top of page
Снимка на автораЕвгения Вучева

Христо Пацов: „Мъжка работа”, глава II

Актуализирано: 8.11.2021 г.

Христо споделя за активното бащинство и преследването на професионалните мечти, независимо от това къде се намират


портрет на Христо Пацов
Христо Пацов илюстриран от Калина Кючукова

Разкажете ми за себе си.

Казвам се Христо Пацов. На 48 години съм. С икономическо образование. Женен, с дъщеря на 10 г.


Къде живеете в момента?

В Люксембург.


Как решихте да заминете за Люксембург?

Съпругата ми, която е учителка, кандидатства и получи работа в едно от Европейските училища в Люксембург. Това за нея, а и за нас – нейното семейство, беше изключителна възможност. Тя щеше да получи възможно най-добра реализация. А дъщеря ни трябваше да е в първи клас в Люксембург, където смятаме, че средата и възможностите са неизмеримо по-добри. Решихме да заминем.


От колко години живеете там?

Пристигнахме в края на лятото на 2016 г. - за началото на новата учебна година. Вече шеста година сме тук.


С какво се занимавате?

Основател съм на издателство „Потайниче“, което управлявам вече 10 години, като последните 5 – дистанционо. От Люксембург по телефон и интернет контактувам с авторите и колегите си, за да издаваме книги в България. Защото „Потайниче” издава само български автори. В началото, когато пристигнахме в Люксембург, мислех, че ще трябва спешно да уча език и да си търся работа. Но се оказа, че съпругата ми изкарва достатъчно, за да живеем добре, а аз съм нужен вкъщи за отглеждането на дъщеря ни. Това ми позволи и да развия издателството, вместо да го закрия, както предполагах, че ще се наложи, когато заминавахме.

Как решихте да създадете своето издателство?

Цял живот съм работил на различни позиции в редакции и издателства на многобройни периодични и непериодични издания. Технологията и организацията на издателствата ми беше ясна. В онзи момент бях на свободна практика, хора ме търсеха, за да им съдействам с подготовката на книгите им за издаване, след което отиваха при издатели, от които в общия случай не бяха доволни. Така идеята дойде естествено - да създам издателство, за да поема целия процес и след труда ни да се получават хубави издания.



С какво се занимава Вашата съпруга?

Както вече казах, тя е учителка. В момента преподава Science на английски език в едно от двете Европейски училища в Люксембург. Много е заета, дори и вкъщи – подготвя уроци, тестове, експерименти, проверява тестове и домашни… Имам чувството, че си почива само през летните ваканции.


Христо и неговата съпруга Любов, снимка: личен архив

Кой поема основната грижа за домакинството?

В домакинството сме си разпределили задълженията. Тя се грижи за прането и готвенето. А аз – за чистенето, пазаруването, понякога и за готвенето. Съдовете ги мием с миялна машина, която също е моя отговорност.

А за дъщеря Ви?

Аз изпращам и посрещам дъщеря ни от училище. Тя пътува сама с училищен автобус. Следобед сме само двамата вкъщи, грижа се да я нахраня, да си прави домашните, да си оправя стаята. При дистанционното обучение миналата година съпругата ми беше заета със своите си ученици онлайн по цял ден. Тогава отново аз се занимавах с дъщеря ни, защото пък нейната програма не беше с онлайн часове през цялото време, а се разчиташе до голяма степен на самоподготовката на децата.


Срещате ли някакви предразсъдъци от обществото, заради решенията, които сте взели като съпруг и баща?

Чувал съм определението “заврян зет” по повод на това, че няколко години живяхме със съпругата ми при майка ѝ. Но винаги съм се отнасял с усмивка към това – нямах никакви проблеми да живея там, дори напротив, бяхме освободени от много домакински грижи.

По-късно, когато имахме вече дете, поради заетостта на жена ми се оказа, че аз ще трябва да се грижа за домакинството в голяма степен.

Но не съм усетил негативно отношение от обществото, по-скоро леко учудване и съдействие.


Как възприемате израза „женска работа”?

Това е един от морално остарелите изрази, все по-невалидни в днешно време.

Ако трябва да определя все пак нещо като типична „женска работа” това ще бъдат единствено биологично предопределените: бременност, раждане, майчинството. Но за съжаление не в този контекст се използва изразът.


Какво Ви научи бащинството?

Смятам, че времето, което прекарвам с дъщеря ми, е всъщност най-ценната част в отношенията ни. Познаваме се добре, не чувствам дистанциране от нейна страна. Поради тази причина

смятам активното бащинство за изключително благодатно – дава ми възможност да съм с детето си повече време, да сме си близки и да се разбираме добре.

Христо със своята дъщеря, снимка: личен архив

Какво бихте казали на един бъдещ баща?

Няма страшно! Всички грижи и проблеми бледнеят пред бащината любов, а удовлетворението от нея носи постоянно щастие.
Христо със своето семейство, снимка: личен архив



324 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


  • Facebook
  • Instagram
  • LinkedIn
bottom of page