Случвало ли ви се е в разговор с мъж на тема равноправието на половете- човекът срещу вас да твърди, че да сме равни е излишно?
Наскоро имах такъв разговор с, учудващо, едно сравнително образовано момче- за удобството на разказа ще го наричам Тони. Тони се опита да ми обясни, че да, жените ги бият и изнасилват несравнимо повече от мъжете, не са изцяло равноправни на тях и не получават същите кариерни възможности, но пък имат други предимства, които според него неутрализират недостатъците.
Аз, както можете да си представите, бях доста любопитна и нетърпелива да разбера какви са тези предимства, за които досега не съм чувала.
Тони ми разказа как, търсейки работа в Берлин, е осъзнал, че в баровете и кафенетата из града, за персонал се предпочитат млади и красиви жени пред каквито и да било мъже. Другият проблем, свързан неравностойното поставяне на мъжете и жените в обществото, с който той се е сблъскал е, че жените не само ги наемат по-лесно, а и им е по-лесно да получават по-големи бакшиши.
Бях меко казано разочарована от отговора му, тъй като, бидейки жена, самата аз копнея по кариерните предимства на мъжете и ми е трудно да си представя, че те се чувстват ощетени от по-малки сервитьорски бакшиши. Но това, което ме стъписа най-много, е фактът, че отговорът на въпроса „А защо по-горе изброените неща са така?” се намира под носа на всеки, който пита, и не е никак позитивен нито за мъжете, нито за жените.
В ядрото на културата на клубовете, баровете и нощния живот се намира тялото на жената като продукт и централен инструмент за маркетинг.
Питали ли сте се някога:
Защо младите жени са предпочитани за служители в барове? Защо все още и елитните, и кварталните клубове и барове предлагат безплатен вход и напитки за жени, а не за мъже? Защо в културата ни в контекста на нощния живот е нормализирано мъже да напиват жени и да се възползват от телата им, или пък да ги опипват безсрамно, докато танцуват ?
Отговорът на всички тези въпроси е един и същ -
Телата ни са буквално използвани като сексуална стока, която баровете/ клубовете предлагат на плащащите мъже и надеждите им да правят секс с нас.
Женските тела и общата представа, че мъжете могат да правят секс с тях, са буквално механизмът за печелене на пари в заведенията за нощен живот. Наличието на безплатни напитки също не е привилегия, защото произлиза от това, че мъжете мислят, че женското тяло буквално може да бъде обменено за „goods and services” като питиета. Наемането пък на млади сервитьорки и „големите бакшиши” обикновено биват придружавани от свръхсексуализирания образ на младата сервитьорка, на която мъжете подсвиркват да им донесе още една бира и безсрамно оглеждат отзад, когато мине.
Както се казва, „Ако не плащате за това, вие не сте клиентът, а продуктът."
Да не говорим, че тази „привилегия” да бъдеш продукт, е налична изцяло само за жените, отговарящи на патриархалните стандарти на красотата.
Дори не попитах Тони какви са другите такива живото-променящи привилегии на жените. Той се опита да ми обясни, че имаме и „възможността” да обвиняваме мъжете в изнасилване и да получаваме пари и емпатия от обществото. Любезно му отворих, показвайки известната статистикафк* за съотношението между годишния брой на изнасилвания, докладвани на полицията и броя на арестувани изнасилвачи.
Оттам нататък прекратих разговора. Нямах силата да преосмислям колко неосъзнаващи са някои мъже, дори и младите и образованите, за централни аспекти от женския живот, и как лекомислените им мнения са едни от най-токсичните фактори за феми за равноправието. Такъв тип настройка и омаловажаване на токсични аспекти на nightlife културата са основно поддържащо гориво за така наречената „rape” култура. Културата на изнасилване по дефиниция е социологическа концепция за среда, в която изнасилването е широко разпространено и нормализирано поради обществените нагласи за пола и сексуалността - или с други думи казано - тя е реалността, в която живеем.
Без да го осъзнава, Тони и мнението му, че жените накланят везната в своя полза с „привилегията” си да бъдат свръхсексуализирани в контекста на нощния живот всъщност са част от един от най-проблематичните аспекти на човешкото общество. Именно това невежество и липса на съпричастност допринасят за една от най-обезкуражаващите статистики в България, а именно, че официално около 19% процента от жените у нас биват изнасилвани, като същевременно, според индекса за равнопоставеност на половете на Европейския институт за равенство между половете (EIGE) за 2017 г., България има един от най-ниските проценти на докладване за насилие срещу жени.
*
*