Феминизмът убива ли кавалерите или те са просто мит?
Илюстрация: Калина Кючукова
Винаги има един въпрос, който определя края на първа романтична среща, а именно: кой плаща сметката? Този въпрос е уникален за хетеросексуалните романтични връзки, защото рядко се появява в други междучовешки отношения. Ако си навън с родител или по-възрастен роднина, до определена възраст плащат те, след което сметката се разделя. Ако си навън с приятел, сметката или се разделя, или един човек плаща от щедрост и се договаря по-късно връщане на услугата. Ако романтичната среща е между партньори от еднакъв пол често има открит разговор и договаряне за метода на плащане. В хетеросексуалните романтични връзки се намесват полови очаквания, освен междучовешки отношения и учтивост. Ако мъжът не плати или предложи сметката да се раздели, той не е кавалер и няма обноски, но ако плати без договаряне, той е старомоден и не уважава автономността на жените. Ако жената не плати, тя е златотърсачка и има прекалено висок стандарт, но ако плати тя, това я прави гадна феминистка и не уважава мъжете. Дори повдигането на въпроса за плащане може да придаде грешната представа и да развали иначе приятна среща. От къде идва това затруднение, нужно ли е изобщо и може ли да се избегне по начин, който не създава грешни представи и очаквания?
Полови стереотипи и очаквания за учтивост
Според теорията за социалните роли днешните полови очаквания произлизат от оригиналното разделяне на работата между половете, които поставят жените в сферата на семейството, а мъжете в сферата на физическия труд. Това води и до свързани характеристики като грижовност и подчинение, сила и лидерство. Тези роли се възприемат и научават още от детска възраст и възприемат като част от индивидуалното самоопределяне на всеки човек. Например, в случай че майката винаги е готвила и не е сядала докато всеки около масата не е доволен, това учи децата, че жената трябва да е щедра и да поставя чуждите нужди преди своите. Ако споменът от детството е, че бащата постоянно е на работа и рядко прекарва време с децата, значи мъжът трябва да поставя дългът си към семейството над самото семейство. Когато пораснат те търсят заучените в семейството роли и съответно ги възприемат.
В този ред на мисли, по време на хетеросексуална романтична среща, партньорите често не се познават добре, заради което се допират до стереотипни очаквания, които диктуват, че мъжът трябва да поема първата стъпка и да е активен, а жената трябва да диктува границите на връзката и да реагира. Проблемът с тези очаквания изниква в днешни дни, когато хората са свободни да поставят под въпрос заучените полови роли и очаквания и да избират кои са приемливи за тях. В хетеросексуалните връзки възможността за това осъзнаване е налично, но поставянето му под въпрос за много звучи обидно. Така, заради недоизказани очаквания и лични преживявания, предложението за разделяне на сметката става политическо становище.
Кавалери, джентълмени и обикновени мъже
Допълнително затруднение идва когато се включи очакването мъжът да е кавалер. Историята на думата и на промяната ѝ през годините показва защо едно от най-разпространените становища са, че кавалерството е мъртво. Думата кавалер идва от английски, cavalier, като се използва за първи път по време на Английската революция (1642-51) за хората, които подкрепят Чарлз I, като след Реставрацията на Стюартите партията запазва името, като то се променя по-късно с названието Тори.
Оригиналните кавалери, дясно, Източник: johndclare.net
Синоним на кавалер е chevalier, френска дума за рицар, от която произлиза английската дума chivalry, започва да се използва дори по-рано. Заради нея се смята, че рицарите са оригиналните кавалери и че техният кодекс поставя основите на очакванията за джентълмените. Концепцията се появява около 10-ти век сл. Хр. във Франция и се използва в Англия когато Норманският елит навлиза в Англосаксонските земи и налага начина си на живот. Детайлите и противоречията на този начин на живот, обвързан със строги очаквания за кавалерски мъжки елит и идеализирани девици, показва защо очакванията за кавалери и днес са толкова абсурдни, колкото и през 11-ти век. Тъй като жените са обект на обожание, те имат контрол над рицарите, но и за да бъдат обожавани те са продължение и половинки на мъжете, а не пълни и самостоятелни хора. Това поставя ограничения на всяко женско действие и решение, тъй като само пасивната красива жена заслужава да е обект на уважение и обожание и всяко отклонение от недостижимия идеал е неприемлив и срамен. Друго противоречие се появява при християнството, като се очаква рицарят едновременно да е фанатично вярващ и морално праведен християнин, който обаче убива еретици и селяни без колебание и милост при царска заповед. Истината е, че идеалът за кавалерите, който се развива по време на Викторианската ера, след като рицарите са отдавна мъртви и забравени, пренебрегва как честта и уважението са базирани не само на противоречия, но и на практичното обещание за възнаграждение от царя при вярност и подчинение.
Придворна любов от Средновековието, Източник: facsimiles.com
Думата джентълмен също има английски произход и се появява в началото на 15-ти век. Оригинално се използва се за мъж, който произлиза от добро семейство, но не е част от аристокрацията, като по-късно се използва за мъже, които имат правото да носят оръжие, ако могат да си позволят да живеят без да полагат физически труд. Едва в началото на 20-ти век, след социалните промени през Викторианската епоха, джентълмен става синонимна дума на мъж, като изоставя значението, което включва класата и произхода на мъжа, но запазва очакванията за gentle man или за нежен мъж, обвързани с нрав и държание.
Страница от книгата на Ричард Бартуейт, която показва всички качества, асоцирани с английските джентълмени
Чрез разглеждане на произхода и историята на думите кавалер и джентълмен можем да забележим как идеалът, който имаме за културен и уважителен мъж, са просто идеализиране на миналото, който създава нереален стандарт днес. Очакването на уважение и респект от мъжете е добро нещо, но поставянето на нереалистични стандарти като плащане за всичко и постоянно поемане на инициативата с оправданието за исторически прецедент безвъзвратно води до разочарование. За това и постоянното очакване, че ако един мъж е джентълмен, той ще плати за първата среща, е една допълнителна тежест в хетеросексуалната романтика. Няма нищо лошо в това да имаме дадени стандарти и лични предпочитания, но ако една жена очаква да бъде приемана като дама когато се противопоставя на средновековното очакване за подчинение и отнемане на самоличност, тя трябва да приеме разширение на дефиницията за кавалер, която включва мъж, който очаква равноправие във връзката си.
Модерният джентълмен и самостоятелната дама
Интересно е, че хетеросексуалният романс е в преход между очакванията, базирани на традиция и стереотипи, и очакванията, базирани на прогресивност и равенство. В САЩ е направено проучване между 17 067 неженени хетеросексуални мъже и жени (8 549 мъже и 8 518 жени) на възраст между 18 и 65 години. То цели да разбере какви са очакванията, свързани с плащане на сметката. Резултатите са, че в случая на мъжете, докато 82% казват, че обикновено те плащат сметката и 76% дори се чувстват виновни, ако не я платят, 64% очакват жената да допринася в плащането на сметките след няколко срещи, 35% казват, че ги притеснява когато жената не опита да плати и 44% дори биха приключили отношенията си с жена, която никога не плаща. Контрастно, 58% от жените казват, че мъжете плащат повечето сметки след няколко срещи, 40% се притесняват когато мъжете не приемат парите им, 44% се притесняват когато мъжете очакват жените да платят и 57% винаги предлагат да платят част от сметката.
Друга статистика, базирана на запитване към 300 000 необвързани мъже и жени за това кой трябва да плати на първа среща, показва подобни смесени резултати. Докато 63% от мъжете казват, че те трябва да платят, 46% от жените имат подобни очаквания. Отговорът за разделяне на сметка се среща при 7% от мъжете и 18% от жените, жената да плати е отговор на 2% от мъжете и 5% от жените и липсата на преференция се среща при 29% мъже и 31% жени.
Тези статистики показват смесените чувства, които двойките изпитват когато стане въпрос за плащане на сметките. Сякаш няма верен отговор – вероятността за модерни срещу традиционни очаквания са толкова вероятни, колкото и хвърлянето на монета. Как тогава можем да изпълним тези очаквания?
Магичния отговор на модерното общество – комуникация
С отстраняването на общоприет етикет става видно, че всеки човек има лични очаквания и стандарт за ролята, която един партньор трябва да поема. Това не е наистина откритие, но когато се приложи върху стресови ситуации като първи срещи води до носталгия към „лесното“ минало и към романтизиране на ограниченията, които придават комфорт и структура към обстоятелства, обвързани с нерви и безпокойство. Тъй като миналото, пълно с уважителни кавалери и нежни дами, нито е съществувало в тази проста и романтична форма, нито е било спокойно или благоприятно за двойките тогава, е важно да приемем как сложността на съвремието е малка цена за свободата да бъдем себе си и да избираме романтичните си партньори.
Начинът да се справим с този стрес е лесен, тъй като го прилагаме постоянно в останалите си връзки – комуникация. Ако има чувство за неудобство, добре е то да се сподели. Ако финансовата ситуация е сложна и сметката е прекалено висока, обещайте да платите следващия път – така си гарантирате втора среща и може да изберете по-достъпно за джоба ви място. Ако очаквате мъжа да плати, споделете че сте старомодни по този въпрос и не очаквайте това да се предложи на готово и обратно, ако искате мъжът да не плаща споделете това си желание. Ако не получите очакван отговор това е подходяща индикация за несъвместимост на ценностите за в бъдеще.
Източник: lattice.com
Както разгледахме в предишна статия, финансите са сложна тема, особено когато се включат в романтични отношения, но начинът това да се промени е толкова прост и толкова сложен, колкото открита комуникация.
Източници: