Книги и размисли: „Аз съм Малала“ на Малала Юсафзаи
- Мартина Тонева
- 28.10.2021 г.
- време за четене: 2 мин.
Актуализирано: 8.11.2021 г.
Вдъхновяващата история за на младо момиче с надежда в едната ръка и книга в другата
Книгата „Аз съм Малала“ е автобиографията на Малала Юсафзаи. Тя е родена е в долината Суат в Пакистан през 1997 г. Благодарение на подкрепата на баща си Зияудин, започва да споделя със света преживяванията си под контрола на талибаните, обичта си към книгите и ученето и, като цяло, дава лице и глас на многобройните момичета, които са потискани в Пакистан. Заради своите усилия да защити правата на своите сънароднички, Малала става най-младия нобелов лауреат като получава наградата за мир през 2014.
Въпреки че Малала се превръща в синоним на борбата за женско образование и пример за смелостта и активизма на младите хора, автобиографията ѝ дава контекст за живота ѝ като обикновен човек, неразличаващ се от останалите. Въпреки че не е явно написана с тази цел, книгата показва човечността на Малала и нормалния ѝ живот, независимо от националността, религията или последвалата ѝ известност. Това, което я прави специална, е подкрепата и дълбоката любов на семейството ѝ, а особено баща ѝ. Като човек, който основава училище, Зияудин възпитава у нея любов към любопитство и любов към знанието. След навлизането на талибаните в дома им, той подкрепя и се бори за правото на дъщеря си и на останалите момичета да получат образование и да се развиват.
Въпреки опасността, семейството ѝ я подкрепя в желанието ѝ да се бори за правото си на образование. Баща ѝ ходи с нея на интервюта, където открито критикуват управлението на талибаните. Малала започва да получава смъртни заплахи, което плаши нея и родителите ѝ, но не спира нито активизма ѝ, нито посещението ѝ в училище. В последствие на откритото си неодобрение на талибаните и калифата, на 15-годишна Малала е застреляна след изпит в училище, возейки се в автобуса с две свои приятелки, които също са наранени. В книгата тя разказва случката от гледните точки на останалите според това, което са ѝ разказали, защото тя самата няма спомен за това какво се е случило. Събужда в Бирмингам се 7 дни след престрелката без семейството си, което успява да стигне до Англия едва 9 дни след събуждането ѝ.
Освен очовечаване, автобиографията показва как Малала не е идентифицирана само от едно събитие. Както казва тя:
„Не желая да мислят за мен като за „момичето, простреляно от талибаните“, а като за „момичето, което се бори за образование“. Това е каузата, на която искам да посветя живота си.“
Въпреки политическите трудности в Пакистан, тя обича родината си и обича религията си. Талибаните не успяват да отнемат нито надеждата ѝ, нито любовта ѝ към знанието. В основата на книгата стои нейната способност да прощава и стремежът ѝ за по-добър свят свят. Нейният ентусиазъм и любов към семейното и родното се усещат във всяка една страница и демонстрират как, освен за равни възможности на половете, борбата ѝ за образование е и за един по-добър Пакистан.
Книгата е преведена на български и е издадена от издателство „Обсидиан”. Тъй като е спряна от тираж, може да я намерите само онлайн на български и да поръчате хартиено копие от английската книжарница Blackwells на английски.
Comentarios