Мартина Тонева
- 10.12.2021 г.
- време за четене: 3 мин.

Втората феминистка вълна и свободата в офиса и в леглото, част 1

Актуализирано: 19.05.2022 г.

Илюстрация: Калина Кючукова

Как сексуалната революция става едновременно с равенството на работното място

Като продължение на темата за феминистките вълни, днес ще разгледаме втората вълна, 1960-1980 г. Това е движението, чиито ефект се усеща най-силно от жените в днешни дни и моментът, в който започват да се забелязват и критикуват паденията на феминисткото движение като цяло. Докато първата вълна отваря вратите за женските права, тя изгражда само основите, които поставят жената на равно с мъжа като гражданин. Като индивидуални личности обаче, жените все още са ограничени в обществената си роля. Някои от нещата, част от статуквото, които все още са в женското битие са следните:

жените не работят на интелектуални позиции,
заплащано им е значително по-малко
ежедневно са длъжни да търпят сексуален тормоз на работното място
нямат право на безопасни аборти,
не получават сексуално образование
нямат достъп до контрацепция.

Въпреки че жената се счита е гражданин, до 60-те години тя е сексуален обект - съпруга или любовница в очите на мъжете.

Източник: businessinsider.com

Началото на промяната в полово определените роли, която се борим да изпълним и до днес, се заражда с втората феминистка вълна.

История на втората вълна

Втората феминистка вълна започва в САЩ с началото на Втората световна война. Докато мъжете, които традиционно работят и изхранват семейството, отиват на фронта, жените остават сами. По време на война, крайните обстоятелства налагат крайни мерки, затова американското общество променя радикално начина, по който работи. Най-ключовите неща, които се случват са, че:

Жените са допуснати до обичайно “мъжките” работни сфери.

Източник: phibbswomensroles.wordpress.com

Заради липсата на родител вкъщи, започват да се отварят услуги като ясли и занимални и се отпуска майчинство.

Когато войната приключва (1945 г.) и мъжете се прибират, жените, на които е казвано цял живот, че природно не могат да заемат “мъжки” работни позиции заради пола си, но които компетентно са извършвали за няколко години, са масово уволнени. Те виждат как съпрузите, приятелите и братята им се поемат техните работни позиции и получават по-високо от женското заплащане, за същия извършен труд. Това видимо неравенство предизвиква организирането на втората феминистка вълна през 60-те. Рамо до рамо с нея се случват и други политически движения като движението за граждански права на чернокожите хора, Стоунуол протестите и протестите срещу войната във Виетнам.

Бети Фридан издава книгата „Тайната на женствеността“, в която критикува точно това неравенство и демонстрира как идеала за жените в позиции на домакини, съпруги и майки всъщност е задушаващо и води до психически заболявания и зависимости. Книгата е емблематична за втората феминистка вълна точно заради тази критика, която вдъхновява движението. Благодарение на активизма ѝ се основава Националната женска организация, която постига приемането на законодателство в САЩ, което прави законово правото на жените да са равни с мъжете на работното място.

Допълнително, през 1960 г. се приема противозачатъчното хапче, което дава свобода на жените по това време да имат деца по-късно и да имат възможност непрекъснато да завършат висше образование и да влязат в работната сфера. Това изравнява жените и мъжете сексуално, защото, докато мъжете имат възможност да напуснат семейството, жените нямат тази способност. Във връзка със започнатата сексуална революция, заради делото, което сме споменавали, Роу срещу Уейд, абортът е приет като конституционно право в САЩ през 1970 г. Революционна книга, която е свързана с тази част на втората вълна, е „Сексуална политика“ на Кейт Милет, която показва как патриархатът контролира сексуалната динамика и как половото неравенство и потискане е политически проблем.

Странични успехи, които са свързани със сексуално и професионално равенство, са правото жената да влезе в армията като войник, не само като сестра, разрешаването на развод без причина и забраната на брачното изнасилване. Възмутителен факт, който показва как обществото е виждало жените преди втората феминистка вълна е, че изнасилването е било незаконно, с изключение на съпружеското изнасилване. Тъй като жената е била собственост на съпруга си, до 1975 г. е било изцяло законно мъж да изнасилва съпругата си.

Благодарение на социалната промяна през 60-те това изключение се премахва, но съпружеското изнасилване се забранява във всеки щат чак през 1993 г., като до ден днешен има изключения.