Розовият данък

Актуализирано: 8.11.2021 г.


Случвало ли ви се е да се зачудите защо женското подстригване е по-скъпо от мъжкото, дори да имате едно и също количество коса, която да бъде отрязана? А попадали ли сте на продукти, които имат една и съща функция, но са на съвършено различни цени, само защото са брандирани за мъже и жени? И да, обикновено женските продукти са по-скъпите. Моля, аплодисменти за така наречения „розов данък” (“pink” tax)!


Що е то „розов данък”?


„Розовият данък” всъщност представлява допълнителната сума пари, която жените плащат за конкретни продукти и/или услуги като завишение на цената им, налагано от търговците. Жените плащат повече за продаваните им продукти (често са розови на цвят), отколкото мъжете, употребяващи същите продукти, “оцветени в синьо”. Това включва и специфични за жените артикули, които биха се считали потребни за медицински нужди, като например тампони. Понякога ще видите или чуете това да се нарича ценова дискриминация или ценообразуване по пол. С други думи, това всъщност не е данък, ами е


„Сценарий за генериране на доходи за частни фирми, които са намерили начин да направят своя продукт да изглежда по-подходящ за определена част от населението, правейки го като производител на пари.” - както казва Дженифър Вайс-Улф, адвокат, вицепрезидент на Brennan School of Justice в NYU School of Law и съосновател на “Period Equality”.


Според нея мотивацията около „розовия данък” от капиталистическа гледна точка е: „ако можете да спечелите повече пари от даден продукт, тогава трябва да го направите”.


Проучвания на пазара в различни страни по света показват, че на жените се налага да плащат повече от мъжете за една и съща стока. Маркетинг експерти наричат този феномен „розов данък”, като той може да се изрази в разлика в цените до 45%. Проучване на нюйоркския департамент по потребителските въпроси показва, че продуктите за жени са средно със 7% по-скъпи от същите продукти във версия за мъже. И само за пример – експерти в модния бизнес правят проучване с обикновена бяла тениска – еднакъв размер и материя, продавана като женска и като мъжка. Оказва се, че при почти всички големи марки фланелката, предназначена за дамите, се предлага с 45 % по-висока цена. С „розов данък” се облагат не само дрехите, но и козметика, обувки, услуги, аксесоари, продукти за дома и дори и детските играчки.


Откъде идва този розов данък”?


Случвало ли ти се е да се смеете с твоя приятелка как приятелят ѝ успява да събере всичките си козметични продукти в една малка кошница, и за него това е напълно достатъчно? Но за нас е изключено да измиеш лицето си със същото, с което миеш косата си. Ами всичките нощни и дневни кремове, както и всичките кремове за лице, пъпки и бръчки? Повечето жени се оказват в същата ситуация в баните си, отрупани със всякакви мазила и козметични продукти. И също като нея все повече жени, изглежда, се питат дали всичко това наистина им е необходимо, или са научени да го смятат за нужно. Според изследване на Groupon в Англия и САЩ мъжете харчат за външния си вид средно една четвърт от дамския бюджет за същата категория продукти. Обяснението на този феномен едва ли е еднозначно, но ако вземем за пример друго английско изследване, самооценката може да се окаже ключов фактор.


Според проучване, направено за „Радио 4" BBC, 86% от анкетираните мъже харесват външния си вид, срещу 79% от жените. Експерти смятат, че разликата идва именно от предлагането: „Жените са обект на свиреп маркетинг, който работи отлично. Пример е индустрията за „бърза мода" с техните 52 сезона - всяка седмица излизат нови неща и така винаги се чувстваш леко демоде." Но защо продължаваме да се поддаваме на тези емоционални маркетингови стратегии?

Според някои психолози като терапевтката и писателка Поли Янг-Айзендрат навлизането на масовите стоки през XX век е дало възможност на жените да започнат да „вземат решения”. Във времената, в които не са имали собствен доход и кой знае какви права, пазаруването изведнъж придало тежест на женското мнение. Имало е заиграване с чисто човешки потребности като автономност и уважение. В своята книга Жените и желанието - отвъд желанието да бъдеш желана (Women and Desire: Beyond Wanting to be Wanted), Айзендрат обяснява пазаруването като обещание към което жените са много по-уязвими. Според Айзендрат оставаме с усещането, че си купуваме свободен избор, но всъщност това е поредният механизъм, който подчинява жените.

Гледната точка на Айзендрат може да изглежда пресилена – все пак маркетингът е инструмент за печалба, който всеки конкурентоспособен бизнес използва. Но ако разгледаме нещо на пръв поглед незначително като избора на цвят и как определени нюанси са се наместили комфортно в потребителското ни поведение, нейната теза добива по-достоверни оттенъци.

И ето къде идва и розовият цвят. Розовото не винаги е било момичешки цвят. През 20-те години на миналия век, розовото се описва като „мъжки” цвят, еквивалент на червеното, което се смята за мъжки цвят, но по-светло за момчета. Въпреки това, магазините установяват, че хората все по-често избират да купуват розово за момичета и съответно синьо за момчета, докато това се превръща в приета норма през 40-те години на миналия век. Дори в началото на 20-ти век в САЩ розовото се превръща в символ на модерната жена с характер, а не кротката домакиня. Пример за влияние идва и от автомобилната състезателка Дона Мей Мимс, която не само носела розова състезателна униформа, нo и карала розова състезателна кола. Бивш символ за независимост и сила, днес розовият цвят е залинял под формата на „розов данък”, цветът на продукти които струват повече заради цвета си и защото така се предназначават за жени, а като качество са същите.

Икономическо неравностойно положение

И да, факт е, че дори през 2021г. жените сме в икономическо неравностойно положение с мъжете. Както знаем, съществува разлика в заплатата между женския и мъжкия пол, като тази разлика в България е 13.5%, тоест за всеки 100 лв изкарани от мъж, жените получават 86.5 лв за същата работа. И като сметнем отгоре и „розовия данък”, който само жените плащат, се оказва, че на тях всъщност им излиза много по-скъпо да имат същия стандарт на живот като мъжете.


В допълнение към „розовия данък”, идва и облагането с данък на продажбите на женски менструални продукти като тампони, превръзки и менструални чашки, така нареченият на запад „тампонен” данък (“tampon” tax). И тук ще си кажете: е какво, продажбата на всяко нещо се облага с данъци, защо да не се облагат и продажбите на тези продукти? Но тук идва и интересният момент, че много продукти и услуги, които се класифицират като продукти от основна необходимост като лекарства и хранителни продукти, не се облагат с данъци върху продажбите в някои чужди държави. В България не всичко се облага със стандартен ДДС от 20%, тоест съществуват изключения. От 2011 г. секторът на туризма се облага с 9% ДДС, като това включва настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения. През 2020 г. започва да се прилага намалената ставка на ДДС от 9% за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени. За разлика от туризма, тук ставката е временна и ще е в сила до 31 декември 2021 г., се посочва в Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.


Привърженици на идеята, да няма „тампонен” данък, смятат, че, тъй като 50% от световното население кърви всеки месец заради биологията на женското тяло, то продуктите за женска хигиена трябва да спадат към групата на основни продукти от първа необходимост, тоест продажбата им не трябва да се облага с данъци. Най-висок ДДС върху дамските превръзки има в Унгария (27%). От около 2004 г. насам много страни са премахнали или намалили данъците върху продажбите на тампони и други дамски хигиенни продукти, включително Великобритания, Кения, Канада, Индия, Колумбия, Австралия, Малта, Германия и Руа