Илюстрация: Калина Кючукова
Когато станеш родител за първи път, животът е колкото вълнуващ и изпълнен с прекрасни нови емоции, толкова еднообразен и понякога труден. Затова за мен е важно от време на време да излизаме от рутината и да разнообразяваме ежедневието си.
Преди да се появи бебето, с приятеля ми пътувахме при всяка удобна възможност - били сме в Иран, Япония, Тайланд, Йордания, Израел и почти навсякъде в Европа. Обещахме си, че ще направим всичко възможно да не променяме изцяло начина си на живот, само защото вече сме трима. Тук е моментът да кажа, че нашето бебе е доста разбрано, адаптивно и спокойно (доколкото тези определения могат да се отнасят за едно бебе), което според мен си е чист късмет - ако беше от по-нервните деца не гарантирам, че бих се навила да отида с него където и да било.
Планирахме първото си семейно пътуване извън България през декември, около коледните празници, когато Сами беше на пет месеца. За дестинацията имахме няколко условия - да не сме били там преди, да не е студено, полетът да не е прекалено дълъг и съответно да няма голяма часова разлика с България, за да не объркаме много циркадния ритъм на бебето. Е, това бяха по-скоро мои изисквания, приятелят ми искаше да предприемем нещо по-далечно, но аз държах първото ни пътуване да е малко по-лежерно като за тестово (вече нямам търпение за следващото по-дълго и екзотично). Спряхме се на Сицилия - италиански остров в Средиземно море - където прекарахме една седмица.
Когато с Боян бяхме само двамата, винаги пътувахме само с ръчен багаж - беше ни по-удобно, леко, бързо, а и по-евтино. Сега обаче трябваше да носим количка, столче за кола, ергономична раница, бебешки хавлии, чаршафи, дрехи, козметика, памперси и какво ли още не, така че бяхме с един голям куфар чекиран багаж. Може би щяхме да се оправим и с по-малко, но самата мисъл, че съм взела всичко необходимо ми даваше голямо спокойствие.
Преди полета се притеснявах как ще се отрази налягането на малкия - дали ще плаче истерично, както съм чувала за други бебета, ще го болят ли ушите, ще му бъде ли удобно да го държа през цялото време… В крайна сметка
Сами се държа геройски и на отиване, и на връщане, през по-голямата част от времето спа, а през другата се усмихваше на пътниците около нас, гледаше облаците през прозореца и си играеше.
Летяхме до Катания на 23-и декември, където нощувахме следващите три дни в Airbnb в центъра на града. Първите два дни посветихме да разгледаме всичко интересно в Катания. За следващите дни избрахме да наемем кола, с която да обиколим острова, тъй като решихме, че това е най-лесният, удобен и безопасен начин да се придвижваме ефективно с бебе. На 25-и пътувахме до Сиракуза, Модика и Рагуза - общо 380 км в двете посоки. Притеснявах се как ще се отрази на Сами толкова дълго седене в колата и в количката, докато разглеждаме градчетата, но планирахме да пътуваме по времето за дремките му, за да може да спи в колата и след това да будува и да събира впечатления заедно с нас от красивите места, които посещавахме. По това време още не бяхме започнали да го захранваме и просто го кърмих, когато беше гладен, което доста улесняваше бързото придвижване. Ако трябваше да мисля и за твърда храна, щеше да е малко по-сложно, но с правилната организация, мисля че и това не би било кой знае какъв проблем. Всичко щеше да е почти перфектно, ако по пътя към Модика, последното градче, което искахме да видим за деня, не бяхме задали грешна, по-далечна дестинация на навигацията и изгубихме около час да се върнем обратно на правилното място. Това пък доведе до по-късно прибиране в Катания и съответно Сами се преумори, защото е свикнал да си ляга доста рано - към 19.30ч. Поплака малко повече, но в крайна сметка на следващия ден беше в супер настроение.
На 26-ти бяхме планирали да пътуваме до Палермо, където да нощуваме следващите три дни, а по пътя до там да минем през Таормина, Месина и Чефалу - много красиви малки крайбрежни градчета. За да не преуморим отново малкото човече трябваше добре да си организираме времето, за да успеем да пристигнем в Палермо навреме, да направим нощния ритуал на Сами и да може да заспи спокойно. Не се получи точно така и отново закъсняхме, малкият заспа в колата и трябваше да го събудим, когато пристигнахме, но след като го изкъпах и нахраних, отново заспа относително спокойно.
На следващия ден разгледахме града и не ползвахме колата, прекарахме и малко повече време в апартамента, за да може Сами да си поиграе на свобода и да не го мъчим отново да стои закопчан в столчето.
Полетът ни обратно към България беше от Катания и решихме да прекараме последната вечер там, за да минимизираме шанса за стресови ситуации на следващия ден. Искахме отново да оползотворим пътуването с колата и да видим още няколко последни местенца - Багерия и Енна. Късния следобед пристигнахме в Катания, където се настанихме на последното място, където щяхме да пренощуваме.
Предварително се бяхме уговорили да има бебешки кошари във всички апартаменти, където спахме, но на нито едно от местата отоплението не работеше достатъчно добре. В последния апартамент дори трябваше да вземем Сами да спи в нашето легло, защото ми се стори, че в кошарата е още по-студено, тъй като матракът беше много ниско до пода. Отдавам го на това, че Сицилия е по-скоро популярна като лятна дестинация и за това домакините не обръщат нужното внимание на отоплението в стаите.
Като изключим тези малки спънки, пътуването ни с петмесечно бебе мина много по-гладко от очакваното
- иска ми се да вярвам, че подготовката ни и навременното планиране също са помогнали, макар че въпреки всичко настроението и темпераментът на детето са от най-голямо значение. Ние се уверихме, че Сами е здрав, преди да тръгнем, отложихме ваксините, които трябваше да му поставят няколко дни преди да летим, за да избегнем евентуални реакции от тях и се стараехме да бъдем максимално спокойни и позитивни, за да усеща малкият сигурност и безопасност въпреки смяната на обстановката.
Автор: Павлина Светославова
Илюстрация: Калина Кючукова