Книги и размисли: Силата (The Power) на Наоми Алдърман

Актуализирано: 8.11.2021 г.


През юни 2017 г. The Power, или на български - Силата спечели женската награда на Бейлис за художествена литература, а от The New York Times бе обявена за една от 10-те най-добри книги за годината.


Силата е научно-фантастичен роман от 2016 г. на британската писателка Наоми Алдърман. Неговата централна предпоставка е, че жените развиват способността да нанасят електрически шок, когато пожелаят, заради внезапна генетична мутация, благодарение на която от ръцете на повечете жени тече ток. Тази сила изведнъж ги превръща във физически доминантния пол и позволява на авторката да дисектира същността на патриархалните норми през една нова призма -тази на мъжа като слабия и уязвим пол в несправедлив, матриархален свят.


Макар книгата и основната й предпоставка да са нереални, Алдърман се справя отлично с развиването на свят, в който физическата сила между половете се преобръща. В книгата се застъпват теми като насилието срещу по-слабия пол, било то сексуално или не, пренареждането на обществото спрямо по-силния пол, стереотипите, с които, в случая мъжете, трябва да се справят като по-слаби, и, най-вече, историческото заличаване на приноса на по-слабия пол за сметка на по-силния.


Всички тези теми са централни за хилядолетната борба на жената за достойно място в обществото и книгата на Алдърман е прекрасна литературна работа за млади читатели, тепърва отварящи очи и навлизащи в историята и реалността на феминизма, защото разбива полови норми, утвърждавани с векове, и показва крехкостта им, крепяща се изцяло на физическата доминантност на мъжете. В света на Силата за броени дни изчезват учудващо голяма част от модерните препятсвия за жените в обществото, след като откриват силата си, а политиката, йерархията в армията и обществения ред моментално се преобръщат в полза на жените.


Как би изглеждал светът, ако мъжете се страхуваха от жените, а не обратното? Научната фантастика отдавна поставя под съмнение конвенционалното упражняване на власт между половете, от утопичните мечти на Шарлот Перкинс Гилман, през дивите спекулации на Джоана Ръс, до емблематичните за литературата дистопични реалности на Маргарет Атууд. Чрез преувеличение и обръщане много книги се стремят да осветят неравенството или да разкрият нови перспективи. Но не мисля, че някога съм виждала статуквото обърнато до такъв опустошителен ефект, както в ромата на Наоми Алдърман.


Aлдърман провежда своя мисловен експеримент през живота на четири главни герои. Първият е Али, малтретирано американско приемно дете, което се преоткрива като лидер на вярата в женската доминантност и се стреми да изгради общност далеч от мъжете; тя обединява сили с Рокси, дъщерята на лондонски престъпник, която се наслаждава на новите си способности. Тунде е амбициозен и талантлив нигерийски журналист, който докладва за глобалната сеизмична промяна и открива какво е да си привлекателен млад мъж в женския свят; докато Марго, американски политик във възход, вижда, че властта живее със сила, а не с авторитет- и като безскрупулна жена на средна възраст, силата е това, което тя изведнъж има.


А поуката от всичко това? Задавайки си въпроса, ако жените, бяха пола, способен на по-голяма физическа сила, щяха ли те да останат “миролюбивия” и “любвеобилен” пол, или не? Това ни кара да вникнем в ядрото на утвърдени негативни полови норми и да разнищим същността на проблема - каква част от дискриминацията и насилието върху жените е резултат от социализирано поведение, което във времето трябва да се стремим да изкореним от обществото, и каква част - заради естествен, необратим развой на нещата. Книгата не предлага ясен отовор на този върпос, но оставя читателя да отвори ума си към нови разсъждения.


Станете дарител!