Mujeres del alma mía („На жените с любов”), издадена през 2020г., е най-новата книга на световноизвестната чилийска писателка Исабел Алиенде. В рамките на 180 страници авторката споделя за своя жизнен път като жена и разказва за това какво е феминизмът, анализирайки го до дълбоката му същност.
Наближавайки 80-те, Алиенде предлага мъдри мисли за стареенето, романтиката, секса, любовта и най-вече нейния феминизъм - започнал още в детската градина, когато видяла майка си, изоставена с три малки деца, принудена да стане зависима от мъжете.
„Вманиачих се по справедливостта - пише тя- и развих висцерална реакция на мъжкия шовинизъм.“ Като малка, гневната ѝ и бунтовническа същност водят до изключването „от училище - управлявано от немски католически монахини - на 6-годишна възраст, обвинена в неподчинение; това беше прелюдия към бъдещето ми." За щастие, нейният сладък дядо, макар и „абсолютният патриарх на семейството“, насърчава нейните способности;
„Той разбираше недостатъците на това да си жена и искаше да ми даде инструментите, от които се нуждаех, за да не се налага никога да разчитам на никого.“
Омъжена на 20 години и скоро след това майка на две деца, Алиенде се чувства потисната, докато не се присъединява към екипа на списание Paula, където писането се превръща в отдушник за нейното безпокойство. Авторката очертава еволюцията на собствения си „плавен, мощен, дълбок” феминизъм. Макар да отказва „да се подчини на евроцентричния женски идеал - млада, бяла, висока, слаба и годна“, тя разказва за себе си: „скачам от леглото час преди всички останали да се изкъпят и да се гримират, защото когато се събудя изглеждам като победен боксьор. "
Към 2020, щастливо омъжена за третия си съпруг, Алиенде твърди, че „любовта подмладява човека“ и че след менопаузата животът става по-лесен, „но само ако намалим очакванията си, откажем се от възмущение и се отпуснем в знанието, че
„на никого, с изключение на най-близките ни, не му пука за това кои сме или какво правим. "
Като мисия на своя живот, Алиенде идентифицира битката за равноправие между половете. Затова през 1992г. учредява фондация, посветена на овластяването на уязвими жени и момичета, посветена на починалата ѝ дъщеря- Паула.
Къде се изгубихме в превода?
Буквално преведено от испански заглавието Mujeres del Alma Mia означава Жените на моята душа. Въпреки това безкрайно чувствено и духовито оригинално заглавие, българската преводачка Катя Диманова избира да го подмени. Проблемът със заглавието „На жените с обич” на фона на преливаща розова корица е, че то кара книгата да изглежда като розов роман или книга за жени, към която никой друг не би посегнал. Идеята на книгата е да покаже, че
„Феминизмът не е война срещу мъжкия пол, а срещу патриархалната система.“
В държава като България, където значението на думата „феминизъм” е дълбоко изкривено от медийното ѝ представяне е особено значително образователни книги като тази да бъдат представяни коректно на публиката. От „Окрилена” вярваме, че за да станат и мъжете наши съюзници в борбата за равноправие- информацията за липсата на равни права трябва да бъде поднесена по такъв начин, че и те да я разберат.
