„Дигитални белези“: втората вълна на кампанията с пет истински истории за дигитално насилие над момичета и жени

През ноември 2025 г. стартирахме кампанията „Дигитални белези“ с три истински истории на момичета и жени, преживели насилие в дигиталната среда. Днес започваме втората ѝ вълна: с пет нови истории, с експертно съдържание за онлайн безопасност и с искане, отправено директно към българските институции за навременно транспониране на директива 2024/1385 на ЕС за защита от домашното насилие и насилието, основано на пола.

Какво постигна първата вълна

Първата вълна на „Дигитални белези“ беше реализирана с подкрепата на Български фонд за жените, Omnilinx, Studio Zelka и медийни партньори като „Свободна Европа“ и DW България. Резултатите ѝ:

• над 868 000 гледания

• близо 724 400 достигнати души

• около 24 800 взаимодействия

Тези числа означават едно: темата резонира. Дигиталното насилие не е ниша и не е чужд проблем. То е нещо, което хиляди хора у нас разпознаха или в собствения си живот, или в живота на някого до себе си.

Какво научихме след нея

След края на кампанията при нас започнаха да идват лични разкази. Не два и не три, а десетки.

Разказите обхващат широк възрастов диапазон: от 13-годишно момиче до жени в зряла възраст. В две от петте истории, които избрахме за втората вълна, насилието започва, докато разказващата е още дете.

Първата вълна говореше за жени. Втората говори и за деца. Това е разликата, която ни притеснява най-много.

Петте истории

Всяка от петте истории показва различна форма на дигитално насилие. Не сме избирали най-шокиращите, а най-разпознаваемите.

• 

• 

• 

• „Не беше приятелство“. Момиче на 13 години получава съобщение от профил, който изглежда автентичен. Следва спечелено доверие, обещания, интимна снимка и след това заплахи: плати или изпрати още.

• „Контрол“. Момиче на 15 години във връзка с мъж на 23. Забрана да има социални мрежи, постоянни обаждания, изисквани скрийншоти като доказателство за всеки разговор.

• „Ти ми принадлежиш“. Жена научава, че е била заснемана по време на интимни моменти без нейно знание. След разделянето записите остават при него.

• „Играчката“. След развод и подаден сигнал в полицията тормозът утихва. Седмици по-късно започват съобщения, които съдържат неща, които тя не е казвала на никого.

• „Pick-up artist“. Жена разбира, че поведението, което е приела за характер, е било техника. Съществуват организирани онлайн общности, в които мъже обменят сценарии за манипулация.

Защо историите разказват доброволки

Историите са реални и споделени с изричното съгласие на преживелите. Но самите те не участват във видеата и не са идентифицирани.

Причината е проста. Всяко публично лице на такъв разказ става мишена. Опитът ни от първата вълна показа, че темата привлича организирани онлайн нападки, а последното, което искаме, е една история да струва на разказвачката ѝ втора вълна насилие.

Затова гласът им е поверен на доброволки. Видеата са заснети с доброволното съдействие на рекламните агенции AdConquer и AdDigital, чиито екипе са ръководени от жени.

Какво показват данните

Според глобално изследване на The Economist Intelligence Unit 38% от жените съобщават, че лично са преживели онлайн насилие, а най-засегнати са младите жени: около 45% от поколението Gen Z и милениалите.

Изследването „Чуй гласа ми“ на фондация „Будителките“ показва още нещо важно:

За 85% от жените, напуснали насилническа връзка, насилието продължава именно чрез дигиталните технологии.

Това обяснява защо дигиталното насилие не може да се разглежда отделно от домашното. То е неговото продължение с други средства, след като физическата близост е прекратена.

Какво казва законът днес

В България няма единен текст, който да обхваща дигиталното насилие. Има разпръснати състави, писани за друга епоха, които в зависимост от случая могат да бъдат приложими:

• изнудване (чл. 213а НК)

• закана (чл. 144 НК)

• принуда (чл. 143 НК)

• неправомерен достъп до компютърна система и прихващане на данни (чл. 319а до 319в НК)

Това е важно да се знае: част от тези деяния вече са престъпление и сигнал може да бъде подаден още днес. Но нито един от тези текстове не е писан за случая на 13-годишно момиче, изнудвано с интимна снимка от профил, чийто собственик е неизвестен.

Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие за първи път на европейско ниво изисква изрично криминализиране на конкретни форми на кибернасилие: споделянето на интимни и манипулирани изображения без съгласие, киберследенето, тежките форми на кибертормоз, доксинга и онлайн подбуждането към насилие и омраза въз основа на пола.

Крайният срок за транспониране в българското законодателство е 14 юни 2027 г.

Оставащото време изглежда достатъчно. Но законодателният процес по такива текстове отнема месеци, а ако промените бъдат оставени за последните месеци преди срока, най-вероятният резултат е формално транспониране, което не отговаря на реалността онлайн.

За първи път с институционална подкрепа

Втората вълна е първият проект в историята на „Окрилена“, който се осъществява с институционално финансиране. Получихме го от Български фонд за жените заради резултатите на първата вълна и заради спешността на темата.

Шест години работихме с доброволен труд и с дарения. Това не се променя: екипът и моделът остават същите. Променя се обхватът.

Нашият призив

Тази вълна не е само информационна. Заедно с нея започваме и застъпническа инициатива.

Настояваме България да транспонира Директива (ЕС) 2024/1385 в пълна степен и в срок (юни 2027 г.), а не със закъснение.

Настояваме изменения в Наказателния кодекс, които назовават тези деяния с истинските им имена, включително създаването на сексуализирани изображения чрез изкуствен интелект.

Настояваме процесът да бъде публичен и с участието на граждански организации, а не решен зад затворени врати.

Настояваме и за реална отговорност на платформите, които допускат разпространението на подобно съдържание.

Защото информираност без закон означава жени, които знаят какво им се случва и остават без защита. А закон без информираност означава текст, който рискува да остане неизползваем.

Партньори по кампанията

Втората вълна се осъществява с подкрепата на Български фонд за жените и Българската платформа към Европейското женско лоби. Правният анализ и предложенията за изменения в Наказателния кодекс се разработват съвместно с Фондация „Еуропеа“. Експертното съдържание по темите киберсигурност и следене онлайн е дело на „Уимен4Сайбър България“. Видеата са заснети от AdConquer, а разпространението се подпомага от Key Academy.

Ако това се случва на теб или на някого до теб

• 112 при непосредствена опасност

• 0800 1 86 76 национална телефонна линия за пострадали от насилие, безплатно и денонощно

• 124 123 Български център за безопасен интернет, всеки работен ден от 10.00 до 18.00 ч.

• 116 111 национална телефонна линия за деца, безплатно и денонощно

• 02/98 28 363 Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП

И три неща, които си струва да знаеш още сега: не изтривай разговорите, запази екранни снимки с видими дата, час и профил, и не оставай сам/а в такава ситуация.

Източници

• „Measuring the prevalence of online violence against women“, The Economist Intelligence Unit: onlineviolencewomen.eiu.com

• Изследване „Чуй гласа ми“, фондация „Будителките“: thewakeupfoundation.org

• Наръчник по кибербезопасност, фондация „Будителките“: youaresafeonline.com

• Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно борбата с насилието над жени и домашното насилие: eur-lex.europa.eu