ОнлиФенс и сексуалната работа



  1. Какво е ОнлиФенс?

  2. Стигмата към проституцията

  3. „Сексуалната работа е работа“

  4. Заключение

„Майка, която загуби работата си по време на локдауна, ще стане милионер за година благодарение на ОнлиФенс“,

гласи заглавието на статия в английския вестник The Mirror. Звездата от Дисни Бела Торн пък спечели 1 милион долара в ОнлиФенс само за 24 часа. Идеята да правиш това, което те правят - да публикуват (полу)голи снимки в интернет - и да изкарваш „луди пари“, със сигурност изглежда привлекателно. За тази тема в България се говори сравнително отскоро, и изглежда сънародниците ни все още не са сигурни дали да приветстват платформата като нещо позитивно, или да я осъждат.


Какво е ОнлиФенс?


ОнлиФенс е платформа за споделяне на съдържание, която позволява на потребителите си да качват секси (но не задължително голи) снимки и видеа за техните абонати. Абонатите плащат, за да имат достъп до съдържанието на моделите (както се наричат създателите на съдържание там), а месечната цена за абонамент за един канал е средно по 8 долара. Освен да гледат снимките и видеата на моделите, абонатите могат да плащат, за да си пишат с тях, и да им дават “бакшиши” по време на изпълнения на живо. Платформата се хвали с над 120 милиона потребители от създаването си през 2016-та. Към декември 2020-та, ОнлиФенс е изплатила над 2 милиарда долара на създателите на съдържание. Платформата става особено популярна по време на пандемията от ковид -19, когато и търсенето, и предлагането се увеличават.

В България общественото мнение относно ОнлиФенс изглежда разделено. Някои хора намират за неморално и срамно това да споделяш голи снимки на себе си, в тон с вековната традиция да обиждаме жените с думи като “курви” и “леки”. Други пък виждат ОнлиФенс като възможност да изкарат пари по лесен и удобен начин, неразличаващ се по нищо от други професии. Трети може би се притесняват, че тази платформа вреди на борбата за равноправие повече, отколкото помага. В тази поредица от статии ще обсъдим тези гледни точки и ще се опитаме да дадем отговор на въпроса: позитивно или негативно нещо е ОнлиФенс за феминизма?

Стигмата към проституцията


Ще започнем с това, че някои хора смятат, че публикуването на твои голи или полуголи снимки в интернет е неморално и говори лошо за теб. Това мнение е по-скоро насочено към жени отколкото мъже - защото ако някой мъж качи снимка по плочки няма никакъв проблем - и пропуска да осъди публиката на тези снимки. Пример за такава позиция са тези коментари от форума spodeli.net в отговор на въпроса дали доходите от ОнлиФенс трябва да се декларират в Национална агенция за приходите (НАП).





Третирането на нещо като срамно и неприлично представлява стигматизиране. Стигмата към сексуалната работа (например проституция, стриптийз танци) е много стара. Според проф. Марта Нусбаум за нея има две причини. Първата е популяризираната от католическата църква позиция, че проституцията е неморална, защото нерепродуктвният и извънбрачен секс е неморален. Проститутките традиционно са били виждани като грешници, отдали се на похот. Втората причина е обвързана с йерархията на половете и идеята, че женската сексуалност е опасна за институцията на брака и обществото, и се нуждае от контролиране от мъжете. Това се е случвало в исторически план с криминализирането или внимателната регулация на проституцията с цел осигуряване на сексуалната задоволеност на мъжете. През 19-ти век във Франция, например, проститутките работели във внимателно контролирани публични домове и били наричани "filles soumises" или "подчинени жени". Целта на това подчиняване, според историка Ален Корбен, е била да бележи жените проститутки като неморални и по този начин да подчертае добродетелта на "добрата жена", чиято сексуалност е моногамна и единствено с цел размножаване. По този начин мъжкото общество постига контрол над женската сексуалност. Така става ясно, че стигмата към проституцията разчита на погрешните и вредни вярвания, че женската сексуалност е неморална и опасна, а мъжката - естествена и нуждаещата се от задоволяване.


„Сексуалната работа е работа“


Липсата на безопасност и пълен достъп до печалбата са единствените признаци, които различават сексуалната работа от всички други професии, при които физически труд бива компенсиран с пари. Стигмата към сексуалната работа е причината за тях. В същността си обаче, проституцията е много сходна например с дейността на работниците във фабрики, които също извършват физически труд за пари; с работата на домашните прислужници, които отново с телесен труд обслужват други хора. Сходна е и с това, което прави професора по философия, аргументира Нусбаум, защото той се свързва интимно със студентите си, предавайки им знание. Това, което моделите в ОнлиФенс правят пък е сравнимо с работата на модели за дрехи, бижута, продукти за коса и грим, например. Самите сексуални работници възприемат труда си като вид терапия, обучаване или забавление. Затова и слогана на много организации за закрила на сексуалните работници е “Sex work is work” или “Сексуалната работа е работа”.


Заключение


Някои феминисти - най-вече от радикалното феминистко движение - осъждат проституцията (и сексуалната работа) по други причини. Според тях това е практика, която утвърждава подчинението на жените от мъжете, и не трябва да бъде поощрявана. Въпреки това, в исторически план, криминализирането на простутицията само вреди на жените, които практикуват тази работа. Така те са принудени да работят в несигурни условия, и липсата на регулация насърчава трафика на хора с цел простутиция. Важно е да се отбележи и че тези негативни последици падат неравномерно върху жени от по-неравностойно положение: бедни жени от развиващи се страни и расови малцинства, например, които нямат никакви други възможности да се прехранват. Затова според принципите на интерсекционалния феминизъм, консенсуът във феминизма е да се изискват безопасни условия за сексуалната работа, и признаването ѝ като просто различен вид работа.


Ако статията Ви е харесала - подкрепете ни!


Източници:

  • “Global Network of Sex Work projects”, https://www.nswp.org/sites/nswp.org/files/Moving%20Toward%20Decent%20Work%2C%20EMPOWER%20-%20April%202016.pdf

  • Corbin, A.(1990) Women for Hire: Prostitution and Sexuality in France after 1850 (Alan Sheridan trans. 1990).

  • Pateman, C. (1988), The Sexual Contract, Stanford: Stanford University Press.Nussbaum, M., (1999), Sex and Social Justice, Oxford: Oxford University Press

  • Satz, D., 1995, “Markets in Women’s Sexual Labor”, Ethics, 106: 63–85; Pateman, C. (1988), The Sexual Contract, Stanford: Stanford University Press

  • Shrage, L., (1996) “Prostitution and the Case for Decriminalization”, Dissent, 43: 41–45


Други полезни ресурси:

  • McElroy, Wendy. (1995) XXX: A Woman's Right to Pornography. St. Martin's Press.

  • Schwarzenbach, S., 1991, “Contractarians and Feminists Debate Prostitution”, New York University Review of Law and Social Change, 18: 103–30.Scott Anderson 2006

  • Shrage, L., (1989), “Should Feminists Oppose Prostitution?” Ethics, 99: 347–61

  • Srinivasan, A. (2021) The Right To Sex. Bloomsbury



8 преглеждания0 коментара