Жените в кукерския ритуал

Актуализирано: 8.11.2021 г.




През XXI век стереотипните роли на жени и мъже в контекста на светския живот са се изменили до степен, в която са станали взаимозаменяеми. Стана ни интересно, дали тази промяна е навлязла и в народните обичаи, затова от „Окрилена" решихме да проверим. През месеците януари и февруари, кукерският ритуал се изпълнява из цяла България. Традиционно, той е изцяло мъжки, но през последните години, все повече снимки на жени кукери се разпространяват в социалните мрежи. Това ни накара да проследим как ритуалът се е трансформирал приобщавайки жената, с хода на времето. След кратко търсене, открихме Димка Русева от град Стралджа, която се съгласи да ни помогне със създаването на репортаж за жените в кукерската традиция. От посещението ни на кукерски ритуал в с. Атолово, в деня преди снимките, научихме, че „в Ямболско играят повече момичета отколкото момчета.“ Катя Загорчева ни сподели:


„За да си кукер трябва да ти идва отвътре, да ти кипи, за да играеш!”



В различните краища на страната кукерите играят по различно време и съответно костюмите им са различни. В Западна България кукерите са основно сурвакари, които излизат в чест на новата година. Традиционно техните облекла са направени от различни кожи и козини на животни, за да бъдат едновременно топли и страшни. В този край ритуалът се изпълнява в началото на годината през месец януари с цел да се изгонят злите духове. В Ямболско ритуалът е пролетен и се играе по Заговезни. Традицията има различни интерпретации в различните краища на страната. Обичаят е : заораване, засяване и благословия на "Булката". Кукерите излизат по един, обикалят в кръг площада, след това спират , а годеникът и булката биват посрещани в дома на стопаните. Черпят ги и след това играят хоро с някое от децата от семейството. След хорото, изпълняват ритуалите по заораването и засяването. Кукерите дрънкат хлопки, а после минават в кръг един по един с цел да затъпчат семената и да се видят красивите им костюми. Следва благословията на булката към всички и ритуалът завършва с право българско хоро. От там се краде булката и кукерите се впускат да гонят крадеца, като по този начин излизат от сцената. Обичаят въплъщава началото на новата стопанска година. Като с прогонването на зимата се гони и злото и се кани доброто, което да настъпи с новото пробуждане на природата през пролетта.





Тъй като в Ямболско кукерите са по-пролетни, техните костюми са по-цветни и ефирни. Пълният кукерски костюм се състои от цървули, гети, престилка и поличка, които са част от женската носия, както и звънци и гердани, направени от разноцветни мъниста. Мъжете играят с два комплекта от по 25 звънци, които са закачени на кожен колан, а жените с по един. Герданите се поставят върху бяла риза, на ръцете се носят ръчно плетени цветни ръкавици. Държи се гега, а маската на главата се нарича „гугла”. Гуглите изобразяват нещо страшно или символи на пролетта. Всички елементи на кукерските костюми са ушити, оплетени и извезани ръчно от кукерската група.





В миналото, както в театъра, така и в кукерството, участват само мъже. Но и в изкуството и в бита, половото разпределение на ролите се изменя с хода на историята. През XIX век, когато е представена първата театрална постановка в България, всички роли се играят от мъже. В началото на XX век обаче обществените норми се изменят, което позволява по-либерален и приобщаващ подход към жените. Това бележи момента, в който жени актриси се появяват за пръв път на сцена. В настоящето, кукерският ритуал все още включва няколко парадокса. По презумпция, всички роли се играят от мъже, дори тази на булката. Допустимо е да има мъж, облечен в женска народна носия, както е допустимо всички кукери да носят поличката и престилката от женската носия. Въпреки това, на фестивали участието на жени в ритуалното шествие често е упреквано от съдиите.




Като едни от най-веселите и жизнерадостни образи в българския фолклор, кукерите разпространяват духа на традицията чрез всеки звън на своите клопки. Камелия Йорданова, която беше най-младата жена в нашия състав, ни сподели, че те играят от деца и целият им живот е изпълнен с красиви спомени, свързани с игрите по Заговезни. За целите на видео-репортажа събрахме трима мъже, три жени и едно дете, които изиграха кратка кукерска история пред камера. Те ни споделиха:


„Радваме се, че има млади хора, защото ще се продължи традицията чрез тях!”

Благодарни сме, че и до ден днешен има жени и мъже, като нашите приятели от град Стралджа, които предават кукерската традиция напред!


Специално благодарим на Димка Русева, Ивайло Русев, Катя Загорчева, Иван Тонков, Камелия Йорданова, Петър Сотиров малкия талисман Петър Петров и любезния ни домакин Николай Русев за прекрасния дух, съдействието и подкрепата!


*Още снимки може да видите в нашата галерия.*

Снимки: Евгения Вучева

Видео: Димитър Тахов


Станете дарител!

1011 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички