Как охудожествяването на истински престъпления едновременно помага и пречи
Благодарение на навлизането на стрийминг платформи като Neflix, HBO Go и т. н., жанрът True Crime, който по принцип не бе толкова популярен, започна да навлиза неусетно в българския лексикон. Благодарение на сериали като Tiger King и на документални филми като Tinder Swindler българската публика има достъп до вълнувщи и повдигащи адреналина истории за престъпления и измами без детайлите, които са достъпни на американската публика благодарение на националното медийно покритие. Докато това е рецепта за интересен сюжет, пълен с неочаквани развои, когато става дума за продукции базирани на престъпления от реалния живот липсата на контекст е много по-влиятелна.
Източник: rd.com
Какво е True Crime?
По дефиниция, True Crime е нехудожествен литературен и филмов жанр, в който разказвачът разглежда истинско престъпление и действията на съществуващи хора. От една страна, те могат да са силно фактологични, породени от изследването на журналисти, а от друга могат да са спекулативни, създадени от зрители и фенове на жанра. В списъка с престъпления, които попадат в True Crime графата влизат серийни убийства, изчезвания, култове, финансови измами, грабежи, изнасилвания, политически убийства и т. н.
Това, което прави жанрът интересен е, че в платформите, които разказват за престъпленията, той е един от най-известните и гледани. От документални филми и сериали до подкасти и видеа в YouTube и TikTok, True Crime привлича най-много фенове. През 2020 г. в Нетфликс гарантирано задържащите се продукции в списъка Топ 10 са от точно този жанр.
Източник: theringer.com
Според проф. Скот Бон, който преподава криминология в Университета Дрю, True Crime е толкова популярен жанр защото той „предизвиква най-основната и мощна емоция във всички нас – страх“. От една страна, зрителите се сблъскват по лесен и безболезнен начин със силно травмиращи ситуации, което може да помогне с работата върху лични травми. От друга страна, зрителите имат усещането, че чрез наблюдението на процеса на престъпление и маменето на жертвите те могат да развият стратегии за избягване на подобни ситуации.
Как се свързва феминизма с True Crime?
Имайки предвид, че основният фокус на жанра са прекалено често агресивни и гротесктни престъпления, благодарение на половите стереотипи и статистики за любими филмови жанрове, предположението, че основните зрители на True Crime биха били мъже е оправдано. Обратно на очакванията, според някои преброявания, жените са около 70% от зрителите на True Crime жанра. Допълнително, преди популяризацията на документалните продукции, вероятността жена да се омъжи за осъден убиец е много по-голяма, от колкото женитбата на мъж. Спекулира се, че романтизираният интерес към агресивни убийства идва не само от детска травма, която подбужда съчувствие към жертвите, но и от възприет сексизъм, през призмата на който жената вижда други жени като заплаха.
Източник: motherjones.com
Друго обяснение е, че преживяването на страхът на жертвите и вникването в психиката на агресорите, което True Crime жанрът предоставя, помага на жените да се сблъскат с най-големите си страхове. Както авторката Сейди Дойл споделя, много жени държат ключове или джобни ножове вечер или не се прибират сами заради постоянния страх от мъжкия агресор. True Crime жанрът предоставя възможност на зрителите да се срещнат с най-лошото възможно последствие от срещата с опасен човек, но го прави без смъртоносните и травмиращи последици. Въпреки че може да се спекулира безкрай за това от къде произлиза женският интерес, фактът е, че охудожествяването на реални престъпления масово привлича жените. Точно това прави True Crime жанрът обект на анализ от феминистична гледна точка.
Какво допринася за обществото?
Съществува тезата, че жанрът True Crime може да бъде окриляващ. Имайки предвид, че в повечето случаи агресорите са мъже, чрез възприемането на историите жените се абстрахират към изконната опасност за жени, които съществуват в патриархалното общество. Когато една жена е способна да изслуша истинската история за гротескното убийство на някой, който изглежда като нея и е отгледан със същите предупреждения за опасности, тя се чувства по-силна и способна да се справи с потенциален сблъсък.
Като допълнение, при агресори мъже и жертви жени, жанрът често дава съвети и начини за борба в случай на опасност. Имайки предвид, че животът е значително по-опасен за жените по света, може да се каже, че твърдението на Маргарет Атууд е истинно:
Дори и да се каже, че тежестта за спиране на престъпленията не трябва да лежи върху жертвите, в общество, което не иска да се изправи срещу реалността на насилието към жените, е добре да се предоставят методи и тактики за самозащита. Подобно на басни и народни приказки, True Crime жанрът образова жените посредством чуждия опит.
Какви са паденията на жанра?
Едно от основните падения е другата страна на приемането на плашещи престъпления. Докато за някои това може да е тактика за оцеляване, за други подобните истории са потвърждение за това колко опасен е светът. До голяма степен и историите потвърждават предубеждения и обвинения, които съществуват като стереотипи: Щом спи с непознати мъже значи заслужава агресията. Щом е навън посред нощ трябва да внимава повече. Какво прави навън облечена толкова разголено? Дори и да информира за стратегии срещу нападения, гигантското количество True Crime продукции могат да служат като предупреждение срещу свободната жена като явление. Все пак, колко свободен може да е човек, когато цяла част от денонощието не е безопасна? И именно историите, които добиват популярност, са тези, в които жените са жертви, нищо, че 17% от серийните убийства са извършени от жени.
Друго падение е обвързано с Black Lives Matter движението. От една страна, във фабулата на жанра полицията са по-често героите, тези, които спират лошите хора от повече лоши действия. Премълчаната истина е, че това е така, защото в повечето случаи в историите жертвите са бели жени, а агресорите са бели мъже. В реалността, черните жени са най-честите жертви на убийства към 2014 г. (4.4 на 100 000), последвани от местни американки (4.3), латиноамериканки (1.8), бели (1.5) и азиатки (1.2). Фокусът върху белите жени като основни жертви на насилие е породено от дълбока история в Европа и Северна Америка, в която бялата жена, като жител под патриархата, няма сила или влияние, но като колонизатор, е част от висшата раса, като е отговорна за продължаването ѝ. Точно заради нуждата за защита на белите жени, полицията и публиката са много по-склонни да обърнат внимание на престъпление срещу белите жени, от колкото на жертви от която и да е друга раса.
Основният, и всъщност най-опасен, проблем, който изниква заради жанра, е феноменът на цивилните детективи. Както разглеждахме в Деп и Хърд случая, възприемането на дела и престъпления като истории, които могат да се разрешат от всеки, могат да имат опасен ефект върху хората, на които историите са базирани. Семействата на жертвите могат да се чувстват експлоатирани от режисьорите, особено когато не получават никаква компенсация, и дори травматизирани наново заради подновеното медийно внимание. Въпреки че техен любим човек е загинал трагично, семейства са принудени да слушат дискусии и дори да получават обаждания от фенове. Това до голяма степен се случва заради големият интерес към жанра и нуждата от нови случаи.
Въпреки всичко, True Crime жанрът не е по-различен от останалите филмови жанрове, защото има както плюсове, така и минуси. Критиките, подобни на тези към риалити шоута и романтични комедии, целят да информират зрителите и да помогнат за по-пълноценно преживяване. Докато медията може да е просто за удоволствие, критичното мислене води до избягване на горепосочените падения на жанра. Вместо да се чувстваме виновни, че се наслаждаваме на нещо „проблематично“ или да спорим за това колко добро за обществото всъщност е то, можем да отбележим, че няма жанр без недостатъци и да се наслаждаваме на здравословно проявения интерес.
Източници:
Comments