Мартина Тонева
- 7.06.2022 г.
- време за четене: 10 мин.

Делото на Джони Деп срещу Амбър Хърд

Защо едно дело за клевета може да има многобройни социални последици?

Насилие срещу мъжете
Женомразство и анти-MeToo реторика
Феномена на True Crime цивилните детективи
Социалното влияние в личнияте проблеми на звездите

Темата, която превзе вниманието на целия интернет през месец май, е делото за клевета на Джони Деп срещу Амбър Хърд в САЩ. Клеветата се отнася за началното изречение на статия, публикувана през 2018 г. в Уошингтън Пост от Амбър Хърд, в което актрисата заявява, че две години по-рано тя е станала представител на жертвите на домашно насилие. Основната причина за повдигане на делото е загатването, че това изречение е премълчано обвинение към Джони Деп, което в последствие унищожава кариерата му. Въпреки спекулациите онлайн, това дело не е за наказване на домашно насилие или за преписване на морални оценки, а е за валидността на едно изречение в медиите. И все пак, основно заради вниманието, което се обръща на случая, многобройните мемета и хората, които го коментират, това дело повдига множество важни въпроси за реалността на домашното насилие, правото на личен живот в онлайн пространството и обществото днес.

*Въпреки че няма да приписваме вина на Деп или Хърд, за да разгледаме различните проблеми, които делото повдига, ще разгледаме някои от доказателствата и моментите през делото. Нямаме правно образование и не сме близки на участници в делото, какъвто е случаят с много от хората, които правят коментари онлайн, за това силно препоръчваме разглеждане на източниците в края на статията, ако имате интерес за развитието на самия съдебен случай.

Насилие срещу мъжете

Един от най-силно обсъжданите плюсове и ефекти на делото е темата за насилие над мъжете. Много мъже, които са жертви на насилие, особено от жени, не споделят преживяванията си и не търсят помощ заради страх от подигравки. Признанието на Деп за насилието на майка му дава глас не само на този проблем, но и на това как насилието на родители води до насилие от и към децата им по-късно, особено в случая на мъжете. Случаят помага на много мъже да осъзнаят, че не само могат да са жертви, но и че са имали подобни преживявания.

Проблемът изниква, когато хора, които обсъждат делото, цитират това като причина защо трябва да се вярва, че Деп не е насилник. Вместо случаят да се използва като началото на активизъм за спиране на стигмата около мъжете жертви или около структурните проблеми, свързани с проблема, хора го използват като само като аргумент. За разлика от подкрепящите Free Britney движението, хората, които подкрепят Деп, не проявяват намерение да продължат каузата на мъжка защита извън това дело. Това превръща насилието срещу мъжете, подобно на честия аргумент срещу феминистки активистки против домашно и сексуално насилие, в gotcha аргумент, ораторен начин противникът да се хване в противоречие, вместо искрено притеснение. В много от случаите коментарите за делото не са свързани с обсъждане на по-големите проблеми, а в подигравки за Хърд. Също така, в случаят на много ютюбъри, адресирането на делото е основно маркетингова стратегия за привличане на повече гледания, не искрен интерес.

Женомразство и анти-MeToo реторика

Много от аргументите в защита на Деп са подкрепени със сексистка реторика и обиди към Хърд, като в много случаи това е подкрепено от популярни личности в американската политическа десница. Медията The Daily Wire, основана от известният с консервативните си виждания Бен Шапиро, харчи между 35 и 47 хиляди долара за реклами във Фейсбук и Инстаграм, които целят популяризиране статиите им против Хърд. Лошото е, че както е характерно за десните американски публикации, много от статиите им са пълни с опростени обяснения, половинчати истини или дори откровени лъжи. Освен платформата на Шапиро, друга известна консервативна личност, която застава против Хърд, е Кендис Оуенс. Ключовото за тези публични фигури е, че както преди, така и сега, те се проявяват като силно скептични към MeToo движението, което играе ключова роля в отразяването и коментирането на делото онлайн.

Реториката и термините, които се появяват в коментари за делото, са откровено сексистки, дори до нивото на женомразство. Някои дори смятат, че Деп е напълно невинен в обвинението в домашно насилие, което не е истина, коментарите и хаштаговете онлайн са напълно недопустими. Хаштагове, които стават популярни, са #WeJustDontLikeYouAmber, #AmberHeardIsAnAbuser и #AmberTurd и коментари като това как Хърд е златотърсачка, психопат, биполярна, манипулативна и как заслужава да бъде убита. Дори и да се смята, че те са фалшифицирани, което, отново, не е реалистично, жертви на насилие, които виждат реакцията на живо, имат по-малко доверие, че ще получат съчувствие при споделяне, особено когато дела за клевета са популярен метод за заглушаване на жертви. В имейл, изпратен до VICE News, опростеното разбиране и коментиране на делото, което изключва контекста извън онлайн пространството, добре представя как хората виждат Деп и Хърд като герой и злодей в реалити шоу:

„Защото тя има вагина и Деп има пенис, жената трябва да е права. вЯрВаЙ нА вСиЧкИ жЕнИ!“

Същевременно коментари и въпроси на Деп и на адвокатите му, повдигнати по време на делото, щяха да бъдат възприети като напълно недопустими в друг случай на насилие, но в този остават игнорирани от коментаторите. Като доказателство са представени съобщения на Деп, в които актьорът нарича Хърд „грозна п*тка“, „безполезна ул*чница“ и „мръсна к*рва“ и прави коментарът, който извинява като шега, „Нека я удавим преди да я изгорим! Аз ще *ба изгорения ѝ труп след това, за да сме сигурни, че е мъртва.“ Дори и да са шега, тези коментари са направени през 2013 г., 2 години преди да се ожени за актрисата, която е 20 години по-млада от него. От страна на адвокатите му, въпроси, които са отправени към Хърд, са от вариацията на защо не е потърсила медицинска помощ, ако е била толкова ранена, което, особено след дискусиите около MeToo за травма и ПТСР (посттравматично стресово разстройство) при жертви на насилие, са подвеждащи и недопустими.

Освен да травмира много жертви на насилие, делото поставя нереалистичен стандарт за достоверни доказателства, които една жертва трябва да представи. Със снимков материал и множество свидетели, Хърд има повече от достатъчно доказателства, че е преживяла насилие. За контраст, в изслушването на Форд за сексуален тормоз на сега върховния съдия Кавана, доказателствата, които тя представя, са подробни лични спомени, 4 неименувани свидетели и посещение на терапевт след години, бележките от което не са представени. Въпреки това много от зрителите застават на нейна страна, до голяма степен заради липсата на симпатии към Кавана като известна личност и заради обясненията от специалисти, онлайн и офлайн, за липсата ѝ на доказателства. Когато Хърд предоставя значително повече документация, която е отхвърлена заради спекулации за фалшификация. Tова поставя нереалистично висок стандарт за доказателства на насилие.

Точно това изслушване е добро обяснение защо американската политическа десница е толкова фокусирана върху дело за клевета. С по-голямо количество закони, които ограничават личната свобода и правото на личен живот на американците, като обсъждането за сваляне на Роу срещу Уейд и Don’t Say Gay Bill във Флорида, подкрепено от все по-расово ориентираните престрелки в страната, Консервативната партия се опитва да обърне прогреса и социалното образование, който се случи след MeToo и Black Lives Matter. Както се забелязва от подкрепата на популярната консервативна медия, Fox News, Деп, бял, богат, известен, американец, е повдигнат като примера за нападението на мъжете от страна на лъжливи жени, подтикнати от вещерското преследване на MeToo. Както обикновено обаче, страхът не е базиран на истина, както се вижда от значителната подкрепа към Деп и развоя на делото, в полза на Деп. Дори и да може да се каже, че делото е лично и от него зависи само репутацията на актьорите, не може да се игнорира как и защо то е било експлоатирано от личности, медии и политици, които си изкарват хляба от женомразство и дискриминация.

Феномена на True Crime цивилните детективи

Базов проблем, който покритието на делото разкри, е феноменът на True Crime феновете. True Crime е жанр подкасти и документални филми или сериали, които разказват за престъпления, убийства и изчезвания. Проблемът е, че често се случва фенове на жанра, които не се занимават с полицейска или правна професия, да вярват, че могат да интерпретират дела и престъпления толкова добре, колкото професионалистите. В случаят на делото на Деп и Хърд, това води и до много от по-разпространените мемета.

Едно от по-популярните такива е Milani Cosmetics грима. Компанията публикува тикток, в който обяснява как палитрата, която Амбър Хърд твърди, че използва не е наличен в годината, за която тя разказва. Това, за много, доказва, че цялото становище е неистинно. Проблемът е, че множество адвокати използват обикновени предмети, подобно на реквизит, с които опитват да се свържат емоционално със съдебните заседатели. Това, че представят палитра с грим като пример за начинът, по който Хърд е покривала синините си, не означава, че представят полицейско доказателство, от което трябва да се извадят отпечатъци. По време на истинско съдебно дело, освен ако не е казано изрично, че един предмет е автентичен, не е измамно да се използва реквизит. Проблемът е, че, подобно на краят на филма „Професия блондинка“, много зрители си мислят, че реалните дела зависят от един малък детайл, който ще разобличи цялата лъжа, докато истината е много по-различна.

Друг пример са експертите по език на тялото, които анализират жестовете и мимиката на Хърд, по което осъждат, че тя лъже или манипулира. Истината е, че експерти на език на тялото не съществуват, експертизата им не е приета като истинска наука, особено защото тя най-вече се базира на стереотипи, предразсъдъци и идеята, че всеки човек реагира по един и същ начин. Когато се каже, че искрена жертва трябва да плаче когато разказва за бруталното насилие, което е преживяла, това поставя нереалистичните очаквания всички да процесират и изразяват емоциите си еднакво. Допълнително, подобни „експерти“ напълно игнорират хора с психически заболявания и проблеми, особено като хора с аутизъм, които изразяват емоциите си различно от хората без аутизъм.

Голямата „лъжа“, в която Хърд е хваната, е дарението на парите, които тя получава от развода. Докато тя има подписан документ с ACLU, че обещава да ги дари, това още не е завършено, което за много хора показва лъжливо намерение. Реално, това е стандартна практика за по-големи дарения, особено когато са в милиони, защото има данъчни плюсове даренията да се правят на по-малки суми за по-дълго време. Вместо лъжа това е препоръка, която финансов консултант би дал. Също така, за да подкрепи липсата на лъжа, представители на организацията сами признават, че Хърд е откровена и отворена пред тях през цялото време, което е направило процеса по-лесен.

Най-големият проблем, който се появява от феномена на цивилните детективи е идеята, че съществува пълна картина, не само дело. Като аргумент за интерпретиране на делото много хора подчертават как то трябва да се изгледа в цялост, за да се направят лични изводи, сякаш делото е единственото нужно доказателство. Докато то е важно, делото е поводът да се поставят под въпрос всички малки детайли в доказателствата и сведенията, а не да се говори за контекста. Като например това, че подобно дело е повдигано от страна на Деп, отново за клевета, във Великобритания, срещу жълтия вестник The Sun, който нарича Деп „бияч на съпруги“ (wifebeater). Интересното е, че въпреки че е пословично трудно за преса, особено жълта, да спечели дело за клевета в държавата, The Sun печели, с 12 от 14 доказателства представени пред съдията приети като достоверни. Допълнително, Деп е съден за насилие към работник от филм и е обвинен от бивша приятелка в хвърляне на винена бутилка по нея.

Допълнително, дискусията за насилие не е повдигната защото делото е за определяне и наказване на насилника, а е за клевета. Според Деп, есе, на което Хърд е съавтор заедно с неправителствената организация American Civil Liberties Union (ACLU), прави алегория към факта, че той е насилник, което е разрушило кариерата му. Изреченията, на които това е базирано, са:

„Изказах се против сексуалното насилие – и се срещнах с гнева на обществото. Това трябва да спре.“

„Преди 2 години станах публична фигура, която представя домашно насилие и изпитах пълната сила на гнева на нашата култура към жени, които говорят.“

„Имах рядката възможност да видя, на живо, как институциите подкрепят мъже, обвинени в насилие.“

Въпреки че дискусията онлайн формулира делото като такова за насилие, то е за клевета, и се случва само защото в щата Вирджиния може да се пледира клевета дори и да е направена алегория към даден човек, за разлика от други щати. A що се отнася до загубата на кариерни възможности, с най-често цитирани Дисни и поредицата Карибски пирати, според представители на Дисни, Деп не е включен заради възрастта си и има спекулации, че истинската причина е, че не могат да си позволят заплатата му. Имайки предвид, че множество мъже актьори и режисьори са били директно обвинявани в сексуален тормоз и продължават да работят, едно обвинение за сексуален тормоз не разрушава цяла кариера често, особено без подкрепа.

Социалното влияние в личните проблеми на звездите

Най-ключовият и критикуван проблем, който делото разкрива, е ефектът, който има мнението на зрителите върху съдебни дела и третирането на лични проблеми като реалити шоу. Освен отрицателния ефект на смущаващите коментари и хаштагове онлайн върху жертви на насилие, други повлияни са и съдебните заседатели. Както когато гледаме природен документален филм и симпатизираме с хищника или тревопасното в зависимост от гледната точка на режисьора, така и интернет дискусиите и меметата имат ефект върху гледната точка на съдебните заседатели, които решават развоя на делото. Все пак, алгоритъмът на тикток е всеизвестен с прецизността си. Докато, спрямо личната гледна точка за това кой е прав и кой не е може да влияе върху преценката за това дали фактът е добър или лош, това поставя опасен прецедент за бъдещите дела.

Видео, което стана популярно, е Хърд, която си духа носа. Докато клиповете в тикток правят клипа да изглежда сякаш актрисата шмърка нещо от салфетката, истината е, че видеото е стратегически изрязано. В реалността, актрисата взима салфетка не от скута си, а от кутия. Въпреки това, онлайн пространството започна да спекулира как Хърд е приела наркотици в залата, сякаш това е и възможно, и няма опасност да бъде проверено.

Докато връзката между двамата актьори е била силно токсична и обсъждане за пълна невинност и на двете страни изисква игнориране на факти и вяра в лъжи, благоприятното държание към Деп до голяма степен идва заради популярността на актьора. Много хора, които са фенове на „Карибски пирати“ или на филми на режисьора Тим Бъртън, третират истинския актьор и личния му живот като продължение на фендъмите (фен клубове) на филмите. Докато Хърд не е толкова популярна, Деп е фигура в популярната култура още от две години преди раждането на Хърд, чрез филма „Кошмара на Елм стрийт“. Това подтиква много от хората, които обсъждат делото, да не мислят толкова критично за Деп, колкото за Хърд, до някаква степен заслепени от любовта си към филмите.

Дори и да е интересно да се обсъждат големи дела, особено когато става въпрос за известни личности, безспорно трябва да се осмисля ефектът, който те имат върху обществото. Въпреки че понякога съществува усещане, че онлайн пространството е отделено от реалността, коментарите, които правим, имат ефект на хора в ежедневието и влияят на гледната ни точка. Това че делото е заплетено, дълго и включва известни личности, не го прави епизод на сериал или част от предавания като „Съдебен спор“. Хората са истински, с лични животи и реални проблеми, затова, обиди и нападки не постигат нищо повече от заглушаване на жертвите на насилие.