстват като дискриминация.
Някога питали ли са те, „Как успяваш да си майка и да работиш на пълен работен ден”?
Хората постоянно ме питат как работя на пълен работен ден и пускам музика като DJ, чудейки се кой се грижи за детето ми през това време. Майка ми много ми помага с грижата за сина ми. Тя ме подкрепя да следвам мечтите си и да се развивам! Със сина ми имаме хубави вечери и весели уикенди. Не се притеснявам за детето, тъй като в Русия 50% от хората израстват основно с бабите си и това е нормално.
Разкажи ми за пускането на музика. Как започна да се занимаваш с това?
С приятелки бяхме на почивка в Грузия. Тогава не знаех нищо за електронната музика. Едно от другите момичета, което беше от Москва ни предложи да отидем в Bassiani. Клубът се намираше в изоставен стадион, а охраната, която пропускаше хората беше човек облечен като куче, което ги душеше. С моите приятелки влязохме и прекарахме незабравима нощ, танцувайки в различните зали с техно музика. В един момент се запознахме с управителя, който ме попита:
„Защо не станеш DJ?”
и това остана в главата ми за следващите две години.
Как всъщност се реши да се развиваш в тази сфера?
Колкото и време да минаваше, не можех да забравя думите на управителя от Bassiani. През януари тази година реших отново да се върна в Русия, за да изкарам курс за DJ. Записах няколко микса и като се върнах във Варна започнах да пускам на частни партита.