Четвърта феминистка вълна, сексуалния тормоз и онлайн активизма

Актуализирано: 19.05


Илюстрация: Калина Кючукова


Каква поука можем да извадим за неуспеха на протестите в България срещу насилието от историята на феминизма?


  1. История на четвъртата вълна

  2. Какви са последиците?

  3. Последствия от четвъртата феминистка вълна по света

  4. Какво се случва в България през това време?


В заключение на поредицата за историята на феминизма, днес ще разгледаме последната общоприета вълна – четвъртата. Въпреки че има дискусии за разделянето между трета и четвърта вълна и, отделно, за появата на пета вълна, активизмът през последното десетилетие предизвиква множество дебати. Началото на движението не е конкретно, но се поставя между 2006 и 2009 г. Първото истински глобално феминистко движение, то се възползва от лесния и широк достъп до интернет и разпространението на социалните мрежи и мобилизира хора във всеки край на света.


История на четвъртата вълна


Вдъхновени от силата, която хаштагът (#) има в сайтове като Туитър и Инстаграм, организации и мобилизации започват да използват хаштаг, за да разпространят информация и да привлекат повече хора. Така #icebucketchallange разпространява информация за заболяването амиотрофична латерална склероза и набира пари за проучвания за лек или #BlackLivesMatter привличат внимание и мобилизират протести срещу полицейското убийство на черни хора в САЩ. През 2007 г. се появява #MeToo, кампания, основана от Тарана Бърк. Целта е жени от малцинствени раси да разказват историите си за сексуален тормоз онлайн, използвайки хаштага, за да покажат мащаба на проблема и да предизвикат „окриляване чрез емпатия“. Десет години по-късно, през 2017 г., хаштагът добива глобална популярност след разкриването на сексуалния тормоз на продуцента Харви Уайнстин на над 90 служителки. При разкриването на скандала актрисата Алиса Милано пише в Туитър „Ако всички жени, които са били сексуално тормозени или насилени, напишеха Me Too като статус, можеше и да добием представа за размера на проблема“. За денонощие 4,7 милиона души се включват в онлайн диалога, с повече от 12 милиона постове, реакции и коментари във Фейсбук.


Месец след скандала група от 700 000 южноамерикански фермерки в САЩ подписват писмо в подкрепа на жертвите на Уайнстин, което предизвиква протест на 12-ти ноември в Лос Анджелис на стотици жени срещу сексуален тормоз и срещу сексуалния тормоз на работното място.


Източник: archive.kpcc.org


Друг отговор на писмото на фермерките е кампанията TIME’S UP от 2018 г., която започва с публикуването на писмо в New York Times, подписано от 300 жени във филмовата индустрия, които благодарят на фермерките за подкрепата и казват, че е време да се създаде свят, в който жените могат да се чувстват безопасно. Кампанията помага на оцелелите тормоз, като помага с правна помощ и ресурси, за да се предотврати бъдещ тормоз.


През 2017 г. се организира друг протест във Вашингтон с близо 1,5 милиона участници, в отговор на приемането на Доналд Тръмп за президент, след негови сексистки коментари като „grab her by the pussy”. Наречен Женски марш. Масовият протест се разпространява из цялата страна, като общото количество протестиращи са между 3,3 и 4,6 милиона.


Източник: nytimes.com


Какви са последиците?


След националните протести и вдъхновена от Анита Хил, през 2018 г. проф. Кристин Блази Форд свидетелства против номинирания за върховен съдия Брет Кавано за сексуален тормоз. Форд обвинява Кавано в опит за изнасилване когато били тийнейджъри, като две други жени, Дебора Рамирез и Джули Суитник, също обвиняват номинирания съдия за отделни случаи на тормоз. Въпреки сведенията им, както при Анита Хил, съдията е приет, а те са обвинени в лъжи и използвачество. Ден след изслушването