Шествие за 8-ми март: Окрилена за дигиталното насилие
- Фондация „Окрилена"
- 8.03
- време за четене: 5 мин.
Актуализирано: преди 6 минути
Днес, с бурното развитие на технологиите, сме изправени пред нови и безпрецедентни предизвикателства, свързани с насилието над жени. Технологиите променят света ни, но заедно с възможностите създават и нови форми на контрол, унижение и злоупотреба.
Насилието над жени вече не съществува само в познатите му форми – физическо, сексуално или психологическо. Днес то все по-често се случва и в дигиталната среда.
Това означава, че за много жени няма сигурно пространство – нито на улицата, нито на работното място, нито в дома, нито онлайн.
Какво представлява дигиталното насилие?
Технологично улесненото насилие – известно като дигитално или кибернасилие – включва всякакви форми на тормоз, контрол или злоупотреба, извършвани чрез дигитални технологии: интернет, социални мрежи, мобилни приложения и онлайн платформи.
Сред най-честите му прояви са:
онлайн тормоз
обиди и унижения
заплахи, реч на омразата
изнудване, преследване
сексуален натиск
публикуване на лични снимки без съгласие
разкриване на лична информация
създаване на сексуализирани изображения чрез изкуствен интелект – т.нар. deepfake.
Свикнали сме да разпознаваме насилието най-вече когато е физическо. Но дигиталното насилие има напълно реални, често невидими последствия. То може да доведе до загуба на работа, до оттегляне от публичния живот, до сериозни психологически травми.
Данни за дигиталното насилие
Според глобално изследване на The Economist Intelligence Unit от 2021 г.:
38% от жените съобщават, че лично са преживели онлайн насилие
младите жени са най-засегнати – около 45% от поколението Gen Z и милениалите са били обект на подобен тормоз.
Изкуственият интелект като нов инструмент за насилие
През последните месеци се разрази скандал около чатбота Grok на платформата X, чиято функция за генериране на изображения доведе до масови злоупотреби срещу жени и деца.
Само за 11 дни след пускането на тази функция са били създадени около 3 милиона сексуализирани изображения, включително 23 000 изображения на деца. Повече от 95% от сексуализираните изображения са на момичета и жени.
Наред със сексуализацията се появяват и изображения, изобразяващи насилие – жени по бикини, вързани и със запушени уста, със синини и кръв. Това не са безобидни картинки. Това са дигитални инструменти за унижение, тормоз и дехуманизация. Оръжия за насилие, насочени непропорционално срещу жени и момичета.
Случаят с незаконните записи на жени
Наскоро и България се сблъска с ужасяващ пример за дигитално насилие – незаконно заснети видеа на жени в салони за красота и гинекологични кабинети, които впоследствие са публикувани в порносайтове.
Потенциалните жертви могат да бъдат десетки хиляди жени.
Този случай показва колко дълбоко е вкоренена културата, която допуска жените да бъдат наблюдавани, снимани, обсъждани и разпространявани без тяхното съгласие.
Жените се превръщат в стока – от една страна обект на перверзно удоволствие, а от друга страна инструмент за печалба за тези, които разпространяват подобно съдържание.
Онлайн насилието има дълготраен и натрупващ се ефект. Всяко гледане, всяко споделяне и всяко изтегляне представлява нов акт на посегателство.
В един от случаите видеото на жена е било гледано над 50 000 пъти – десетки хиляди повторения на едно и също унижение.
И вместо солидарност, социалните мрежи се изпълниха с подигравки и обиди към жертвите. Някои мъже дори пишеха, че искат линк към видеата.
Отново станахме свидетели на вторична виктимизация – когато вината за извършеното насилие се прехвърля върху жертвата, а не върху извършителя.
Телеграм групите
Десетки хиляди мъже участват в затворени групи в Telegram, в които се разпространяват порнографски снимки и видеа на жени, включително и на непълнолетни момичета.
Често се споделят и лични данни - телефонни номера, адреси и профили в социалните мрежи. Подобни групи функционират като затворена екосистема - когато един канал бъде закрит, на негово място се появяват нови. Показателен случай за разпада на институциите и беше журналистическо разследване от 2025 г. което разкри случай, в който съдия е публикувал снимката и телефонния номер на свидетелка по свое дело в подобна група, което е довело до масов тормоз срещу нея.
Маносферата
Паралелно с това се разраства и глобалният феномен, известен като маносфера.
Маносферата представлява мрежа от форуми, блогове, групи и инфлуенсъри, които популяризират идеи за мъжественост, антифеминизъм и често открита омраза към жените. Идеологията на т.нар. „red pill“ обръща ролите на жертва и насилник и твърди, че именно мъжете са потиснатите в съвременното общество.
Тези идеи насърчават токсична мъжественост и връщане към традиционни полови роли, при които жените трябва да бъдат подчинени на авторитета и контрола на мъжете.
Според глобално изследване на Ipsos,
близо 30% от мъжете от поколение Z смятат, че съпругата трябва винаги да се подчинява на съпруга си, а една трета вярват, че последната дума в семейството трябва да принадлежи на мъжа. Голяма част младите мъже считат, че жената не трябва да е съвсем самостоятелна и независима.
Причина за всички тези резултати е актуалната “криза на мъжествеността”, която е следствие на прогреса на правата на жените и заемането на позиции, които исторически, социално и културно са били доминирани от мъже. Тези позиции са в работната сфера, в политиката, управлението, спорта и културата.
За съжаление много политици се възползват от промените в социалния ред и трупат електорална тежест на гърба на половото равенство. В европейски и в глобален аспект наблюдаваме възход на крайнодесни консервативни идеологии, които са в разрез с равноправието между половете и демократичните свободи.
Важна роля за разпространението на маносферните идеи играят алгоритмите на социалните мрежи и инфлуенсъри като Andrew Tate, а в България и фигури като Зорница Гюцова, които използват страховете и несигурността на младите мъже, за да популяризират послания за контрол и доминация над жените.
Подобно съдържание става все по-разпространено, но често остава нерегулирано, защото се прикрива зад аргумента за „свобода на словото“, докато в действителност насърчава омраза и насилие.
Нашият призив
Днес ние сме събрани тук не само за да говорим за проблема, а за да настояваме за действия.
Настояваме България да транспонира и приложи в пълна степен Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие, която за първи път на европейско ниво признава и криминализира различни форми на кибернасилие срещу жени.
Настояваме българските институции да проявят политическа воля – не само да приемат законови промени, но и реално да защитят жените в дигиталната среда.
Настояваме и за по-строга регулация на платформите на социалните медии, защото те не могат да бъдат пространство, в което омразата към жените, насърчаването на насилие и разпространението на унизително съдържание остават без последствия.
Тези платформи трябва да носят отговорност – да премахват насилствено съдържание, да ограничават алгоритмите, които разпространяват мизогиния, и да съдействат за санкциониране на извършителите. Защото свободата на словото не означава свобода да унижаваш, да потискаш, да заплашваш и да насилваш. Дигиталното пространство трябва да бъде пространство на свобода и демократични права, а не на насилие. И няма да спрем да настояваме за това – докато всяка жена не бъде защитен, както офлайн , така и онлайн.
Източници:
Коментари