„Разказът на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale) на Маргарет Атууд е феминистка дистопия, която представлява (феминистка) критика, представяща потисничеството на жените и тяхното показване като „Други“ в патриархалното общество Галаад. Атууд обаче едновременно с това критикува и настоящи феминистки тенденции чрез сатира, за да повиши осведомеността за това как радикалните утопични феминистки мечти могат да завършат в дистопии.
Типично за дистопичната литература, книгата предоставя на читателите критика на съществуващите социални условия и политически системи чрез критичното изследване на утопичните предпоставки, на които се основават тези условия и системи, и чрез въображаемото разширяване на тези условия и системи в различни контексти, които по-ясно разкриват недостатъци и противоречие.
Невъзможно е да се прочете „Разказът на прислужницата“, без да се забележи, че проблемите на пола и аспектите на феминизма са от основно значение за романа. Атууд е добре известна със своите феминистки възгледи, макар че никога не е тесногръда - нещо, което се вижда и в „Разказът на прислужницата”, където тя повдига въпроси, а не просто отстоява възгледите си. Жените са основните жертви в обществото, което Атууд замисля - Република Галаад - и нейната визия за това общество отразява (макар и понякога да изглежда преувеличена, като обединява няколко различни примера) много от неравенствата и злоупотребите, пред които са изправени жените в световен мащаб в миналото и в момента. В Галаад подчинението на жените е пълно и що се отнася до Слугините, дори тяхната самоличност се поема от мъжа, който ги контролира. Забранено им е да използват истинските си имена, но вместо това те са собственост на техните господари: Офглен, Офурен, Офред, като представската ,,of” на английски означава ,,на” в случая, т.е. принадлежност - нещо, което никак не е далеч от реалността в доста модерни култури.
Важно е и да се спомене, без да се разкрива от историята за тези, които още не са я чули, и главната героиня на книгата. Мойра, която, с облеклото си в мъжки стил, езика табу и нестандартната си сексуалност, е противоположна на всичко, което Галлад иска да види у жените. Като такава, през голяма част от романа именно тя е призмата, през която бива гледана дистопичната реалност на Атууд, и чрез която биват начертавани и паралелите със собствения ни свят. Характерът, постъпките и именно нещата, през които преминава са .основният инструмент, чрез който Атууд разкрива зловещите прилики между дистопията си и нашата патриархална реалност.
Илюстрация: Калина Кючукова
Можете да закупите книгата тук:
- Ориндж Център https://www.orangecenter.bg/razkazat-na-prisluzhnitsata.html