Книги и размисли: „Вторият пол“ (Le Deuxième Sexe) на Симон де Бувоар

Актуализирано: 18.07

Снимка: Етюдите на София

„И господ бог каза: Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник“. Тези думи красят плакат, държан от две деца на шествие в защита на „традиционните семейни ценности“. Цитатът предполагаемо е от 18. стих на Битие, въпреки че бърза справка с повечето издания на Библията показва, че това не е вярно. Думата помощник е подчертана в червено. Внушението е ясно: жената е създадена, за да помага на мъжа. Но между редовете този цитат казва още нещо.







Човекът е мъжът - жената не е човек; тя е по-низше създание, което е изконно подчинено на човека с главно Ч. Френската писателка и философка Симон де Бувоар анализира социалното положение на жените и стига до същото заключение. В книгата ѝ от 1949 г. "Вторият пол", Какво ги прави „втория пол“? И какво всъщност представлява „жена“? Отговорът на този последен въпрос може да ни се струва очевиден: както при други животински видове, така и при хората половината индивиди са женски. Но защо тогава ни се повтаря, че женствеността днес е застрашена - например от факта че съвременните жени са твърде фокусирани върху кариерите си за да отглеждат деца и да бъдат добри домакини? Явно, пише Бувоар, не е достатъчно да си роден в женско тяло, за да бъдеш жена. За да бъдеш възприет като жена е необходимо да проявяваш от това „мистериозно“ свойство, наречено женственост. Откъде идва то - дали се отделя от яйчниците, или е платонична есенция или пък следствие от развяването на рокля?

Илюстрация: Калина Кючукова

В първата половина на „Вторият пол“, Бувоар отговаря именно на този въпрос: какво прави жената жена? Според нея понятието „жена“ се определя спрямо понятието „мъж“. Въпреки честата си употреба като две противоположности, отношенията между мъжете и жените не е като това на два противоположни полюса: мъжкото е и положителното, и неутралното състояние. Това се вижда от една страна буквално от начина, по който думата мъж се използва да назове „човек“ - в много езици, например в английския и немския, думата "man" означава човек. От друга страна, в твърде много отношения мъжката фигура е представена като неутралната версия на човешко същество:

  • от сфери като здравеопазването - повечето медикаменти се тестват върху мъже без да се обърне внимание на специалните им влияния над женските тела

  • до изкуството. Повечето главни герои, които са субекти - лица със собствени мисли и чувства и тези, които движат действието, са мъже. Жените обикновено са второстепенни герои, които изпълняват някаква функция за мъжкия главен герой - например любовен интерес или майка. Това има предвид Бувоар когато казва, че мъжкото се представя като позитивно и неутрално.

При това положение, женското се определя в отрицание. Бувоар обяснява това с примера, че много често е чувала да казват

„Мислиш така и така, защото си жена“.

Единственият ѝ ход е да отговори

„Мисля така и така, защото е вярно“,

и по този начин да премахне субективността си от аргумента. Невъзможно е да отговори с „а ти мислиш така и така, защото си мъж“, поради факта, че не е широко прието да смятаме, че мъжкото има конкретно влияние върху действията на мъжете. Често чуваме, че жените са по-емоционални и следователно по-субективни, заради хормоните им. Бувоар припомня, че и мъжете имат жлези и хормони - даже те също произвеждат естроген! Просто мъжете възприемат телата си като „нормална връзка със света“, докато женските тела са определени от липса на дадени качества, и от един вид изконна маловажност. Аристотел например е казал, че

„Жените са жени заради липсата на определени качества“ и че „женската природа е свързана с естествена неизправност“.

Ако неутралното състояние на човека е мъж, а женското се определя в отрицание на мъжа, това прави мъжа универсалния субект ("the One"), а жената - другото, чуждото, различното ("the Other").


Разбира се, когато някой определи себе си за субект (the One), по този начин автоматично дефинира и Другото. Например, когато един народ обособи себе си, друг народ се определя спрямо първия от факта, че не е същия, а е Друг. Но това обикновено важи и за двата народа: всеки от тях е субект за себе си, а вторият е другият. Жените, обаче, са научени да виждат себе си не като субект, а като "the Other". Това състояние на другост, на отчуждаване, според Бувоар се възпитава в момичетата от малки. Още от малки се сблъскваме с реалността на половите норми, които отреждат на жените неравна социална позиция - момичетата се учат да бъдат грижовни и биват подготвяни да са майки, когато играчките, които им се дават са кукли, например. Не трябва да забравяме и че в света на Бувоар, повечето момичета не са били образовани, а тези които са имали значителни кариерни възможности са били само белите и богатите. Така „женското“ или това, което прави жените жени, е нещо, създадено и поддържано от обществото. Това има предвид Бувоар, когато казва във втората половина на „Втория пол“, че


„Човек не се ражда, а става жена“.

Отчуждаването на жените от човешкото се различава, от начина, по който други групи са попаднали в позиция на неравенство. Чернокожите и евреите, например, са били независими преди някакво исторически събитие, което е довело до тяхното подчиняване, казва Бувоар. Но жените винаги са съществували редом с мъжете, и тяхното подчинение не зависи от дадено историческо събитие. Вместо това, тяхното отчуждаване е абсолютно. Затова и самите жени виждат себе си като второстепенна категория човек. Според Бувоар историческото подчинение на жените е довело до липсата на колективна субективност сред тях. Субективността е качеството, което ни позволява да имаме свои мисли, свободни избори и действия, както и способността да определяме курса на живота си. Поради тази причина, за разлика от чернокожите или евреите например, между жените не съществува чувството за единност - единно преживяване, култура, идентичност, религия или история.

Тук виждаме как, според Бувоар, жените могат да се противопоставят на неравенството между половете. Това, което им липсва, е усещането за себе си като общност, и съответно възможността да черпят сила от нея. Освен солидарността, за Бувоар е важно жените да работят и да извършват интелектуална дейност. По този начин жената може да изгради своята субективност и да се еманципира.

Разбира се, Бувоар пише това в първата половина на 20-ти век, но не е трудно да си представим как то се отнася и за отношението на българското общество към жените. Наличието на обществено мнение, което съответства на цитата от началото - как Бог е създал жената като помощник на човека - свидетелства за трайното наследство на френската интелектуалка. “Вторият пол” остава един от най-ярките феминистки текстове, който за съжаление е релевантен и днес, 70 години след създаването си.



Може да намерите книгата в Ozone.bg тук. и да си я купите с 20% отстъпка с код OKRILENA20.


<