На 11.07, неделя, ще се състоят новите парламентарни избори. От „Окрилена” смятаме, че е важно да си припомним защо е от значение да гласуваме. Също така ще разгледаме и какво може да спре една жена да гласува, какви са отговорностите ни като граждани и защо всъщност трябва жените да упражняват правото си на глас.
Демократично правителство като това на България признава великия принцип, че всеки човек над 18 годишна възраст, е пълноправен гражданин. Право да гласуват имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден. Те трябва да не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Това да гласуваш, означава, че имаш право да избираш. Не винаги сме имали правото да избираме, особено ако се гмурнем в историята на България преди 1878г.
Лесен и бърз начин да си припомним защо е важно жените да гласуват е да разгледаме историята им като гласоподаватели и да се върнем към времената, когато все още не са имали право на избор.
Българска история на жените гласоподаватели
Създаването на нова българска държава през 1878 г. след Освобождението от Османско владичество не води до автоматични промени в живота на българските жени и техните права. Първата българска конституция от 1879 г. формулира всеобщо избирателно право за всички граждани, но дефиницията на гражданин остава двусмислена и реално изключва жените от правото на глас. Българската държава не гарантира еднакви избирателни права за мъжете и жените.
В края на 19. век пред жените в страната съществуват пречки и пред образованието, което затруднява и отстояването на техните права. На 18.12.1898 г. Народното събрание гласува и закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват своята професия. Движението за равни избирателни права на жените в България е част и от по-общото движение за права. В края на 19. век се организират първите движения на жените за правото им да учат във висши училища, да гласуват и да се възстановят правата на омъжените учителки.
„Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права“, заявява Жени Божилова-Патева.
Българките придобиват право да гласуват за първи път чак през 1937 г., като това право е признато само на „жените майки от законен брак“. Една година по-късно жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“, получават право да гласуват. За първи път българките получават равни изборни права с мъжете и право да бъдат избирани като народни представители през 1944 г. Година след това са избрани първите жени депутати. Имаме тези възможности заради поколения силни и смели жени, българки!
Димитрана Иванова е активистка за правата на жените в България, родена през 1881г. в Русе. Като 16-годишна заминава за Швейцария, за да учи в университет философия и педагогика. Остава силно впечатлена от желанието на жените за научно и социално развитие. Когато се връща у нас, е решена да се бори за правата на жените. По това време в България се гледа скептично на жени, които искат да се изучат, а правата им за гласуване са просто мираж. Димитрана работи като преподавател в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 започва работа към Българския женски съюз – най-голямата национална организация, която се бори за правата на жените. Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ и става една от първите българки, на които е признато правото да упражнява адвокатската професия. Това ѝ позволява да защити голямата си мечта, а именно на българските жени да бъде дадено правото да гласуват и да са равноправни в различните сфери на живота. След дълги години на активна дейност и борба, с помощта и на Царица Йоана, през януари 1938г. е обнародван нов избирателен закон, който за първи път в историята ни, позволява на българските жени да гласуват с мъжете.
Любопитен факт: По това време Димитрана е и единствената българка, член на различни комисии на Обществото на народите (предшественик на ООН).
Какво възпира жените да се отдадат на активно участие в политиката?
Нека все пак погледнем и малко по-навътре в причините защо е важно жените да гласуват. Една причина е, че за много жени е трудно да участват в политическия процес и управление по друг начин. Има се предвид 5-те „C”-та – “Confidence, Candidate selection, Culture, Cash, Childcare” или, на български, самоувереност, подбор сред кандидатите, култура, финанси и грижа за деца. При самоувереност се визира фактът, че за жени е доказано по-трудно да се поставят в роля на власт заради липса на самочувствие. Подбор сред кандидатите демонстрира, че самият процес на кандидатиране и създаване на кампании е труден за някои жени. При култура се визират културните стереотипи и очаквания, които жените трябва да спазват, и към които да се придържат. При финанси се разглежда по-ниското финансиране на женски кампании, а при грижа за децата се визира стереотипната роля на жената в семейството, която е да се грижи за децата и дома. Това е възпрепятствало жените да ходят на работа в България през 60-те години на 2оти век и продължава да ограничава участието им в работната сфера, включително и политиката днес. Заради тези и още много причини, един от лесно достъпните начини за жената да участва в политическия процес е гласуването.
Важно е да се отбележи, че за участието на жените в избирателния процес зависи от начина, по който различните партии и медии отразяват факта, че жените са целева политическа група. В наблюдение на избори в САЩ и Обединеното кралство, начинът, по който различните партии се обръщат към жените в политическите си интереси е ключов за броя жени, които гласуват за тях. Методът, по който са интегрирани повече жени като гласоподаватели, е чрез приемане на по-феминистка политика от всички партии в Обединеното кралство. Това показва, че участието на жените в политиката осезаемо може да ориентира интересите на политиците от всички партии.
Къде е мястото на жените според различните партии?
Точно и по отношение на интеграцията на политики, ориентирани към интереса на жените, Светла Енчева представя в сайта „Тоест” собствения си анализ на това как различните български партии и коалиции виждат жените в политическите си платформи и програми. Според нейни наблюдения, до март 2021, „ГЕРБ/СДС” споменават жените единствено във връзка с майчинството, като „жена” и „пол” не фигурират дори като думи. В „БСП за България” отново е спомената жената само като майка, но има и добавка за майката студентка. „Има такъв народ” се фокусират върху майката студентка, но добавят условия за помощ, като това майката да е биологична и пълнолетна, но под 25 г. и да е редовен студент с работа с 8-часов работен ден. „ДПС” нямат споменати политики, свързани с жени, до публикуването на анализа на Енчева. При „Демократична България - обединение” има леко разнообразие, където жената е забелязана като потенциална майка и като жертва на домашно насилие, като политиките им са ориентирани към превенция на насилието у дома и към достъпност до процедури, свързани с „женското здраве”, което всъщност визира само раждаемоспособността. „Изправи се! Мутри вън!” също не споменават политики, свързани с жените. „ВМРО” всъщност имат интересен подход, както Енчева отбелязва, който според нас е и регресивен, е да върнат жената в правилната ѝ позиция - у дома, като майка и съпруга, увеличаваща популацията на България. Както се забелязва, голяма част от партиите и коалициите, ако отбелязват жените си избиратели, то е с тяхната способност да увеличат етнически българското население. Докато това е силно обезкуражаващо, все пак е важно да помним, че има партии и коалиции, които активно искат да се върнем към „доброто старо време”, когато жените просто не са присъствали като „проблем” и не е било нужно да се считат като важна част от обществото.
Да изберем да не гласуваме може да се окаже и приемане на това бъдеще.
Всъщност, в анализа на женското участие в изборите за Европейски парламент и в местни избори, “БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2019: ЖЕНИ, РОМСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ИЗБОРИ”, пише как изключването на жените от политиките е тенденция в България. От Европейския парламент предполагат, че това може да е в следствие не само на факта, че все още стереотипът за „балканския мъж” е идеалът за политически представител на много гласоподаватели, но и това, че много жени в политиката са обекти на сексуален тормоз онлайн. Предложение, което правят в този анализ, е да се включат с преференция повече политици, които са жени и представители на малцинства, за да се обърне повече внимание на пренебрегваните гласоподаватели и техните проблеми.
Жените имат основна и важна роля в демократичния процес, за която са се борили над половин век. Имаме глас и трябва да го използваме за да постигнем социалната промяна, за която мечтаем!
Илюстрация: Калина Кючукова
Текст: Калина Кючукова и Мартина Тонева
