Автобиографична книга за живот в плен и борбата на една жена срещу Ислямската държава
Автобиографията на Мурад е не само призив за действие от страна на модерния свят, свидетелство за истинската женска воля за оцеляване в свят, в който жените нямат никакви права и са търгувани като секс робини, но и своеобразно любовно писмо до изгубената родина, крехката язидска общност и семейството на Мурад, разкъсано от война.
В своята автобиографична книга “”Последното момиче”, Надя разказва за живота си в три части:
I-ва част
В част I Мурад разказва за живота си израствайки в язидското село Кочо, област Синджар, заедно с майка си, две по-големи сестри и осем по-големи братя. Сред спомените, за които разказва са и няколко инцидента и спорове, свързани с близките сунитски села и терористични атаки, както и последиците от тях, като чрез детайлния си разказ, успява да пресъздаде начина на живот и традициите на обществото ѝ, както и да ангажира читателя емоционално със съдбите на хората от Кочо.
През август 2014 г., когато Надя е само на 21 г., Ислямска държава напада родното ѝ село и извършва масово клане сред язидите. Докато някои от хората успяват да избягат в планините Синджар, други са отвлечени от ИДИЛ, мъжете в Кочо, отказващи да приемат ислямската вяра насила, са убити, а младите жени като Мурад са взети за сексуални робини.
II-ра част
В част II, Мурад разказва за преживяванията си по време на Втората гражданска война в Ирак. Заедно с хиляди други язидки, Надя е отведена насила в Мосул, град окупиран от ИДИЛ през 2014 г., където е принудена да приеме исляма и да стане секс робиня, продавана на търг. Животът ѝ е поредица от изнасилвания и унижения както от последователи на ИДИЛ, така и от случайно минаващи мъже, а смъртта изглежда като желано избавление. Един ден, Мурад е купена на търг от мъж се случва истинско чудо, похитителят на Надя оставя входната врата отключена - обстоятелство, което и до днес тя описва като истинско чудо, и благодарение на което тя успява да избяга.
III-та част
В част III на книгата, Мурад разказва за бягството си от държана от ИДИЛ територия. След като се лута из улиците на Мосул, тя намира убежище при случайно сунитско мюсюлманско семейство, което ѝ помага да избяга използвайки фалшива самоличност. След поредица от премеждия, Надя успява да намери свободата си и да разкаже за бруталността на Ислямска държава, принуждавайки света да обърне внимание на продължаващия геноцид.
Днес тя е гласът на всеки язид, на всеки изоставен бежанец, на всяка изнасилена жена и се бори неуморно за осъществяването на най-голямата си цел – да бъде последното момиче на света с подобна съдба.
С „Последното момиче“, Надя Мурад печели Нобелова награда за мир през 2018 г. Книгата е с предговор от Амал Клуни, адвокат на Надя Мурад и други язидски жени, които са били сексуално насилвани от последователи на ИДИЛ в Ирак и Сирия.
Книгата е преведена на български и е издадена от издателство “Киви”. Можете да я намерите тук!