Христо споделя за активното бащинство и преследването на професионалните мечти, независимо от това къде се намират
Разкажете ми за себе си.
Казвам се Христо Пацов. На 48 години съм. С икономическо образование. Женен, с дъщеря на 10 г.
Къде живеете в момента?
В Люксембург.
Как решихте да заминете за Люксембург?
Съпругата ми, която е учителка, кандидатства и получи работа в едно от Европейските училища в Люксембург. Това за нея, а и за нас – нейното семейство, беше изключителна възможност. Тя щеше да получи възможно най-добра реализация. А дъщеря ни трябваше да е в първи клас в Люксембург, където смятаме, че средата и възможностите са неизмеримо по-добри. Решихме да заминем.
От колко години живеете там?
Пристигнахме в края на лятото на 2016 г. - за началото на новата учебна година. Вече шеста година сме тук.
С какво се занимавате?
Основател съм на издателство „Потайниче“, което управлявам вече 10 години, като последните 5 – дистанционо. От Люксембург по телефон и интернет контактувам с авторите и колегите си, за да издаваме книги в България. Защото „Потайниче” издава само български автори. В началото, когато пристигнахме в Люксембург, мислех, че ще трябва спешно да уча език и да си търся работа. Но се оказа, че съпругата ми изкарва достатъчно, за да живеем добре, а аз съм нужен вкъщи за отглеждането на дъщеря ни. Това ми позволи и да развия издателството, вместо да го закрия, както предполагах, че ще се наложи, когато заминавахме.
Как решихте да създадете своето издателство?
Цял живот съм работил на различни позиции в редакции и издателства на многобройни периодични и непериодични издания. Технологията и организацията на издателствата ми беше ясна. В онзи момент бях на свободна практика, хора ме търсеха, за да им съдействам с подготовката на книгите им за издаване, след което отиваха при издатели, от които в общия случай не бяха доволни. Така идеята дойде естествено - да създам издателство, за да поема целия процес и след труда ни да се получават хубави издания.
С какво се занимава Вашата съпруга?
Както вече казах, тя е учителка. В момента преподава Science на английски език в едно от двете Европейски училища в Люксембург. Много е заета, дори и вкъщи – подготвя уроци, тестове, експерименти, проверява тестове и домашни… Имам чувството, че си почива само през летните ваканции.
Кой поема основната грижа за домакинството?
В домакинството сме си разпределили задълженията. Тя се грижи за прането и готвенето. А аз – за чистенето, пазаруването, понякога и за готвенето. Съдовете ги мием с миялна машина, която също е моя отговорност.
А за дъщеря Ви?
Аз изпращам и посрещам дъщеря ни от училище. Тя пътува сама с училищен автобус. Следобед сме само двамата вкъщи, грижа се да я нахраня, да си прави домашните, да си оправя стаята. При дистанционното обучение миналата година съпругата ми беше заета със своите си ученици онлайн по цял ден. Тогава отново аз се занимавах с дъщеря ни, защото пък нейната програма не беше с онлайн часове през цялото време, а се разчиташе до голяма степен на самоподготовката на децата.
Срещате ли някакви предразсъдъци от обществото, заради решенията, които сте взели като съпруг и баща?
Чувал съм определението “заврян зет” по повод на това, че няколко години живяхме със съпругата ми при майка ѝ. Но винаги съм се отнасял с усмивка към това – нямах никакви проблеми да живея там, дори напротив, бяхме освободени от много домакински грижи.
По-късно, когато имахме вече дете, поради заетостта на жена ми се оказа, че аз ще трябва да се грижа за домакинството в голяма степен.
Но не съм усетил негативно отношение от обществото, по-скоро леко учудване и съдействие.
Как възприемате израза „женска работа”?
Това е един от морално остарелите изрази, все по-невалидни в днешно време.
Ако трябва да определя все пак нещо като типична „женска работа” това ще бъдат единствено биологично предопределените: бременност, раждане, майчинството. Но за съжаление не в този контекст се използва изразът.
Какво Ви научи бащинството?
Смятам, че времето, което прекарвам с дъщеря ми, е всъщност най-ценната част в отношенията ни. Познаваме се добре, не чувствам дистанциране от нейна страна. Поради тази причина
смятам активното бащинство за изключително благодатно – дава ми възможност да съм с детето си повече време, да сме си близки и да се разбираме добре.
Какво бихте казали на един бъдещ баща?
Няма страшно! Всички грижи и проблеми бледнеят пред бащината любов, а удовлетворението от нея носи постоянно щастие.
