Чувствителни теми: психическо и физическо насилие, домашно насилие, токсични връзки
Този синдром първоначално се наблюдава в случаи на отвлечени и заложници, които не само се свързват с похитителите си, но и се влюбват в тях. С времето обаче определението му се разширява, за да включи всякакъв тип връзки и ситуации в които жертвата се привързва към своя насилник. Тези положителни чувства на жертвата към насилника се смятат за психологическа реакция – механизъм за справяне (coping mechanism). Жертвите прибягват до този тип механизъм, за да успеят да преживеят дните, седмиците или дори годините на травма или насилие. Примери за хора засегнати от това състояние включват затворници в концентрационни лагери, военнопленници, малтретирани деца, жертви на домашно насилие, членове на култове, хора в токсична работна или църковна среда.
Защо е „Стокхолмски“ този синдром?
Името на този синдром произлиза от ситуацията, която е предизвикала по-задълбоченото му изследване и описване. Името му е свързано с банков обир, който се е случил през 1973 г., в Стокхолм, Швеция.
По време на шестдневна съпротива срещу полицията, голяма част от банковите служители, които са били пленници на крадците, са започнали да проявяват завишени нива на съчувствие и емпатия към тях. След освобождаването им, някои банкови служители отказват да свидетелстват срещу престъпниците в съда и дори събират пари за защитата им.
В следствие, криминологът и психиатър, разследващ събитието, разработва термина „Стокхолмски синдром“, за да опише афинитета, който някои банкови служители развиват към похитителите си.
Какви са симптомите на този синдром?
Стокхолмският синдром е не просто начин за справяне с насилствени ситуации, но и способ за оцеляване. Това е така, защото шансовете на жертвите, които го изпитват, за оцеляване се завишават и се смята, че е необходима тактика за психологическа и физическа защита срещу токсични, насилствени и контролиращи връзки.
Стокхолмският синдром често се среща във взаимоотношения, където съществува небалансирано разпределение на властта, като например между родител и дете или духовен лидер и конгрегант. Някои признаци на Стокхолмския синдром включват:
Положително отношение към извършителите на насилие;
Малко или никакво усилие за бягство или напускане на взаимоотношенията;
Нежелание на жертвите да напуснат токсичните обстоятелства;
Омаловажаване на извършеното насилие;
Вяра в добротата на насилника и намиране на оправдание за действията му;
Отказ на сътрудничество с полицията и други държавни органи, ако такива се намесят в ситуацията;
Заучена безпомощност - тъй като жертвите не успяват да избягат от насилието или пленничеството, те може да започнат да се отказват от опитите си и да си наложат мисълта, че е по-лесно за всички, ако просто се примирят със ситуацията;
Чувство на съжаление към насилниците, вярвайки, че всъщност самите те са жертви. Това често поражда у жертвите желание за „спасяване” на насилника и връзката;
По-голяма лоялност на жертвите към насилника, отколкото към самите тях
Изолиране и отбягване на хората от обкръжението им, които настояват жертвите да се отделят от насилника;
„Публична“ защита на насилника пред семейство и приятели, прикриване на признаци за злоупотреба и насилие.
Въпреки че, хора, преживели насилие или други травми в миналото си, са по-податливи на Стокхолмски синдром и заучена безпомощност, всеки един от нас може да развие подобен механизъм за справяне. Хората, жертви на домашно насилие са много добър пример за начина, по който този синдром се проявява - често те не са склонни да повдигнат обвинения към насилника или да напуснат връзката, дори и когато ситуацията застрашава безопасността или дори живота им. Някои от тях могат да продължат да хранят обич към насилника дори и след като връзката приключи.
Стокхолмският синдром ли е причината да оставаме в токсични връзки?
Стокхолмският синдром е значителна причина, поради която много хора остават в токсични връзки, но не е единствената. Има много допринасящи фактори като историята на връзката, историята на жертвата, последици от емоционално и физическо насилие, финансова зависимост, ниско самочувствие, циклите на награда и наказание и други. В предишната ни статия (5 признака по които да разпознаем емоционално насилие) описахме част от признаците и проявите на емоционално насилие, за които трябва да следим.
Как да подходим към хора, които са развили Стокхолмски синдром?
Стокхолмският синдром е реакцията на жертвата към травмата и включва много различни социални динамики. Някои от тях са конформизъм, групово мислене, деиндивидуализация, романтична любов, наред с други. В основата на това да помогнем на жертва, която е развила Стокхолмски синдром, е ние самите да го разбираме и да знаем какво го предизвиква. Затова едно от най-добрите неща, които можем да направим, е да потърсим допълнителна информация и да се запознаем в дълбочина със случващото се. Други стъпки, които можем да предприемем са:
Информирайте хората, които подозирате, че са развили този механизъм и ги запознайте със Стокхолмския синдром;
Окажете подкрепа и помощ при осъзнаването им, че преминават през това;
Избягвайте изказване на крайни мнения спрямо насилника и опити да убедите жертвата колко е зъл, ако те не са на това ниво на осъзнаване. Това може да накара жертвата да защити извършителя и да се отдалечи от вас;
Задавайте въпроси на жертвата за това как те виждат ситуацията, как се чувстват и мислят и какво смятат, че трябва да се случи след това. Това ще ви помогне да разберете тяхната гледна точка и ще им даде сигурно място, в което ще могат да споделят без страх от осъждане;
Слушайте активно и без осъждане. Докато жертвата обмисля и обработва случилото си, слушайте внимателно, показвайки загриженост и утвърждение;
Не давайте съвети. Жертвите на насилие трябва да бъдат окрилени да взимат свои собствени решения. Ако им кажете какво да правят, защото „очевидно знаете по-добре“, тогава вие не помагате на жертвата. Напротив, може да ги отдалечите или да засилите тяхната заучена безпомощност. За да успее жертвата трайно и ефективно да излезе от ситуацията на насилие, трябва да и ѝ се даде възможност сама да вземе и изпълни това решение;
Помогнете на жертвата да идентифицира коя е основната нужда, която се удовлетворява от връзката с насилника. След като жертвата разбере защо е толкова отдадена на връзката, тя може да започне да прави положителни промени;
Насилиниците често прибягват към gaslighting (вижте кратко обяснение на термина в нашата статия „5 признака по които да разпознаем емоционално насилие“). Помогнете на жертвата да потвърди собствената си реалност и ги насърчете да се доверят на себе си.
Осъзнаването на психологическите основи на Стокхолмския синдром може да ви помогне да разберете как най-добре да помогнете на някого, който преминава през него. Без значение как прецените да подходите, за да помогнете на някого, който има това състояние, важно е да не забравяте винаги да предлагате съпричастност и никога да не принуждавате, тъй като това може да има обратен ефект.
Как да си помогнем ако ние самите сме преминали през Стокхолмски синдром?
Стокхолмският синдром няма стандартизирано лечение. Въпреки това, подобно на лечението на други нездравословни ситуации от ежедневието ни, психиатрично или психологическо консултиране може да помогне на оцелелият. Важни стъпки за справяне с последствията от Стокхолмският синдром са да разберем това, през което сме преминали и да приемем, че появата на този синдром е било способ за оцеляване, нужен в дадения момент.
Познавате ли някой, който е развил или все още има Скокхолмски синдром? Вие самите преминавали ли сте през това?
Бихме се радвали да ни споделите опита си в коментари, за да могат повече хора да получат достъп и до други ценни съвети, а и да усетят подкрепа в това през което преминават!
На тази страница можете да намерите горещи линии и полезна информация за кризисните центрове за лица и деца пострадали от насилие и/или трафик в цялата страна.
