Книги и размисли: ,,Стъкленият похлупак” (Bell Jar) на Силвия Плат

Актуализирано: 8.11.2021 г.


Един живот, един биографичен роман. Който е запознат с биографията на великата писателка Силвия Плат, е сравнително запознат и с трагичния сюжет на книгата й - ,,Стъкленият похлупак”. Допирните точки между живота на писателката и живота на героинята Естър Грийнуд граничат с пълно припокриване. Героинята на Плат, Естър, завършва гимназия с отличие, спечелва стипендия за престижен университет и се мести в Ню Йорк, където кара стаж като редактор в известно списание. Млада дама за чудо и приказ. Само че Естер не може да изпита искрено удоволствие от нито един от тези успехи, не храни никаква симпатия към връстничките си, таи разяждаща неприязън към мъжете, които й обръщат внимание, към мъжете като цяло, към социалните условности, но най-вече - към неспособността си да избере път в живота.


С течение на страниците, става ясно, че нестандартното й поведение се дължи до голяма степен на обществото, в което живее. То очаква Естер да бъде постоянно весела и бодра, но нейната тъмна, меланхолична натура се противопоставя на този стандарта дълбоката й природа не може да намери приемлив начин на изразяване и се бори със социални норми, които не разбира. Като например - тогавашното общество (60-те години в Америка) очаква Естер да остане девствена до брака си, а тя съзрява лицемерието на това правило и решава, че иска да загуби девствеността си преди брака. Впуска се в безлюбна сексуална възка, не защото има нужда от нея, а защото обществото не й осигурява изход за здравословни сексуални експерименти. Тук например Плат засяга изостаналото и консервативно американско общество, в което няма пространство за приемане и образованост на различните манифестации на женската сексуалност, индивидуални за всяка жена. Според стандартите през 1963-та в Америка, ,,модерната жена” трябва да бъде скромна, несексуална и трябва да прави секс само с един мъж, само след брак с него. За Естер този стандарт не е разбирaем.


Плат обаче разграничава видимо нестандартното поведение на Естер от нейната лудост. Въпреки че болестите на обществото смущават героинята, те не са изцяло източникът на нейната крайна апатичност, депресия и лудостта, която я застига. Въпреки това обаче е засегната и темата за женското психическо здраве и за липсата на методи за лекуването на проблемното психическо здраве по онова време. Единственото решение в книгата е суровата реалност на психиатрията, която изстудява и очуждава героинята на Плат от света още повече, отколкото преди влизането й в институцията.


Именно това е стъкленият похлупак, под който няма почивка, няма сънища, апетит и желания, а само и единствено агония. Безпределната неадекватност на хората, които би трябвало да облекчат състоянието й, психеделичните преживявания в психиатричната клиника, електрошоковете и липсата на изход, различен от самоубийството, са верните спътници на задълбочаващата се депресия на героинята. Много читатели очакват от „Стъкленият похлупак“ едва ли не екстравагантен стил на писане, който ще напрегне ума и ще изисква пълната съсредоточеност на сетивата, бидейки сензационен и единствен роман на Силвия План. Затова в началото се чувстват излъгани от небрежната лекота, с която се чете книгата. До средата на романа все още търсят необикновената емоция, сътресението, заради което посягаш към творбите с култов статут, възхищението пред покъртителния талант на мъртвия гений. Вместо това от историята и вътрешния глас на героинята лъхат само и единствено вълни от безразличие и сдържано презрение към всичко и всички, но дори не изразени по бунтарски, вълнуващ и вдъхновяващ начин, а чисто и просто изложени като сух факт.



Тогава на читателя става ясно, че е попаднал под стъкления похлупак. Метафората за стъкления похлупак, под който личността не може да вирее свободно, бледнее пред съкрушителната апатия, която тегне над целия роман. Апатията на един потиснат човек, на една потисната жена, която се чувства ограничена от обществени норми и чието психическо състояние представя истиснкото лице на депресията в епоха, когато тя граничи с табу.


Положението на жените в съвременния свят очевидно е основна грижа за Плат в книгата. Чрез прототипа си Естер, тя засяга теми като лудост, безсилие, предателство, виктимизация, които, макар и не ексклузивно женски, често произтичат като проблеми именно от патриархални норми, определящи женския опит и път в живота.


Станете дарител!