top of page

Промени в Закона за защита от домашното насилие

Снимка на автора: Гаяна СтояноваГаяна Стоянова

Актуализирано: 8.11.2021 г.



Законотворчеството е деликатен процес, в основата на който стои целта да бъде защитен максимално широк кръг от интереси. Това не е процес, при който на преден план следва да излизат негативни „анти“ или позитивни „свръх“ нагласи в една или друга насока.


Поради тази причина, при все, че нашата фондация е предимно насочена към жените, тя отчита съществената роля, отредена на нормативната уредба като регулатор на човешки отношения, в които, обикновено, не участва само една страна.


От проекта за изменение на Закона за защита от домашното насилие („Законопроекта“) проличава стремежът на държавата да предотвратява домашното насилие чрез създаване на работещ механизъм за по-ефективна защита на пострадалите. Въпреки това, реализацията на този стремеж е все още в зародишен етап.


Какъв е действащият сега закон?


Действащата уредба предвижда съдът да издава заповед за незабавна защита в 24-часов срок от подаване на декларация от пострадалото лице, че е жертва на домашно насилие. Когато двете страни имат общо дете, съдът ограничава и контактите с детето. След издаването на заповедта и след провеждане на съдебни заседания, съдът по същество решава дали да бъде издадена постоянна заповед за защита. На практика, декларацията от пострадалото лице е основното доказателство, въз основа на което съдът установява, че е извършен акт на домашно насилие. От една страна, този подход улеснява процеса на доказване и значително ускорява изпълнението на мерките за защита. От друга страна, тази декларация може да се окаже невярна и това крие сериозни рискове за правата на другата страна и за справедливостта на процеса.

Интересен момент в сегашната уредба е, че с издаването на незабавна заповед, във всички случаи когато партньорите имат дете, съдът ограничава контактите с него. За съда отнема известно време, след като прецени представените доказателства, да вземе решение дали да постанови окончателна заповед за защита. Междувременно, докато този срок за окончателно произнасяне тече, другият родител няма право да обжалва заповедта за незабавна защита и на практика за този период от време не може да се среща с детето си. Тази регулация води до това някои родители да не виждат децата си с години докато чакат да се вземе съдебно решение. По този начин, ако съдът прецени, че не са извършвани актове на насилие, набеденото лице ще се окаже, че немалко време е било лишено от правото си на контакт с детето, а връзката родител-дете е вече прекъсната.

В бъдеще заслужава да бъде предвидена възможност за преценка на съда дали и при какви условия да допуска контакти с детето при издадена заповед за незабавна защита. В някои европейски държави, например, се предвижда определяне на мярка чрез супервизиран контакт в контактни центрове.


 

Положителни и отрицателни страни на Законопроекта


Положителна страна на Законопроекта е разширяването кръга на лицата, които имат право на защита. Похвален е напредничавият стремеж на законодателя да обхване и лица, които са във фактическо съжителство без брак, както и лица, които имат общо дете, без да живеят съвместно. Статистическите данни за нарастване броя на децата, родени в нетрадиционни семейни структури е показател, който много разумно е отчетен, с оглед максимално всеобхватната защита на пострадалите.


Недотам удачно законодателно решение е „разтегливата“ формулировка, съдът да определя временно местоживеенето на детето при родителя-жертва „ако това не противоречи на интересите на детето“. Вярно е, че този интерес не може да бъде определен в закон и е правилно тази преценка да се остави в ръцете на съда. От друга страна, обаче, няма задължителен срок, в който съдът да извърши тази преценка. Това накърнява правото на детето да има контакт с родителя, за когото се твърди, че е извършил акт на насилие докато съдът вземе решение, което понякога отнема години.


Най-острата критика по законопроекта касае възможността заповедта за незабавна защита по ЗЗДН* да се изпраща на съда, където паралелно се води дело за упражняване на родителски права. Предвижда се този съд автоматично да определя временно местоживеене на детето при родителя, който твърди, че е жертва на домашно насилие. Нерядко в практиката, след като се образува дело за родителски права, единият родител, без действително посегателство, подава молба за незабавна защита от домашно насилие, поради простата причина, че това почти му гарантира предоставяне упражняването на родителските права. В този смисъл, би било разумно съдът по делото за родителските права да преценява, а не автоматично да определя временното местоживеене на детето.


Разликите между ЗЗДН в България и в останалите страни-членки


В България, в разрез с добрите европейски практики, отхвърлянето на искане за защита, когато се установи невярност на декларацията на жертвата на практика не води до наказателна отговорност за набедяване. В западноевропейските държави, например, подобно предоставяне на невярна информация води до автоматично предоставяне на родителските права на набедения родител. Това е така, понеже се отчита, че набеденият родител, освен че е претърпял раздяла с детето, за самото дете възникват рискове от синдром на родителско отчуждение (а то се класифицира от СЗО като психично отклонение).


Мястото на психическото насилие в ЗЗДН


Силно пренебрегнато е психическото насилие. Нито действащият ЗЗДН*, нито Законопроектът предвиждат преследване на други видове насилие освен физическото. С изключение на физическото насилие в присъствие на дете, други видове насилие пряко върху детето - психическо, емоционално, икономическо, не се разпознават като насилие и не се отчитат.

По отношение на физическото насилие, от друга страна, Законопроектът не преодолява затормозяващото изискване жертвата на домашно насилие да трябва незабавно да посети лекар, който да установи телесните посегателства. В този случай доказването в съдебния процес измества фокуса от човешкото измерение на последиците от насилието, а представената декларация в началото на производството не улеснява доказването при разглеждането на делото по същество.


Погрешно е всяко обобщение, включително такова, което касае човешки взаимоотношения, каквито са тези между двама партньори и техните деца. Правните механизми в Законопроекта не предполагат вината на едната страна за девиациите в отношенията в домакинството, което дава негативно отражение при подбора на средствата за защита. Законопроектът в този си вид не предоставя достатъчно гаранции за защита на никоя от страните.

 

*Законът за защита от домашно насилие



Ако сте пострадали от насилие или се чувствате застрашени, можете да намерите помощ тук.


163 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comments


  • Facebook
  • Instagram
  • LinkedIn
bottom of page