За токсичната връзка и грижата за себе си с Мила Боги

Богомила Трайкова - Мила Боги не обича етикети. Може би, защото има много, които ѝ прилягат - предприемач, посланик на климата, вдъхновител, танцьор, писател… С ролята си като експерт в устойчивия бизнес пък влиза във Форбс 30 под 30, където я брандират като “мултитаскър от ново поколение”. Отдадена е на животът с кауза. Пише в социалните мрежи за природосъобразен начин на живот, осъзнато родителство, осъзнато консуматорство, любов към себе си, емпатия. Обича и да организира предизвикателства - създава литературни конкурси за писма, песни и дори за измисляне на нови думи. Има няколко провалени стартъпа, а когато ѝ остане време, пее. Даже има няколко записани песни.

Мила със сина си Макс, илюстрирани от Калина Кючукова


1. Здравей, Боги, ти се свърза с нас, за да направим това интервю. Защо реши да разкажеш своята история сега?


Докато бях в своята токсична връзка се случиха доста неща, които в момента бих разгледала като червен флаг. Въпреки това, тогава изобщо не го осъзнавах и мина известно време след като се разделих с човека преди да си дам сметка, че това, което бях преживяла е форма на домашно насилие. Не искам да се фокусирам върху човека или самата връзка, а искам да разкажа за случилото се с друга цел. Смятам, че моята история може да окуражи повече жени да отстояват позицията си, границите си и да се грижат за себе си, независимо дали са във връзка или не.


2. Каква е историята на твоята връзка?


Това беше първата ми сериозна връзка извън гимназията и продължи доста дълго. Заминахме заедно да учим в чужбина, а след това се прибрахме в България и си основахме собствен бизнес. След определено време заживяхме заедно в София.


3. Кога за пръв път разбра, че нещо не е наред?


Проблемът с такъв тип отношения е, че от самото начало ти си мислиш, че си причината другия да се държи зле с теб. Казваш си, „ами то аз сама попаднах в тази ситуация и аз сама съм си виновна, затова, че съм го предизвикала да се държи така с мен.” Аз през цялото време си мислех, че аз съм виновна.


Беше отдавна и не си спомням кога точно започна неприятното отношение към мен. Това, което обобщава всичко е, че той беше доста избухлив и често се изнервяше за щяло и нещяло. Сега като погледна назад не мога да разбера какво съм правила с този човек.


4. Ситуацията как ескалира от психическо във физическо насилие?


В един момент, той точно беше започнал нов бизнес и беше доста стресиран около новото начинание. Това доведе до множество напрегнати разговори, изпълнени с обиди, целящи да унищожат самочувствието ми. След всяка случка обяснението му беше, че е бил много изнервен или най-често, че аз съм го изнервила. Някои от нещата, които ми казваше са, че съм отвратителен човек, че го предизвиквам и че го заслужавам това. Че заслужавам да съм сама, че съм ненормална, че той е с мен само защото аз искам да сме заедно.


Тогава не се виждахме често, а аз чувствах нуждата да прекарвам повече време с него. Исках да споделяме моменти заедно, да си говорим, да имаме някаква интимност. Една вечер се прибра от работа и отиде директно да си ляга. Аз му казах: „Добре, ела да се видим! Имам нужда да сме заедно..”, а след това се разплаках, защото той се ядоса и не искаше да постоим заедно. Каза ми, че съм го изнервила максимално, защото не съм го оставила да си почине като бил най-изморен. Стана от леглото, започна да ми крещи и да ме блъска. Не знам дали в тази ситуация или друга, но всъщност поне няколко пъти ми е казвал, че ще ме убие и излежи. Не знам дали наистина го е мислил, но усещането да чуеш такова нещо от любим човек е отвратително.


5. Хората, които не са попадали в такава ситуация често мислят, че поведението на жените (в повечето случаи) е нелогично. Как би обяснила „защо си във връзка, в която някой се отнася така с теб”?


Случката, за която разказвам не беше първия момент, в който той ме е удрял, насинявал ми е ушите, или ме е блъскал толкова силно, че да падна на земята. От сегашната ми гледна точка не ми е понятно какво съм правила с този човек. Тогава, обаче, не се чувствах точно така. Беше ми втълпено, че аз съм виновна, защото аз съм го изнервила и аз съм го провокирала да се държи така. Че съм лош човек, с когото той всъщност не иска да бъде, че само аз държа на отношенията ни. Че той е с мен компромисно. След като известно време човек е в такива отношения е много трудно да се откъсне емоционално, заради силната вина и силното привързване, което изпитва към партньора си.


6. Какви стъпки предприе, когато разбра, че връзката ти вреди?


По време на връзката ни споделях само с една близка приятелка за това, което се случва. Тя ми казваше, че неговото поведение не е нормално, но аз бях толкова сигурна, че аз съм причината той да се държи така, че отказвах да приема, че пътят, който трябва да поема води до раздяла. Бях решена да направя всичко възможно, за да се нагодя към него и нещата да се наредят. В ретроспекция си мисля, че ако тя да беше казала на родителите ми, те щяха да се намесят и нещата щяха да приключат много по-бързо и безболезнено.

Стъпките, които предприех бяха към възстановяване на връзката със себе си чрез внимание, грижа и различни занимания. Чрез социализация. Мисля, че в момента, в който счупих социалната изолация, нещата се промениха. Една година преди да се разделим бях започнала да ходя на танци. Това ми помогна да се чувствам добре и да добия увереност.


7. На повечето жени им отнема 5-7 опита, за да си тръгнат от насилника успешно. Това е дълъг и труден, но не и невъзможен процес. Иска ми се да го илюстрираме (в колкото детайл ти е комфортно). Как успя да излезеш?


Беше доста трудно да се откъсна от връзката, тъй като към момента, в който бях решила, че не мога да продължа отношенията си с него ние живеехме заедно и имахме собствен бизнес. Освен неприятното му поведение към мен разбрах и че ми е изневерил. Това предаде доверието ми до степен, че повече не можех да търся вината в себе си. Тогава реших, че е дошъл момента отношенията ни да приключат.


8. Как се възстанови емоционално след това?

Помолих го за 3 месеца почивка, в които да уча за изпита за магистратурата си. Въпреки че той не спираше да ме търси, аз използвах времето да се погрижа за себе си и за бъдещето си. Учех, ходех на танци и тренирах. Качвах Черни връх по няколко пъти в седмица. Активният начин на живот определено ме правеше по-щастлива и психически стабилна. Това е нещо, което съм си запазила като навик и до днес.


В същата година заминах за Италия да уча магистратура. Там имах възможност да сменя напълно средата си и да се срещна с много нови хора. Излизах на срещи, запознавах се с мъже и жени, които се държаха мило и уважително, търсеха контакт с мен и постепенно си върнах увереността в себе си.

Отново повярвах, че заслужавам да бъда оби