Книги и размисли: „Пурпур“ на Алис Уокър

Актуализирано: 9.02


Любовта като нужда и като метод за оцеляване


Книгата „Пурпур“ на Алис Уокър, публикувана през 1983 г., печели наградата Пулицър. През 1985г. е адаптирана във филм, режисиран от Стивън Спилбърг и с участието на Упи Голдбърг и Опра Уинфри. Една от първите по рода си, тя разказва житейската история на Сили, младо чернокожо момиче от щата Джорджия, родено в началото на миналия век. С революционни и неразглеждани тематики, обвързани от силния и устойчив характер на главната героиня, книгата е не само сърцераздирателна, но и вълнуаща и оптимистична в сърцевината си.


Основните характеристики, които отличават книгата са няколко:


  • Раса – Една от най-явните тематики е структурната дискриминация, расизъм и бедност, с която се борят ежедневно чернокожите американци. Като част от поколението, което е родено директно след Американската гражданска война, Сили се сблъсква с омраза и пренебрежение от белите хора, които потискат черните мъже, което подтиква чернокожите мъже да изкарват гневната си безпомощност върху жените в домовете си. Героите показват как всяка форма на дискриминация води до сексизъм в дискриминираното малцинство и вреди на жените. Това позиционира книгата като доказателство за важната роля на интерсекционалния феминизъм. Въпреки че жените, и особено Сили, са жертви на сексуално и физическо насилие, те не са слаби или невинни, а напротив. Книгата демонстрира желанието за живот и процъфтяване на черните жени, въпреки множеството нива на дискриминация и потисничество, което преживяват;



  • ЛГБТ+ - Освен че центрира преживяванията на черни жени, книгата прави дори по-голяма крачка към литературната иновация – Сили навлиза във връзка с жена на име Шъг. Нито Шъг, нито Сили са представени като злодеи или морално пропаднали. Любовта им е чиста, те са най-добри приятелки и всъщност Шъг отваря света на Сили към повече и по-добри възможности. Това е нечувано за времето, когато в повечето романи ЛГБТ+ героите са трагични и обречени в добрия случай или зли и морално пропаднали в лошия. Сексуалността на Сили, която има връзки само с мъже до запознанството си със Шъг, не е определена, но не е пренебрегната и е важна част от израстването на героинята;



  • Тормоз – Една от най-трудните и централни тематики на книгата са сексуалния тормоз и физическото насилие, които са част от живота на чернокожите жени около Сили. Самата главна героиня е изнасилена и износва двете деца на доведения си баща до 14-годишна възраст. Той я третира като робиня в дома, като я изолира и третира по възмутителен начин. В последствие, той я омъжва за значително по-възрастен мъж от техния квартал, който Сили просто нарича Господин. Въпреки това, както самата Уокър подчертава, това насилие от страна на черните мъже, за което авторката пише от опит, не е породено от расистката характеристика за агресия при чернокожите хора. Напротив, то е вродено от векове нечовешко малтретиране от страна на робовладелци, което води до не адресирани психологични проблеми и генерационна или травма в поколенията. В следствие на заучена безпомощност, вместо да насочат агресията си към системата, която ги потиска, мъжете в живота на Сили я насочват към безпомощните жени живота си;



  • Колонизация – Нети, сестрата на Сили, отива в Африка като черна американка, където се среща с местно племе, на което се възхищава. Въпреки че научава много от тях, тя се сблъсква и с местната практика за генитално осакатяване или женско обрязване, което отрича и не може да приеме. Когато колонизатори се настаняват на територията и нарушават начина на живот на племето, експлоатирайки природата и разделяйки племето, Нети е възмутена от последиците. Допълнително, тя се обезкуражава когато разказва за ужасът, с който тя и съпругът ѝ се сблъскват, на църквата си, и се среща с безразличие. Книгата представя уникална перспектива, която не е нито на местен човек, който разбира контекстът на ситуацията, с което помага на читателят да добие разбиране за ситуацията, нито на бял колонизатор, който гледа на настъпването в Африка като възможност, не като трагедия, с което поражда съчувствие и идентификация с местното племе;



  • Любов – Въпреки трудностите и сложните тематики, усещането за любов стои в основите на цялата книга. Любов към живота, която не е изконна, но е научена. Любовта към Бог, към който Сили започва да пише писма, за да сподели мислите и чувствата си с някой, който би я изслушал. Сестринската любов между Сили и Нети, които във втората част на книгата обменят писма. Любовта между Сили и Шуг, която помага на Сили да израсне като личност и да стане независима. Семейната любов между Нети и съпруга ѝ и, контрастно, динамичната любов между София и Харпо. Въпреки трудностите, въпреки сложните отношения и различните нива на дискриминация, с които различните герои се сблъскват, любовта движи сюжета напред и прави книгата по-достъпна и по-сърцераздирателна с всеки развой на събития.



Чрез представянето на теми, които продължават да са табу и до днес, „Пурпур“ е сърцераздирателно, любвеобилно и оптимистично представяне на това какво означава да обичаш живота въпреки трудностите, които преживяваш. Книгата дава глас на групи и на проблеми, които остават пренебрегнати за дълго време, което я позиционира като основен труд за разбирането на измеренията на сексизма извън житейските преживявания на мнозинството.


Книгата е налична с доставка в Ozone.bg и за покупка в български книжарници.



Станете дарител!


18 преглеждания0 коментара