Физическото здраве отвъд ходенето в зала


Как токсичната мъжественост води до смърт от ракови образувания



  1. Рак на простатата

  2. Рак на тестисите

  3. Защо е по-трудно да се говори за рак при мъжете?

  4. Как да подкрепим мъжете около нас?


Като продължение на темата за мъжкото здраве, днес ще разгледаме ракови заболявания, специфични за мъжете, защо е трудно да се говори за тях и как можем да помогнем. Важно е да се отбележи, че от една страна, транс жените също трябва да внимават за подобни ракови образувания, но стигмата около тях е по-различна и е специфична за транс преживяването. Тук ще разгледаме как токсичната мъжественост, за която сме говорили в друга статия, наранява здравето на мъжете. От друга страна, не е невъзможно цис жена да получи рак на простатата или на тестисите, но това е изключително рядко срещано и е вероятно основно за интерсекс жени или жени в менопауза. Въпреки че няма да задълбаем в тази посока, смятаме, че е важно да се спомене в името на нормализиране на неочакваните за пола преживявания и пълноценното здраве на всички. Нека разгледаме раковите образувания, защо ще се съсредоточим на тях и какви са симптомите им.


Рак на простатата


Ракът на простатата е най-разпространената форма на рак при мъжете, във Великобритания, на всеки 45 минути, мъж умира от рак на простатата. По света, ракът на простатата води до около 9% от всички смъртни случаи при болните от рак мъже, 10% от всички туморни образувания при мъжете и 80% от всички злокачествени заболявания при пациенти над 55 г. Най-застрашени са мъжете над 50-годишна възраст и мъжете над 45 г. със семейна история на рак на простатата. Особено е, че този рак се развива бавно и в ранен стадий няма симптоми, което води и до по-късното му засичане. В по-късен стадий раковото образувание нараства и притиска уретрата, заради което уринирането се затруднява. Най-честите оплаквания са често уриниране, по-слаба или прекъсната струя при уриниране, болка или затруднение и кръв в урината и, ако се развие и разпространи, болки в костите.


За да се засече по-рано се препоръчва преглед веднъж годишно за мъже над 50 г. или по-рано при наличие на рискови фактори като семейна медицинска история и напълняване. Одобрени методи са дигитално ректално изследване, ултразвукова диагностика и простатно-специфичен антиген. Те не са единствените тестове, но са най-разпространените. Тъй като всички тестове имат плюсове и минуси, силно се препоръчва консултация с лекар, за да се прецени самостоятелно кой е най-подходящият тест.



Източник: https://bwnews.pr/3F5EbHh



Рак на тестисите


Въпреки че той не е от най-разпространените ракови образувания и е лечим в 95% от случаите, той е най-честото раково заболяване при мъже на възраст 20-40 г. и е второто най-разпространено образувание на възраст 15-19 г. Тъй като се появява на по-ранна възраст от очакваното, много млади мъже не знаят, че трябва да следят за появата му. Допълнителните рискови фактори са фамилна обремененост, задържан в корема тестис, генетични синдроми и нарушен хормонален баланс, хронична травма, ХИВ и вече прекаран рак в единия тестис.


За превенция лекари препоръчват ежемесечен самостоятелен преглед за търсене на промени в тестисите. Промените могат да са болка, уголемяване, втвърдяване или бучка в един или двата тестиси, слаба болка в корема или слабините и други. При наличието на дори една промяна се препоръчва лекарска консултация, защото, дори и да не е раково образувание, може да симптом на друго заболяване.



Източник: https://bit.ly/3n410VF



Защо е по-трудно да се говори за рак при мъжете?


Множество изследвания показват, че дори да не става въпрос за ракови образувания, мъжете по-рядко търсят помощ за физически и психически проблеми. Това, което ги спира, се разделя на няколко групи:

  • Контекстови – локация, финанси и наличие на помощ;

  • Индивидуални – демографски и физически характеристики;

  • Психологични – ограничена проява на емоции, нужда за независимост и контрол, полови стереотипи и срам.

В следствие от това е открито, че 40% от мъже с рак на простатата не са потърсили професионална подкрепа за притесненията си след диагноза. Това е притеснително, защото подкрепа може да доведе до превенция, както и до по-бързо и успешно лекуване на заболяването. Допълнително, търсенето на помощ е стигматизирано заради притесненията около заболяването, което, за рак на простатата, се смята, че се свързва с лична вина. За много хора диагнозата на рак означава липса на дисциплина, грижа за здравето или липса на физическа активност, а за рак на простатата означава сексуална неспособност и липса на контрол на пикочния мехур.