Красотата като начин на изразяване и като патриархален инструмент за контрол
Въпреки че гримът, дрехите, диетата и процедурите за красота могат да са начин човек да се чувства добре и да изразява себе си, натискът те да се използват пада непропорционално върху женските рамене.
Илюстрация: Калина Кючукова
Това е основната теза, върху която книгата „Митът за красотата“ от 1990 г. е написана. С примери и статистики Улф показва многостранните начини, по които очакването жената да е постоянно красива, с много ограничена и конкретна дефиниция на думата красота, е потискащо, манипулативно и нечестно.
Начините, по които очакването за красота е манипулативно, са:
Политическа форма на контрол – жените не се раждат красиви; те трябва да дадат всичко от себе си да достигнат този идеал, който ги прави важни и видими. Ако жена успее да постигне кариерен успех, външния ѝ вид е постоянна тема на обсъждане, което води до ново ограничаване на иначе освободената финансово жена – това е митът за красотата. Той кара жените да се съревновават една с друга по самоунищожителен начин и, заради постоянно променящия се стандарт за красота, ги принуждава да търсят одобрение от други хора;
Източник: elle.com
Професионална квалификация за красота – това Улф нарича феномена, който прави красотата най-желаната черта в жените, вместо например опит, интелигентност или доброта. Квалификацията за красота се изисква най-вече в професии като актриси, модели, танцьорки, певици, репортерки, метроложки – професии, които изискват поява пред камера. Докато мъжете на тези позиции могат да изглеждат както искат, стига да е професионално, жените могат да бъдат уволнени заради външния си вид. Плейбой могат да уволнят който искат, от модел до сервитьорка, стига да не отговарят на техния имидж и счетоводителка може да е уволнена, защото не е достатъчно „женствена“. Противоположно, ако жена е сметната за прекалено красива, законно тя не може да съди работното си място за сексуален тормоз. Това са реални случаи, разгледани в книгата;
Източник: lhsepic.com
Маркетингова тактика – за да се даде илюзията за избягване от професионалната квалификация за красота, рекламни агенции и публикации дават възможност на работещата жена да постигне перфектния външен вид само със закупуването на козметика, хранителни добавки, кремове против бръчки и т. н. Истината е, че маркетинговата тактика за самоконтрол през 1991 г. носи 33 милиарда долара на индустрията за хранителни добавки, 20 милиарда на индустрията за козметика, 300 милиона на индустрията за козметична хирургия и на порнографската индустрия – 7 милиарда;
Източник: digitalmarketingcommunity.com
Пагубни за жената – въпреки половото неравенство в заплащането, изискването жената да изглежда красива на работното място води до доброволна загуба на допълнителни финанси. Идеала, че жената трябва да е слаба, за да е красива, води до хранителни заболявания като анорексия и булимия, които са пагубни. Вместо да сплотява жените, красотата ги настройва една срещу друга, дори и идеала да е постигнат – вида на красива жена не поражда положителни емоции, а завист и негативност. Това разделяне води до по-малко жени в професионални съюзи, чиято цел е да защитават правата на работника на работното място.
Източник: girlsgonestrong.com
Внушаване на вина – дори жените да се сплотят против красотата като върховен идеал, като всеки култ, митът за красотата внушава вина. Множество реклами обвиняват купувачите в липсата си на красота – има добра и лоша, полезна и вредна храна, бръчките са враг, срещу който трябва да се борим, кожата е проблемна или нормална, косата е изтощена и т. н. Нещо толкова естествено като хранене или остаряване са привързани с морални епитети, които обвиняват жените в мързеливост и немарливост.
Източник: collectorsweekly.com
Макар и да звучи негативно, книгата цели да отвори очите на хората за проблематичната страна на идеала за красота. Самата Улф казва, че начинът да се преодолее този натиск е да се отбележи проблема и ефектите му, след което да се пренебрегне. Това не означава пълно отричане на гримиране и стилизиране, а означава право на избор. Цената на една жена не трябва изцяло да лежи върху красотата ѝ, трябва да е неин избор как и колко добре изглежда и, както мъжете си колеги, не трябва да бъде професионално наказвана за изборите си.
Въпреки че книгата има валидни критики към статистиките, които използва, книгата е революционна в критиката си към красотата като идеал и като индустрия. Тя не критикува индивидуалните жени в изборите, които правят с телата си, но посочва начините, по които тези избори са манипулативни и експлоативни, като по този начин дава на жените възможност да мислят за себе си, трезво и обективно.
Книгата не е преведена и не се разпространява в България, но английската книжарница Blackwells я предлага с безплатна доставка.
