Илюстрация: Николета Пенева
Началото на борбата срещу домашното насилие в България
В продължение на поредицата за историята на феминизма, днес ще разгледаме какво се случва след започването на третата феминистка вълна. Въпреки че тя е оспорвана извън САЩ, влиянието ѝ се усеща в политическото участие на жените и до днес. Освен това, тя влияе и на българската борба срещу домашно насилие, която продължава и до днес.
Последствия от третата феминистка вълна по света
Критиките срещу метафорите с вълни, свързани с феминизма, започват точно с третата вълна. Докато първата и втората се занимават с конкретни законодателни проблеми, които могат да се намерят по целия свят, третата вълна цели да поправи пропуските на предишните. Като дава гласност на американски малцинства, тя усложнява световното мобилизиране на феминистките и прави по-трудно намирането на официална крайна точка. Тъй като вълната трябва да има световен ефект се повдига въпросът дали третата вълна и целите ѝ могат да се приложат извън САЩ. Въпреки силната западно-центричност, има академици, които успяват да разгледат историята на феминизма по света през призмата на третата вълна и да намерят ефект на световно ниво.
В следствие на прецедента, поставен от влизането на жени в политиката през третата феминистка вълна, Ангела Меркел става първата жена федерален канцлер на Германия през 2005 г. въпреки сексизма, който преживява по време на изборите и след като поема позицията, от други държавни глави.
Статии за сексистки инциденти по време на политическата кариера на Ангела Меркел
Какво се случва в България през това време?
През 90-те години на 20-ти век в България се случва базова промяна на политическото управление. С промяната на управленския режим и ориентирането от изток на запад, социалните ценности се сменят повърхностно, но наложеният начин на мислене остава непроменен. Въпреки начините, по които България е световен лидер във феминизма от втората вълна, третата вълна, която засяга женски стереотипи, тормоз и патриархалната структура, се променя от буржоазен феминизъм в западен феминизъм. В България се смята, че женските проблеми са разрешени – жената има работа, има свобода, може да е „курва или девствена“ – всичко останало е претенция да се чувства потисната.
Това пренебрегва как, точно в началото на прехода, в следствие на смяната на режима, много хора губят работата си, като групите, които са най-засегнати от безработица, са жени на възраст между 18 и 25 и вдовици.
В отговор на това пренебрежение, и заради свободата за създаване на частни компании в капитализма, фондация "Асоциация Анимус" е основана през 1994 г. , за да предостави психологична помощ на жертви на домашно насилие. Фондация „Център Надя“ отваря врати през 1998 г. и предлага защита на жени, които бягат от насилие, и на децата им. Двете фондации организират национална мрежа от 24 НПО между 1997 и 2000 г., които да подкрепят жертви на насилие.
Някои от фондациите, които се занимават с домашно насилие в България. По ред: Фондация "Асоциация Анимус"; Фондация П.У.Л.С.; SAVE HER; „Асоциация НАЯ”; обединение Национална мрежа за децата; фондация „Х&Д Джендър перспективи“; сдружение "Алианс за защита от насилие, основано на пола"; организация Български фонд за жените.
По същото време, през 1998 г. адвокатката Геновева Тишева основава организацията Български център за джендър изследвания. Организацията се съсредоточава върху законова промяна и реформи в отговор на домашно насилие чрез правна помощ и стратегически съдебни процеси.
Благодарение на съсредоточената директна и правна помощ на жертвите на домашно насилие от началото се обръща внимание на проблем, който все още е централен в българския феминизъм. Въпреки че все още мисията не е довършена и насилието на жените продължава да е все толкова високо, мобилизацията, която започва през 90-те, води до оформянето и приемането на Закона за защита от домашно насилие от 2009 г., който е значим маркер за успеха на движението против насилие срещу жените в България.
Въпреки че не отговаря на целите на третата феминистка вълна, българското движение по това време започва да добива собствена идентичност, какъвто е духът на движението, и обръща внимание на проблемите на жените в България.
Източници:
The Gender Politics of Domestic Violence: Feminists Engaging the State in Central and Eastern Europe