top of page

Как да говорим за проблемите ни с психичното здраве?


Tw: mental health, mental illness, social stigma

Disclaimer: Текущата статия дискутира програмата HOP (Honest, Open, Proud) и информацията покрита тук е заимствана от статия публикувана в psyche.co. Може да намерите повече информация, включително наръчници, за тази програма на сайта на програмата. Избрахме да обсъдим тази методика, тъй като смятаме, че покрива добър набор от съвети. Естествено, има много други методи и подходи, които може да са по-подходящи за вас. Като всеки един съвет в сферата на психологията и менталното здраве - вие можете най-добре да прецените дали нещо е полезно за вас и да отсеете нещата, които не биха ви помогнали или биха навредили. При нужда, винаги съветваме да потърсите помощ и от специалист.


Психичните състояния идват с двойна тежест: освен тъгата, тревожността или други симптоми, ни се налага да се справяме и със стигмата около проблема ни. Въпреки че тези състояния са много чести – смята се, че повече от 970 милиона души по света имат такива – усещането, че има нещо срамно в преживяването на психично заболяване продължава да стои на преден план в обществото ни, особено в България. Това може да ни обезсърчи още повече да споделим проблемите, срещу които сме изправени.


Споделянето на подробности за вашето психично здраве с членове на семейството, приятели, или хора на работа може да донесе известно облекчение и да ви помогне да получите ценна подкрепа. Но също ви излага на риск от обезкуражаващи, неподкрепящи реакции от страна на другите. Въпреки че някои психични заболявания, като тревожност и депресия, са доста “популяризирани” и части от тях са дори романтизирани, особено в социалните мрежи, все още има доста стигма около много други психични заболявания. Също така, често, разговора около психичните заболявания в онлайн пространството се фокусира върху много малка част от симптомите, и то по-смилаемите такива. Дори и да говорим за депресията като концепция сравнително често, например, никой не говори свободно за по-трудните за възприемане части от нея, като влошената лична хигиена, отблъскването на хората около нас, колко е изолиращо и други, по-сериозни проявления.


Много хора с психични заболявания интернализират стигмата и понякога дори се съгласяват със стереотипите за тяхното състояние (напр. „Имам депресия, така че това ме прави слаб и некомпетентен да се справя с проблемите си“). Разбира се, тези негативни самооценки не отразяват истината. Множество проучвания показват, че хората, дори с най-сериозните психични заболявания, често се възстановяват и са в състояние да преследват мечтите си и да постигат целите си. Въпреки това “самостигмата” може да доведе до усещане, че човек е „счупен“, че негативните стереотипи са точни, че е „по-малко“ от другите поради състоянието си. Това чувство за срам може да разруши самочувствието на човек и може да накара някой да не говори за това, през което преминава.


Та, какво да направим ако страдаме от психично заболяване? Трябва ли да говорим за това с хората в живота си? Въпреки че е разбираемо да внимаваме и да не разкриваме прекомерни детайли от личния си опит, не е здравословно да чувстваме принуда да пазим това в тайна само за себе си. Изследванията показват, че хората с психично заболяване, които вярват, че трябва да го пазят в тайна, съобщават, че изпитват по-голям срам и тъга. От друга страна, разговорите с приятели, членове на семейството или романтични партньори, относно опита ви с психичните заболявания, имат потенциала да допринесат за задълбочаването на отношенията ви. Тези, които споделят своя опит, се чувстват по-малко обременени от чувство на срам за това, че имат „тайна самоличност“ и чувстват, че могат да живеят по-автентично. Актът на споделяне може също да доведе до емоционална или инструментална подкрепа от лицето, на което се разкривате: те могат да са добър слушател, когато се чувствате потиснати или разтревожени, или мост към други хора и услуги, които могат да ви бъдат полезни.


Също така, ако споделите със свои близки за това, през което преминавате, вие активно работите срещу стигматизацията на тези заболявания и помагате за изграждането на един по-истинен, задълбочен и полезен образ на тяхната реалност - извън модерните термини и романтизираните опростени представи. Можете да бъдете инструмент в преборването на стереотипите и вашият пример да послужи на друг в подобна ситуация.


Накратко, въпросът дали да разкриете опита си с психични заболявания може да бъде сложен и дори да решите да говорите за него с някого, може да не сте сигурни как да подходите. За да помогнат с намирането на отговора на този въпрос, екип от изследователи са разработили и тествали, тъй наречената, програма ХОП (от англ. Език HOP - Honest, Open, Proud). Името на тази програма идва от абривиетурата на първите букви на принципите, които я оформят, на английски - Искрен, Отворен, Горд. Това е проучен метод, обхващащ големи групи от хора в различни психиатрични състояния. Проведените проучвания са установили, че програмата ХОП се прилага много успешно когато е адаптирана за нуждите на специфичните групи.


Тук ще опишем в по-основни и леснодостъпни линии подхода, който тази програма използва, но ако искате по-задълбочен поглед поглед посетете сайта на програмата или статията, от която сме набавили повечето информация тук.



Преди да споделим


Има няколко неща, които и хубаво да имаме предвид, преди да изберем с кого и как да споделим


  1. Въпреки че е хубаво да сме отворени, е добре да има и нотка на предпазливост. Не можем да си върнем веднъж разкрита информация, така че се насърчава предпазливост при избора на това с кого да споделим.

  2. Забавеното решение може да е пропусната възможност. Въпреки че негативните реакции са риск при разкриването на детайли за психичното ни здраве, прекалената предпазливост при споделянето може да ни накара да пропуснем потенциални положителни реакции – подкрепа, грижа, разбиране, дори взаимно разкриване и споделен опит. Бъдете предпазливи, но не прекалено!

  3. Няма един правилен начин да го направите! В ръководството на тази програма са описани стъпки, които да ви помогнат да обмислите дали и как да говорите за вашето психическо заболяване. Важно е да се помни, обаче, че решението за такъв разговор е изключително лично и само вие можете да направите най-добрия избор за себе си в дадения момент.



Как да споделим?


Обмислете с кого бихте могли да говорите за вашия опит


Пред кого бихте могли да разкажете за проблемите, които срещате с психичното си здраве? Ако не сте сигурни как да отговорите на този въпрос, помислете за видовете взаимоотношения, които имате с хората около вас и за резултата, който очаквате да постигнете, споделяйки с тях. Нека разгледаме три типа взаимоотношения в контекста на разговорите за психични заболявания.


Във функционалните взаимоотношения споделянето с другия може да изпълни ясна функция. Например, психиатър или клиничен психолог могат да осигурят грижи или да препоръчат подходяща помощ. Функционалните разкривания могат също да включват ръководител или колега, съученик или учител, дори родител в училището на вашето дете. Споделянето може да помогне на човека срещу вас да разбере по-добре позицията в която се намирате. Ако прояви рабиране, би могъл да ви окаже помощ при изпълнението на ролята, и задълженията свързани с нея, която заемате на работа, в училище или в семейството си. Например, ако изпитвате силно безпокойство при изпълнението на академични проекти и това ви забавя, уведомяването на вашия учител може да ви осигури разбиране от негова страна и допълнително време.


Подкрепящите взаимоотношения са тези с хора, които вероятно ще реагират положително на вашите преживявания и могат да осигурят неформална подкрепа и разбиране. Потърсете тези хора от средата си, които са приятни, надеждни и непредубедени и имат желание да помагат на другите. Това често са членове на семейството, романтични партньори или близки приятели.


И накрая, емпатичните взаимоотношения са тези, които включват хора, които могат да се свържат с вашата трудност, поне до известна степен. Може да са преминали през нещо подобно или да имат близки отношения с някой, който минава през такова предизвикателство. В допълнение на подкрепата, емпатичната връзка може да предложи чувство за принадлежност и усещане за разбиране, които са особено важни в такива ситуации.


Разбира се, хората в живота ви обикновено попадат в повече от една от тези категории – те са просто ориентировъчни и целят да ви помогнат да дефинирате целите си в споделянето и идентифицирането на хора, с които е безопасно да говорите.


Бъдете предпазливи при споделянето на опита си с хора, за които усещате, че може да реагират негативно въз основа на техните нагласи или поведение. Това включва онези, които имат история на неуважително отношение, вярват в стереотипи за психичното здраве или говорят за хора с психични заболявания с пренебрежителни думи.

 

Претеглете плюсовете и минусите на това да споделите историята си


Когато решавате дали да говорите с някого за вашето психично здраве или не, ви препоръчваме да вземете предвид потенциалните плюсове и минуси, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Записването им и маркирането на онези, които намирате за най-важни, може да ви помогне да си представите по-добре начинът по който би преминал един такъв разговор.


Как можете да идентифицирате възможните плюсове и минуси на това да споделите с конкретен човек? Ето няколко примера за въпроси, които можете да си зададете:


  • Ако реагират негативно, как ще ви се отрази това? Как бихте се почувствали?

  • Има ли този човек влияние във вашата работа, училище, семеен или социален живот? Това е важно да се има предвид, тъй като, ако попаднете на злонамерен или предубеден човек, това може да се отрази негативно на сферата, върху която имат влияние.

  • Може ли човекът, на когото мислите да споделите, да ви подкрепи по някакъв начин? Какъв би бил този начин?

  • Как споделянето с този човек може да подобри връзката ви (напр. Би ли довело до по-честна и открита комуникация с тях)?


Плюсовете и минусите, които набелязвате, до голяма степен ще зависят от човека, с когото споделяте, и контекста, в който споделяте, така че може да е полезно да повторите този процес за всеки човек, на когото смятате да се разкриете. Важно е да се отбележи, че това не е еднократен избор: решението ви дали да продължавате да споделяте с някого и доколко да се разкривате пред тях може да се променя с времето.

 

Направете своеобразен „тест“ на човека, с когото обмисляте да споделите


Ако откриете, че потенциалните ползи от споделянето надвишават минусите, поне в конкретна ситуация, може да направите „тест“, преди да се разкриете напълно.


За да тествате някого за потенциалната им реакция спрямо вашето споделяне, може да започнете с разговор използващ пример от поп културата (като телевизионно шоу, което и двамата харесвате), където човек с предизвикателства в психичното здраве е представен честно и положително.


Наблюдавайте реакцията им и слушайте това, което казват. Един положителен отговор на такъв пример, естествено, не гарантира, че някой ще реагира добре и в реална ситуация, но подобен „тест“ може да ви даде някаква представа за начина, по който дадения човек мисли за психичното здраве като цяло. Някой, който отговаря с груби или нелюбезни забележки (напр. „Мисля, че хората които страдат от нещо такова трябва просто да се стегнат“) или вярва на стереотипите, вероятно не е най-добрият човек, на когото да споделите.

 

Помислете как да разкажете своята история


След като решите, че е време да споделите преживяванията си с някого, отделете малко време, за да обмислите какво точно искате да кажете. Имайте предвид, че не е нужно да споделяте всичко. Няма нужда да разкривате детайли, които ви карат да се чувствате твърде неудобно, ако не искате.


За начало, може да попитате човека, с когото се надявате да споделите, дали има времето и капацитета за по-задълбочен разговор в този момент. Започнете историята си с подробности, които ще дадат контекст на ситуацията. След това може да споделите въздействието, което психичното заболяване е оказало и оказва на вашия живот, симптомите, с които се справяте и стигмата, която борите ежедневно. Накрая, отбележете факта, че, въпреки предизвикателствата, вие сте пълноценен член на обществото и сте представителна част от него също толкова, колкото и вашия слушател. Този завършек е важен, защото може да помогне за оспорване на стигматизиращите вярвания у другите – че хората с предизвикателства в психичното здраве са твърде различни.


Ето някои други съвети и елементи, които си струва да обмислите, за да направите историята си по-въздействаща и значима за вашия слушател:

  • Направете го лично. Използвайте език от първо лице, за да говорите за преживяванията си. Например: „Бях в колежа, когато забелязах какво голямо влияние оказва моята тревожност върху ежедневието ми.“ Това ще помогне на слушателя да свърже вас – човека, когото познават и с когото имат връзка – с вашата история за психичното здраве.

  • Опитайте се да използвате конкретни примери от вашия опит, а не абстрактни метафори. Например: „Беше ми трудно да напусна стаята си в общежитието, да говоря в клас, да отида в трапезарията… Поради това здравето и оценките ми пострадаха.“

  • Не прекалявайте с медицинския жаргон, тъй като специализираният език свързан с диагнози, симптоми или лечение, може да не е лесен за разбиране. Все пак, включването и дефинирането на някои важни термини може да бъде полезно за вашия слушател. Например, можете да обясните, че симптом на вашето посттравматично стресово разстройство е дисоциацията, и да предоставите кратко обяснение представява това и как се проявява за вас. По този начин помагате на човека срещу вас да разбере по-добре това, през което минавате.

  • Потърсете баланс в начина, по който описвате преживяванията си с психични заболявания. Не ги захаросвайте, но и не наблягайте на крайните примери. Бъдете честни, но тактични, тъй като изпадането в крайно негативна полемика може да навреди на вас самите и да попречи на разбирането на човека срещу вас. Не се идентифицирайте напълно с трудностите или забояването ви, тъй като това не е единственото нещо във вас, а само част от цялата картина.

  • Обмислете какво целите с това разкриване и споделяне – какво се надявате да почувствате, постигнете или получите, ако споделите? Набележете си няколко цели. Може да споделите това със слушателя, за да знае какво да прави с тази нова информация и как би могъл да ви помогне. Например, при разговор с романтичен партньор: „Исках да споделя, за да ме разбереш по-добре, тъй като това е част от мен. Моята депресия все още ме афектира и може да окаже влияние на връзката ни.“

  • Може да е полезно да си напишете какво искате да кажете. Понякога е добре, преди провеждането на сериозен и личен разговор, да отделим време за рефлексия и да си нахвърлим точки или идеи по които да се водим. Това може да повиши увереността ни и да ни помогне да избистрим е подредим мислите си. Също така намалява щансовете да изпуснем нещо важно за нас и после да съжаляваме, че не сме го споменали.

  • Помислете за обстановката, в която да проведете разговора - лице в лице в дома ви, по телефона, в лично съобщение в социалните медии или друго? Това може да повлияе на начина по който се чувствате и реакцията на другия човек.

  • Насърчаваме ви да помислите и за подходящо и за двама ви време: важно е и вие, и другият човек да имате достатъчно време, за да обсъдите преживяванията ви пълноценно. Също така, в даден момент е възможно човекът срещу вас да е твърде напрегнат или изморен, за да се отвори към вас и да асимилира напълно информацията, която му споделяте - подходете с уважение към тяхното състояние и намерете време, в което и двамата бихте се чувствали удобно и комфортно да поговорите.

 

Подгответе се, както за положителни, така и за отрицателни реакции


Има редица възможни отговори и реакции, които може да получите след като разкажете на някого за вашите преживявания. Както по отношение на това как те се чувстват, така и по отношение на това как се държат.


Емоции като страх, гняв, безпомощност, могат да доведат до отрицание, неуважителни коментари или избягване. Емпатията и положителните емоции могат да предизвикат чувства на загриженост, разбиране и предложения за подкрепа.


Помислете как бихте могли да се подготвите за всякакви реакции, включително и отрицателни. Отрицателните реакции могат да бъдат голямо предизвикателство, така че е хубаво да сте си подготвили някакъв вид подкрепа. Например, след разговора може да се свържете с доверен приятел, който вече знае вашата история или със специалист, с когото работите.


Бъдете готови да се възползвате максимално от положителните отговори. Ако някой предложи подкрепа или помощ, възползвайте се от нея или учтиво откажете предложението им, ако не отговаря на вашите нужди.


Възможно е, когато разкриете своите преживявания, човекът срещу вас да се почувства комфортно да сподели нещо подобно и дори да ви помоли за подкрепа. Това може да е изключително полезно и за двама ви, но е важно, ако прецените че нямате капацитета да окажете по-задълбочена подкрепа в този момент, да очертаете тактично, но ясно, границите си.


След като споделите историята си, можете да отделите време, за да направите оценка на ситуацията. Какво казахте? Как го прие човекът срещу вас? Как се почувствахте, след като разговаряхте за това? Бяха ли постигнати целите ви? Този анализ може да ви бъде полезен в бъдеще и да ви помогне да споделяте историята си по по-успешен и положителен за вас начин.


Споделяли ли сте вашата история с психични заболявания с ваши близки или познати? Ако да, какво беше преживяването ви и имате ли полезни съвети? Ако не, какви бяха основните причини да се въздържите?


Ще ви бъдем благодарни ако се чувствате комфортно да ни споделите в коментари!



ИЗТОЧНИЦИ:




Ако статията Ви е харесала, подкрепете ни!


60 преглеждания0 коментара

Comments


  • Facebook
  • Instagram
  • LinkedIn
bottom of page