ОнлиФенс е платформа за споделяне на съдържание, която позволява на потребителите си да качват секси (но не задължително голи) снимки и видеа за техните абонати. Абонатите плащат, за да имат достъп до съдържанието на моделите (както се наричат създателите на съдържание там).
В тази поредица от статии разглеждаме въпроса дали ОнлиФенс е нещо позитивно или негативно за феминизма. В първата статия заключихме, че сексуалната работа е работа, а стигмата към нея е несправедлива. Тази статия ще разгледа какво прави ОнлиФенс окриляваща за жените финансова възможност.
Достъп до пълната печалба
Без съмнение, ОнлиФенс предлага по-добри възможности за изкарване на пари от много други форми на сексуална работа. Платформата е направена с цел да овласти моделите като им дава пълен контрол над условията им на работа и печалбата, генерирана от нея.
От една страна, ОнлиФенс окрилява жени, които искат да изкарат пари от сексуална работа именно заради факта, че моделите в платформата прибират всичките приходи от дейността си. При други форми на сексуална работа това не е така. При повечето сексуални услуги - например проституция, стриптийз танци или масажи, по-голямата част от печалбата отива при различни посредници. Такива са сводниците, както и собствениците и мениджърите на заведенията, където се извършва сексуалната работа. В порнографията нещата изглеждат подобно - продуцентите получават повече от порноактрисите, които от своя страна дължат част от печалбата си на агентите си.
Разбира се, ОнлиФенс взима комисионна - 20% от приходите на моделите. Това все пак е много по-ниско от комисионната, която взимат сайтовете, които хостват уебкаминг, например. Уебкаминг представлява стриймването на секс шоута, в които модели правят нещо на живо, за което потребителите си плащат. Стандартният дял на такива платформи от дейността на моделите е около 50% от печалбата, която те генерират.
Един начин, по който може да си обясним тази разлика, е че финансовият модел на ОнлиФенс не е като на уебкаминг платформите, въпреки че дейността им е привидно подобна. В създаването си, ОнлиФенс е трябвало да бъде платформа за споделяне на съдържание, много сходна с Patreon. Потребителите могат да качват снимки и видеа, за които техните абонати си плащат. В ОнлиФенс има и създатели на съдържание, които не извършват сексуална дейност - фитнес инструктори, или готвачи, например. Затова е разбираемо защо ОнлиФенс не действа като сводник. Комисионната, която взимат други платформи за споделяне на съдържание е подобна на ОнлиФенс - Twitch взима 30% от печалбата на абонатите си. Така позволявайки на моделите да задържат максимална част от стойността, която съдържанието им създава, особено в сравнение с други форми на сексуална работа, ОФ окрилява жените финансово.
Контрол над условията на работа и безопасност
Освен плодовете на труда им, ОнлиФенс предоставя на моделите сравнително голям контрол над условията си на работа. Моделите могат да изберат с кого споделят съдържанието си. Това намалява риска от онлайн тормоз. В допълнение, дигиталната форма на сексуалната работа в ОнлиФенс прави дейността на платформата една от най-безопасните форми на сексуална работа. Липсата на директен контакт с клиентите предотвратява двата вида риск, свързани с професията. От една страна, ОнлиФенс премахва възможността моделите и клиентите им да се заразят взаимно със сексуално предавани болести.
От друга, абонатите в ОнлиФенс не могат да извършат физическо насилие над моделите. Смъртността за жени, които се занимават с проституция, е над 40 - четиресет! - пъти по-висока от смъртността на жени в други професии. Физическото насилие не идва само от клиентите на сексуалните работници, обаче, а и от сводниците и управителите на местата, където те работят.
Заключение
Дигиталният формат на ОнлиФенс позволява на моделите да произвеждат съдържание от безопасността на дома си. Така те могат да контролират условията на труда си и да работят без значителен риск от телесна повреда. Затова ОнлиФенс е един от най-добрите начини за изкарване на пари от сексуална работа лесно и безопасно.
Източници
Baldwin, M (1992) "Split at the Root: Feminist Discourses of Law Reform," Yale Journal of Law and Feminism 5 [1992]: 47-120).
Davis, A., 2015, “Regulating Sex Work: Erotic Assimilationism, Erotic Exceptionalism, and the Challenge of Intimate Labor”, California Law Review, 103: 1195–1275.
Pateman, C. (1988), The Sexual Contract, Stanford: Stanford University Press
Ryan, P.(2019) Male Sex Work in the Digital Age. Palgrave Macmillan
Comentarios