Девствеността е една от първите теми, свързани със секс, които научаваме като деца. Докато родителите ни ни информират за това как работят забременяването и раждането, съученици и приятели често са първите ни източници за това какво е девствеността. Тъй като това е един термин, който научаваме по толкова условен и въпросително верен начин е разбираемо, че може да имаме различни интерпретации на това какво се случва. Дефиницията на думата девственост, изненадващо за много, има различни дефиниции и граници за всеки, особено когато се постави под въпрос. Проблемът идва, когато девствеността се използва като синоним на чистота и доброта, източникът на ценността на една жена в обществото. Като държава, чиято култура е силно повлияна от православните морали и ценности, България има много идеи, свързани със сексуалността на жените, които са не само грешни и обидни, но и понякога опасни. В този текст ще разгледаме различните начини, по които може да се загуби тази девственост, до каква степен са етични и верни тестовете за девственост и дали изобщо съществува девствеността като нещо реално, извън света на религия и идеали.
Химен
Повечето хора разбират загуба на женската девственост като разкъсване на девствената ципа (химена). Думата ципа е леко подвеждаща, защото това всъщност не е наистина цялостна и блокираща вагиналния отвор, а е гъсто събрана еластична мембрана с един или няколко малки отвора, която еволюционно няма намерена цел. Хименът има отвор, за да може, при появата на менструален цикъл, кръвта да изтича свободно. Причината хименът да се асоциира с девственост е така нареченото късане на девствената ципа при първия полов акт.
Има много разнообразно перфорирани химени, но непроходимият химен е единственият, който би довел до усложнения и инфекции. Това води до хирургическа намеса.
Смята се, че тъй като хименът преди вагинален секс не е бил подлаган на разтягане/ разкъсване, то при полов акт той ще се разкъса и доведе до кървене. Това не е точно мит, но не е и пълната истина. Истина е, че кървене може да се появи при малки разкъсвания в химена или самата вагина, но е важно да се подчертае, че нормалното количество кървене трябва да е по-леко от това по време на менструация и да не трае повече от няколко дни, защото разкъсванията би трябвало да зарастнат сравнително бързо. При някои жени хименът е по-еластичен и може никога да не се разкъса. Други предпочитат използването на тампони преди вагинален секс, потенциално разширявайки химена си по този начин. Трети практикуват интензивни спортове, които може да са довели до внезапното разкъсване на химена, като най-популярните примери са колоездене и конна езда. Допълнително, ако при първия полов акт има достатъчно подготовка (възбуждане и релаксация) и постепенно разширение, хименът може да не се разкъса.
Въпреки че има хора, които кървят по време на първия вагинален полов акт, това не е универсалната истина за всички. Много хора асоциират губенето на девствеността с разкъсването на химена при вагинален полов акт, но това не е задължително вярно.
„Първият път“
В България, според Наказателния кодекс, възрастта за сексуално съгласие е 14 години, тъй като лице под 14 години е малолетно и няма способността да дава информирано съгласие. Според кодекса, ако се „извърши действие с цел възбуда или удовлетвори полово желание“ с малолетно лице, престъплението е блудство, а наказанието е от една до шест години затвор, а ако се извърши скупление (вагинален секс) с малолетно лице, наказанието е от две до шест години затвор. Тези закони важат независимо от пола, а това е важно да се знае, когато решим, че сме готови да правим секс за първи път. В този текст ще обсъдим различните сценарии за „първия път”.
Нека първо разгледаме разликата в представата за първия път между мъжете и жените. Въпреки че имаме биологична насока за това откъде идват представите за загуба на девствеността при жените, при мъжете нещата са по-условни. Има няколко популярни проучвания от края на миналия и началото на този век, които целят да установят, чрез интервюиране на разнообразни участници, какви са различните представи за загубата на девственост при различните хора. Проучване от 2001 г. показва, че всички интервюирани са съгласни, че вагинално-пенисен секс е валиден първи път и че първият път трябва да се случи с друг партньор и да има генитална стимулация. На страна от това, друго съгласие не съществува. Едва четвърт от интервюираните вярват, че орален секс може да е загуба на девственост и малко над половината смятат същото за хетеросексуален анален секс. Има голямо несъответствие с тези стандарти за хетеросексуални и хомосексуални двойки, както и за разликата между изнасилване и секс със съгласие когато става въпрос за девственост.
Въпреки че то не е универсално за всички, проучването е добра насока за това, че колкото повече се вгледаме в загубата на девствеността, толкова по-сложна и условна става дефиницията. Това също повдига и множество въпроси, които остават забравени, когато говорим за поставянето на един сексуален акт като секс и друг като подготовка за секс.
Девственост и християнство
Както множество порядки, обвързани със секс и сексуалност, днешните норми в България за това какво значи девственост се коренят в християнството.
В стари времена, когато раждането е било една от най-честите причини за женската смъртност, когато контрацепцията не е била толкова разпространена и безопасна, сексът рядко е имал добри последици за жената. В Библията най-ярките примери за модели за една жена са били девствената Мария, която отдава живота, душата и тялото си на Иисус и Марта, която се отдава на мъжа и семейството си. Въпреки че животът на Марта бил по-достижим и възможен, много християни били подтикнати към девствения живот, който, неподчинен на плътта и материалното, помагал достигането на божественото приживе. Отделена от възможността за грижа за деца и съпруг, жената имала възможност да се отдаде на почитане на Господ, да не изпитва земните болки, обвързани с раждането и с грижата за хора, които може да не достигнат рая.
Интересно обаче е, че дори в християнската религия и традиция девственост не е просто свързана с тялото, изгубена веднъж и завинаги чрез сексуален акт. За разлика от съвременната дискусия, обвързана с това кой сексуален акт може да се зачита като секс, християнският дебат е бил свързан с това до каква степен девствеността е телесна и до каква духовна. Григорий Нийски пише приживе, че въпреки че девствените хора са най-близо до Бог, който няма пол и не се интересува от пол, следователно той е девствен, хората, които се интересуват от плътта или тези, които са женени, също могат да се издигнат над половите характеристики и интереси, ако следват християнските идеали. С този начин на разсъждение се забелязва, че физическата девственост е по-сигурен и лесен начин да се достигне свещеното, но душевната девственост, тоест душевна чистота и отдаденост на Бог, също може да се доближи до този божествен идеал.
Дебатът за значението на „девствеността” идва и от факта, че думата девствен на иврит всъщност означава млада жена на родилна възраст и не е обвързано със секс. Имайки предвид, че по-голяма част от Стария завет е бил писан на иврит това означава, че повечето девствени раждания и порядки, свързани с девствеността, всъщност са визирали млади девойки. Заради гореспоменатата промяна в начина, по който се гледа на секса от християнска гледна точка, тази промяна в превода не е толкова адресирана или поправяна и в днешни дни се приема за оригинална.
Важността, която религията поставя върху предбрачната девственост днес има и реален ефект. В САЩ са започнали да се появяват множество „родени отново девственици“ или хора, които стават девствени отново след сексуален акт. В някои случаи това се състои в заричане на правене на секс само с цел деца, в други това означава въздържане от секс до края на живота след раждането на дете, но за някои това означава правенето на пластична операция за поправяне на химена. Въпреки че тази операция звучи ненужна, много жени пътуват от цял свят, за да си я направят, от страх за достойнството и дори живота си.
