VITA: „Мъжка работа”- глава I

Актуализирано: 21.02

Вита Петровская ни разказва за бръснарството, електронната музика и пътуването към себе си.


VITA илюстрирана от Калина Кючукова

Историята на VITA

Професионален опит

За бръснарството

За пускането на музика

За мъжките професии

За всички ВАС


Разкажи ми накратко за себе си.

Аз съм от Новосибирск в Русия. Завърших гимназия на 16, а после по желание на баща ми постъпих да уча в Железопътен университет. Тогава не исках да следвам тази специалност, но семейството ми не ми остави избор. Въпреки това, ми беше интересно да уча, бях част от голяма, весела и дружелюбна група. С повечето от тях си общуваме до сега.


Какво те води в България?

Дойдохме в България преди 12 години, тъй като майка ми отдавна мечтаеше да се преместим някъде до морето. Беше ѝ омръзнало от студените сибирските зими и краткото лято. Когато дойдохме, аз бях на 17, точно завършила първата си година в университета. С преместването в България, аз се записах да следвам Мениджмънт и туризъм във Варненския свободен университет. Отне ни известно време да се установим, но най-накрая намерихме и къщата на мечтите си. По български стандарти, живеем сравнително далеч от центъра (на половин час), но в сравнение с Новосибирск- разстоянието е много близо. Все пак новосибирската област е по-голяма от самата България.


Какви бяха предизвикателствата, които срещна в България?

Езикът беше различен, както и манталитетът на хората. Спаси ме това, че в университета имаше голям брой ученици от различни националности, повечето рускоговорящи, с които успях да се сближа.


Какъв е професионалният ти път?

Като бях студент работих като промоутър и спортен аниматор. След като завърших университета закратко работих като офис мениджър в един апартхотел, но установих, че статичната работа на бюро не е за мен. Затова продължих да търся това, което най-силно ме влече.


Как стана бръснар?

След като родих сина си, известно време се лутах, търсейки своето професионално призвание. Един приятел ми предложи да бъда администратор в неговата бръснарница и се съгласих. Като гледах колегите си как работят ми стана интересно, което ме накара да отида в Русия и да изкарам курс за мъжко подстригване.

VITA в салона, снимка Жени Вучева

Колко често срещани са жените в тази професия?

Не много често. Тази дейност, предимно упражнявана от мъже, тъй като произходът на професията е мъжки (barbering произлиза от италианската дума за брада- barba). В миналото главно мъже са излизали на работа и на бръснар. Жените е трябвало да стоят вкъщи, затова не ги е засегнала тази професия.


В курса имаше ли други жени? А в бръснарницата, където стартира?

В студиото, в което започнах работа преди имаше само една жена. Изненадващото е, че на курса в Русия имаше и доста други момичета. Може би това е, защото самата държава е по-голяма и се търсят повече кадри.


Има ли разлика в заплащането на мъжете и жените в бръснарската професия?

Няма, всеки бръснар получава процент от всяко подстригване. Затова заплатата зависи от това колко души си подстригал. :)


Какви предразсъдъци срещаш от колеги или клиенти, заради това, че си жена?

Не срещам никакви предразсъдъци от колегите си. Даже не знам как да опиша „какво е да си жена-бръснар“, понеже за мен това е нещо абсолютно нормално.

Всички мои колеги ме третират като равна; даже от тях чувствам респект, че работя наравно от 10 до 20ч. на крак.

Понякога се случва да дойдат клиенти без да знаят, че имат час при момиче и искат смяна, защото нямат доверие на женската ръка. Тогава им презаписваме часа и идват при някой колега. На мен това не ми пречи и не ме обижда. Но познавам колеги-жени, които се обиждат, защото го чувстват като дискриминация.


Някога питали ли са те, „Как успяваш да си майка и да работиш на пълен работен ден”?

Хората постоянно ме питат как работя на пълен работен ден и пускам музика като DJ, чудейки се кой се грижи за детето ми през това време. Майка ми много ми помага с грижата за сина ми. Тя ме подкрепя да следвам мечтите си и да се развивам! Със сина ми имаме хубави вечери и весели уикенди. Не се притеснявам за детето, тъй като в Русия 50% от хората израстват основно с бабите си и това е нормално.


Разкажи ми за пускането на музика. Как започна да се занимаваш с това?

С приятелки бяхме на почивка в Грузия. Тогава не знаех нищо за електронната музика. Едно от другите момичета, което беше от Москва ни предложи да отидем в Bassiani. Клубът се намираше в изоставен стадион, а охраната, която пропускаше хората беше човек облечен като куче, което ги душеше. С моите приятелки влязохме и прекарахме незабравима нощ, танцувайки в различните зали с техно музика. В един момент се запознахме с управителя, който ме попита:

„Защо не станеш DJ?”

и това остана в главата ми за следващите две години.


Как всъщност се реши да се развиваш в тази сфера?

Колкото и време да минаваше, не можех да забравя думите на управителя от Bassiani. През януари тази година реших отново да се върна в Русия, за да изкарам курс за DJ. Записах няколко микса и като се върнах във Варна започнах да пускам на частни партита.


А как стигна до Lost Gipsy Land