top of page

„Стокхолмски синдром“ и как да го разпознаем във връзките ни

Чувствителни теми: психическо и физическо насилие, домашно насилие, токсични връзки

Този синдром първоначално се наблюдава в случаи на отвлечени и заложници, които не само се свързват с похитителите си, но и се влюбват в тях. С времето обаче определението му се разширява, за да включи всякакъв тип връзки и ситуации в които жертвата се привързва към своя насилник. Тези положителни чувства на жертвата към насилника се смятат за психологическа реакция – механизъм за справяне (coping mechanism). Жертвите прибягват до този тип механизъм, за да успеят да преживеят дните, седмиците или дори годините на травма или насилие. Примери за хора засегнати от това състояние включват затворници в концентрационни лагери, военнопленници, малтретирани деца, жертви на домашно насилие, членове на култове, хора в токсична работна или църковна среда.


Защо е „Стокхолмски“ този синдром?

Името на тои синдром произлиза от ситуацията, която е предизвикала по-задълбоченото му изследване и описване. Името му е свързано с банков обир, който се е случил през 1973 г., в Стокхолм, Швеция.


По време на шестдневна съпротива срещу полицията, голяма част от банковите служители, които са били пленници на крадците, са започнали да проявяват завишени нива на съчувствие и емпатия към тях. След освобождаването им, някои банкови служители отказват да свидетелстват срещу престъпниците в съда и дори събират пари за защитата им.


В следствие, криминологът и психиатър, разследващ събитието, разработва термина „Стокхолмски синдром“, за да опише афинитета, който някои банкови служители развиват към похитителите си.


Какви са симптомите на този синдром?