True Crime жанрът като окриляващ и антифеминистичен

Как охудожествяването на истински престъпления едновременно помага и пречи

  1. Какво е True Crime?

  2. Как се свързва феминизма с True Crime?

  3. Какво допринася за обществото?

  4. Какви са паденията на жанра?


Благодарение на навлизането на стрийминг платформи като Neflix, HBO Go и т. н., жанрът True Crime, който по принцип не бе толкова популярен, започна да навлиза неусетно в българския лексикон. Благодарение на сериали като Tiger King и на документални филми като Tinder Swindler българската публика има достъп до вълнувщи и повдигащи адреналина истории за престъпления и измами без детайлите, които са достъпни на американската публика благодарение на националното медийно покритие. Докато това е рецепта за интересен сюжет, пълен с неочаквани развои, когато става дума за продукции базирани на престъпления от реалния живот липсата на контекст е много по-влиятелна.


Източник: rd.com

Какво е True Crime?

По дефиниция, True Crime е нехудожествен литературен и филмов жанр, в който разказвачът разглежда истинско престъпление и действията на съществуващи хора. От една страна, те могат да са силно фактологични, породени от изследването на журналисти, а от друга могат да са спекулативни, създадени от зрители и фенове на жанра. В списъка с престъпления, които попадат в True Crime графата влизат серийни убийства, изчезвания, култове, финансови измами, грабежи, изнасилвания, политически убийства и т. н.

Това, което прави жанрът интересен е, че в платформите, които разказват за престъпленията, той е един от най-известните и гледани. От документални филми и сериали до подкасти и видеа в YouTube и TikTok, True Crime привлича най-много фенове. През 2020 г. в Нетфликс гарантирано задържащите се продукции в списъка Топ 10 са от точно този жанр.


Източник: theringer.com


Според проф. Скот Бон, който преподава криминология в Университета Дрю, True Crime е толкова популярен жанр защото той „предизвиква най-основната и мощна емоция във всички нас – страх“. От една страна, зрителите се сблъскват по лесен и безболезнен начин със силно травмиращи ситуации, което може да помогне с работата върху лични травми. От друга страна, зрителите имат усещането, че чрез наблюдението на процеса на престъпление и маменето на жертвите те могат да развият стратегии за избягване на подобни ситуации.

Как се свързва феминизма с True Crime?

Имайки предвид, че основният фокус на жанра са прекалено често агресивни и гротесктни престъпления, благодарение на половите стереотипи и статистики за любими филмови жанрове, предположението, че основните зрители на True Crime биха били мъже е оправдано. Обратно на очакванията, според някои преброявания, жените са около 70% от зрителите на True Crime жанра. Допълнително, преди популяризацията на документалните продукции, вероятността жена да се омъжи за осъден убиец е много по-голяма, от колкото женитбата на мъж. Спекулира се, че романтизираният интерес към агресивни убийства идва не само от детска травма, която подбужда съчувствие към жертвите, но и от възприет сексизъм, през призмата на който жената вижда други жени като заплаха.


Източник: motherjones.com

Друго обяснение е, че преживяването на страхът на жертвите и вникването в психиката на агресорите, което True Crime жанрът предоставя, помага на жените да се сблъскат с най-големите си страхове. Както авторката Сейди Дойл споделя, много жени държат ключове или джобни ножове вечер или не се прибират сами заради постоянния страх от мъжкия агресор. True Crime жанрът предоставя възможност на зрителите да се срещнат с най-лошото възможно последствие от срещата с опасен човек, но го прави без смъртоносните и травмиращи последици. Въпреки че може да се спекулира безкрай за това от къде произлиза женският интерес, фактът е, че охудожествяването на реални престъпления масово привлича жените. Точно това прави True Crime жанрът обект на анализ от феминистична гледна точка.

Какво допринася за обществото?

Съществува тезата, че жанрът True Crime може да бъде окриляващ. Имайки предвид, че в повечето случаи агресорите са мъже, чрез възприемането на историите жените се абстрахират към изконната опасност за жени, които съществуват в патриархалното общество. Когато една жена е способна да изслуша истинската история за гротескното убийство на някой, който изглежда като нея и е отгледан със същите предупреждения за опасности, тя се чувства по-силна и способна да се справи с потенциален сблъсък.


Като допълнение, при агресори мъже и жертви жени, жанрът често дава съвети и начини за борба в случай на опасност. Имайки предвид, че животът е значително по-опасен за жените по света, може да се каже, че твърдението на Маргарет Атууд е истинно:

Дори и да се каже, че тежестта за спиране на престъпленията не трябва да лежи върху жертвите, в общество, което не иска да се изправи срещу реалността на насилието към жените, е добре да се предоставят методи и тактики за самозащита. Подобно на басни и народни приказки, T